Решение № 5425 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11273/2017 г.

Решение № 5425 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11273/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. М., понастоящем в Затвора [населено място] против Решение № 392/24.07.2017 г. по административно дело № 1000/2016 г. на Административен съд – П. (АС П.).

С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради съществени процесуални нарушения– касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Посочено е, че неправомерно му е отказано да бъде назначен служебен защитник.

Изложени са съображения, че неправомерно е отказано да бъде назначен специализирано медицинско изследване за неговото заболяване и не е налице изследване относно годността на питейната вода, както и размера на прозорците и качеството на осветлението.

Моли да се отмени изцяло решението на административния съд.

Касационният жалбоподател К. М. в съдебно заседание поддържа касационната жалба и моли за отмяна на решението на административния съд. Подробни доводи в тази насока са развити в представената писмена защита.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", в представения писмен отговор чрез юрисконсулт Чолаков счита касационната жалба за неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и обосновано. В представеното писмено становище от от 02.03.2018 г., както и това от 27.02.2019 г. моли да се отхвърли като неоснователна подадената касационна жалба. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението е правилно и не е допуснато съществено нарушаване на съдебно-производствените правила, засягащо правото на защита.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Производството пред АС П. е образувано по подадена искова молба на К. М. против ГД "Изпълнения на наказанията" гр. С. с претенция за обезщетение за неимуществени вреди.

С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от К. М., с адрес Затвора [населено място], иск против Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 700 (осемнадесет хиляди и седемстотин) лева за престоя му в Затвора в [населено място] за периодите: 30.05.2013 г. до 30.12.2016 г. и 10.03.2006 г. до 20.10.2008 г., от условията в затвора.

На следващо място е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от К. М. иск срещу ГДИН - гр. С. за претърпени неимуществени вреди от Писмо с рег. № 3648/15.04.2016 г., подписано от гл. комисар от ГДИН; от Уведомително писмо с рег. № 8570/07.09.2016 г., издадено от ГДИН- гр. С., с която е отказано да бъде приведен К. М. за ученик в СОУ "Д. М." в Затвора гр. Л.; от Писмо с рег. № 8973/29.08.2015 г. на главен директор на ГДИН, с което е отказано да бъде преведен ученик в СОУ "Д. М." в Затвора гр. Л., с който се иска да бъде осъдена ГДИН- гр. С. да заплати обезщетение в общ размер на 9 000 лева, от които по 3 хиляди лева за причинени неимуществени вреди от всеки един от трите отказа да бъде преместен в затвора в гр. Л. и на законната лихва върху сумата, считано от 30.05.2013 г. до крайното изплащане и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази му част.

За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че ответникът е отправил своевременно възражение за изтекла погасителна давност за обезщетение за вреди за периода 10.03.2006 г. до 20.10.2008 г. като общата 5-годишна погасителна давност, е изтекла на 20.10.2013 г. Счел е, че искът, в частта за този период, следа да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по давност, като неоснователен е и обусловеният акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, предявена за периода от 30 май 2013 г. до окончателното погасяване на задължението.

Адм. съд е разгледал основателността на иска за периода 30.05.2013 г. - 28.12.2016 г., като е приел за недоказани твърденията, че ищецът е пребивавал при лоши условия в затвора.

Сметнал е за недоказан твърденията за лошо осветление и липса на проветрение в спалното помещение, тъй като същите се опровергават от приетите писмени доказателства.

Адм. съд по отношение на твърденията за пренаселеност на килиите, е взел предвид, че изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ /4 кв. м/, санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите (спалните помещения) са регламентирани в норми от ЗИНЗС ППЗИНЗС, които не са били част от действащото право през исковия период.

Счел е, че визираните от ищеца неудобства от пренаселеност, не са конкретизирани с проявни форми, при които да е надхвърлен предела, над който може да се говори, че условията са несъвместими с човешкото достойнство, като недоказани са останали и твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Намерил е, че наличните условия на спалното помещение в Затвора в [населено място], в което е пребивавал ищецът през процесния период, не са довели в случая до неговото негативно засягане от неблагоприятно естество.

Адм съд е приел за недоказани твърденията за липса на медицинско обслужване от страна на администрацията в Затвора [населено място]. Установил е множество прегледи на К. М., поставени диагнози и предприети лечения.

В заключение е приел, че не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия, които да са причинили неимуществени вреди на ищеца, като предявения първи иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Адм. съд е намерил предявеният втори иск, заявен като такъв по чл. 1 от ЗОДОВ, за недопустим. В този смисъл е приел фактическото основание на иска са твърдени от ищеца вреди, настъпили от страна на ГДИН, изразяващи се в непреместването/ отказване да бъде преместен от Затвора [населено място] в затвора гр. Л., като тези актове не подлежат на обжалване по съдебен ред след изчерпване на възможността за оспорване по административен ред в приложимата към онзи момент редакция на закона.

