Решение № 5257 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2009 г.

Решение № 5257 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1509/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Амар Ахмед Ганам, гражданин на Ирак срещу решение № 324 от 09.01.2009 г. по адм. д. № 12151 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 441 от 06.08.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ, а също така и в противоречие с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в Ирак. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № № 441 от 06.08.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на касатора. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, трето отделение е отхвърлил жалбата срещу решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС като е приел е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, тъй като не се установяват предпоставките, а именно: кандидатът да изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е приел за законосъобразен и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ, поради това, че не е установено лицето да е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е приел е, че законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид приложените по преписката справки следва да се приеме, че в Ирак съществува именно такъв, но не е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за жалбоподателя, тъй като предвид сигурността в Багдат от края на 2007 г., т. е. след напускането от него на страната, за него като гражданско лице не съществува опасност от извършване на тежки посегателства. Настоящият петчленен състав намира, че касационната жалба е частично основателна. Решението е правилно в частта, с която е прието, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец поради липса на предпоставки по критериите на чл. 8 от ЗУБ. От данните по делото не се установява кандидатът да изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение в Ирак. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю лицето дава непоследователни и противоречиви изявления относно причините за напускане на Ирак. Първоначално е заявил, че лично към него е отправена заплаха, свързана с бизнеса му и намерението му да снабдява с компютри американската армия, поради което принудително е закрил книжарницата, която е притежавал. В последващо интервю е заявил, че е получил съвет и препоръка от приятел да затвори книжарницата, тъй като терористите знаели за намеренията му и щели да го убият. Следователно, няма твърдения за конкретни заплахи спрямо него, поради причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, което да предизвиква основателен страх от преследване в Ирак за да покрива критериите за бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неправилно е решението в частта, с която е отхвърлена жалбата за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Основателен е доводът на касатора за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак, според предоставената информация от Дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция" от 24.01.08 г., е определена като ситуация на вътрешно напрежение и безредици в условията на значително чуждестранно присъствие, а конкретно, ситуацията в Централен и Южен Ирак, особено в Багдат, от където е кандидатът, се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред. За иракските граждани съществува физическа и материална несигурност. Те са постоянен обект на насилие от страна на Иракските сили за сигурност, шиитските милиции, бунтовнически групировки. Въоръженият конфликт между Многонационалните сили (Иракските сили за сигурност и сунитските формирования води до цивилни жертви и унищожаване на имущество. Липсва защита от страна на държавата срещу проявите на насилие. По отношение на Багдат се приема, че е мястото с най-ярко изявено насилие в страната. В западните и особено в смесените райони на града продължават убийствата на сектантска основа като почти всеки ден биват намирани трупове на лица със следи от мъчения. Градският транспорт не функционира и придвижването е изключително рисковано. Терористичните актове се съсредоточават в пазарите на открито. Повечето от страните, участнички в семинара на Евроазил, проведен в Брюксел на 19 декември 2007 г., определят положението в Багдат като стабилно, но с възможна заплаха за сигурността на населението. Административният орган и тричленният състав на ВАС са изложили мотиви в смисъл, че освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, законът изисква той да е довел до тежки посегателства и лични заплахи за живота и личността на чужденеца и след като такива не са установени конкретно спрямо претендента за предоставяне на хуманитарен статут, искането му е неоснователно. В касационната жалба са изложени доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите от трети държави или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила и относно съдържанието на предоставената закрила, във вр. чл. 2, б. "д" от нея, съобразно с постановеното решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директивата, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата. Твърденията на касатора са, че процесната разпоредба следва да се тълкува в смисълът на тълкуването дадено от СЕО в решението, постановено по дело С-465/07 г., а именно мотивите по т. 35: ". . . . . изразът "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащият въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самият факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от Директивата". Съобразно с това тълкуване на разпоредбата, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила е подчинено на условието пред решаващият орган да са представени доказателства за въоръжен вътрешен конфликт характеризиращ се с безогледно насилие спрямо населението на страната или съответния регион. В тези случаи следва да се приеме наличие на тежки посегателства - тежки и лични заплахи срещу живота и личността на всяко цивилно лице, намиращо се в такъв регион, характеризиращ се с безогледно насилие. Според решението на Съда на европейските общности по дело С-465/07 г. е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Като се отчетат данните за ситуацията в Багдат, изложени по-горе, може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на молителя като цивилно лице в случай на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. Поради изложеното, обжалваното решение в частта му, в която е потвърдено решение № 441 от 06.08.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут на Амар Ахмед Ганам, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Багдат към настоящия момент, доколкото последната справка, приложена по делото е от м. януари 2008 г. Водим от горното, Върховният административен съд