Приел е за установено, че такава отмяна не е постановена, съответно поради липса на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск той следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено.

Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

1. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, тъй като неправомерно му е отказано да бъде назначен служебен защитник. Определението на съда, с което е отказана правна помощ, е оставено в сила с Определение № 5809/10.05.2017 г. по адм. дело № 2620/2017 г. на ВАС. Н. е допуснато твърдяното нарушаване на съдебно- производствените правила, засягащо правото на защита.

1. Правилно искът за периода 10.03.2006 г. до 20.10.2008 г. e отхвърлен като погасен по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД, във вр. с §1 ЗОДОВ давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5 години.

В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е приет кой е началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност.

В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, правилно съдът приема, че погасителната давност е започнала да тече от 20.10.2008 г. и е изтекла на дата 20.10.2013 г.

Несъмнено към датата на предявяване на исковата молба на 28.12.2016 г., давността е била изтекла. При наличието на изтекъл пет годишен давностен срок и релевирано възражение от ответника, претенцията следва да се счита погасена и искът подлежи на отхвърляне.

1. Неправилни са изводите за липсата на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за престоя в Затвора в [населено място] за периода от 30.05.2013 г. до 30.12.2016 г.

1. 1. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност на извода на АС П. за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие на администрацията на Затвора [населено място], изразяващо се в неосигуряване на затворника на минимална жилищна площ от 4 кв. м., каквото е изискването на ЕКПЧ и утвърдената практика на ЕСПЧ. От приобщените по делото доказателства се установява, че за части от процесния период на затворник се е полагала жилищна площ близка или под 3 кв. м., което не отговаря на установения от ЕСПЧ жилищен минимум.

Това е така в част от процесния период, а именно:

• от 07.01.2014 г. до 11.03.2014 г. в отделение 8, помещение 802,

• от 11.03.2014 г. до 22.08.2014 г. в отделение 4, помещение 402,

• от 01.03.2015 г. до 09.02.2016 г. в отделение 7, помещение 707,

• от 09.02.2016 г. до 22.02.2016 г. в отделение 3, помещение 302,

• от 10.03.2016 г. до 26.05.2016 г. в отделение 5, помещение 503,

• от 26.05.2016 г. до 30.06.2016 г. в отделение 4, помещение 403,

• от 30.06.2016 г. до 31.12.2016 г. в отделение 4, помещение 401.

Безспорно по делото се доказват фактите, за нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ.

Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Посочените обстоятелства са от естество да причинят на касатора негативни емоции, физически и психически дискомфорт, който е в пряка причинно- следствена връзка с бездействието на администрацията да осигури на затворника нормални условия за изтърпяване на наказанието.

Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските затвори "Нешков и други против България" на ЕСПЧ: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите.

В § 166 от същото решение "Нешков и други против България", се акцентира, че ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

В случая налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение на изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение.

1. 2. В останалите части от процесния период правилно адм. съд приема, че помещенията отговарят на изискванията относно необходимата жизнена площ.

1. 3. В останалите части иска за обезщетение за лошите условия в затвора е неоснователен. От приобщените доказателства се установява, че няма влошаване на здравето в резултат на престоя в Затвора [населено място].

Освен това предвид останалите развити оплаквания на ищеца липсват данни за влошени битови и санитарно- хигиенни условия- чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 и ал. 6 ППЗИНЗС. Назначаването на специализирана експертиза не е било необходимо, тъй като са налице достатъчно данни относно санитарно хигиенните условия. Няма индикации за замърсеност или условия, които не отговарят на изискванията. Налице е добра проветримост и осветеност на помещенията- чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС.

Настоящият състав споделя изводите на адм. съд, че са недоказани твърденията за липса на медицинско обслужване от страна на администрацията в Затвора [населено място]. Точно обратното се доказва от установените множество прегледи, поставени диагнози и предприети лечения.

1. Предвид изложеното искът на К. М. за претърпени неимуществени вреди в резултат на лоши битови условия в Затвора [населено място] е основателен единствено в частта за жилищната площ, до размер от 500 лв. Тази фиксирана сума, съобразно критериите за справедливост, определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя определяне на сума по- малка от така претендираната с исковата молба.

По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от дата 28.12.2016 г., когато е подадена исковата молба от лицето.

1. В частта за претендираните вреди от отказ, ищецът да бъде преведен в друг затвор и от два отказа да бъде преведен за да учи, не е доказана незаконосъобразност на актовете, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството- чл. 204, ал. 1 от АПК. Правилно исковата молба в тази част е приета от адм. съд като недопустима.

При този изход от касационното оспорване, съдебното решение следва да бъде частично отменено, като ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв, за лошите битови условия в Затвора [населено място] за периода от 30.05.2013 г. до 28.12.2016 г.

В останалата част, с която е отхвърлен иска за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 18 700 (осемнадесет хиляди и седемстотин) лева решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за тази инстанция е неоснователно, съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение