Решение № 2520 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10731/2020 г.

Решение № 2520 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10731/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Узунова от гр. Куклен, обл. Пловдив, срещу решение № 1363 от 24.07.2020 г. по адм. д. № 366 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-15-10 от 16.01.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на § 154, ал. 2 – 9 от ПЗР на ЗИД КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на А. Узунова от гр. Куклен, обл. Пловдив, срещу решение № 2153-15-10 от 16.01.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] / прот. № 01456 от 11.11.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 15.12.2017 г., при индивидуален коефициент 0. 743. За да постанови решението си, Пловдивският административен съд е приел, че размерът на пенсията е определен законосъобразно при спазване на правилата на чл. 70, ал. 1 - 10 от КСО. Взет е предвид тригодишният период от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г., посочен от заявителя на правото на пенсия и осигурителният доход за периоди 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г., 1.01.1997 г. - 30.06.1999 г., 01.07.1999 г. - 31.12.2001 г. и 01.01.2002 г. - 14.12.2017 г. В случаите, когато лицето не отговаря на изискванията за определяне на индивидуален коефициент по реда на § 154, ал. 2 - 9 от ПЗР на ЗИДКСО, то остават приложими разпоредбите на чл. 70 от КСО. При прилагане на съотношенията по чл. 70, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО се формира индивидуален коефициент 0. 743 и среднопретеглен коефициент, с който се намалява доходът след 01.01.2002 г. – 0. 205. Направените изчисления не са оспорени от жалбоподателката. Възражения, свързани с изчисляването на индивидуалния коефициент, не се съдържат и в касационната жалба. Претенцията да не се извършва намаление на изчисления индивидуален коефициент се поддържа с довода, че пенсията е отпусната от 15.12.2017 г. и попада в обхвата на § 154, ал. 2 – 9 от ПЗР на ЗИДКСО, в сила от 1.01.2018 г. С разпоредбата на § 154, ал. 2 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 92 от 2017 г., изм. и доп., бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г., попр., бр. 16 от 2018 г., изм., бр. 12 от 2019 г., в сила от 21.11.2017 г.) е създадено право за лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата между 15 август 2015 г. и 31 декември 2017 г. включително, с намален индивидуален коефициент съгласно чл. 70, ал. 7, да поискат в срок до 31 декември 2018 г. преизчисляването й без намаление на индивидуалния коефициент, ако прехвърлят средствата от индивидуалната си партида в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване. Прехвърлянето на средствата се заявява лично или от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице. Заявлението се подава до съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето е осигурено, чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт, което изплаща пенсията, едновременно със заявлението за преизчисляване на пенсията. Образците на заявления се утвърждават от управителя на Националния осигурителен институт. Неправилно първоинстанционният административен съд е приел, че "пенсията е отпусната именно към датата 11.11.2019 г. ", тъй като след проведените съдебни оспорвания това е датата, на която е "окончателно определена". Заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било подадено на 21.12.2017 г., а пенсията е отпусната, считано от 15.12.2017 г. и това е началната дата, от която се дължи. Разпореждането с № [ЕГН]/Протокол № 01456 от 11.11.2019 г. по заявление вх. № 2113-15-6531/21.12.2017 г. е издадено, след като с влязло в сила решение № 1258 от 10.06.2019 г. по адм. д. № 3834/2018 г. Пловдивският административен съд е отменил решение № 2153-15-263 от 11.12.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, потвърждаващо първото издадено разпореждане № [ЕГН] / прот. № 01343 от 5.09.2018 г., с което пенсията е била отпусната с начална дата 12.01.2018 г. Съдът е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт по заявление вх. № 2113-15-6531 от 21.12.2017 г. при спазване на даденото указание за зачитане на допълнителен осигурителен стаж от 1 месец и 24 дни, което е довело до начална дата на пенсията 14.12.2017 г. Към датата 11.11.2019 г. срокът за упражняване на правото по § 154, ал. 2 от ПЗР към ЗИД КСО вече е бил изтекъл. За оспорващата е преклудирана правната възможност да поиска преизчисляване без намаление на индивидуалния коефициент на пенсията й за осигурителен стаж и възраст, отпусната с начална дата 14.12.2017 г., при спазване на условията и реда, предвидени с ал. 3 - 9. По време на действието на разпоредбата тя е била в обективна невъзможност да упражни правото, тъй като пенсионното производство не е било приключило и правото й на пенсия с начална дата 14.12.2017 г. не е било признато с влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО. Независимо че пропускането на срока не се дължи на нейно виновно поведение, след 31.12.2018 г. за нея не е налице действащо материалноправно основание за преизчисляване на личната й пенсия при дерогация на правилата на чл. 70 от КСО. Възстановяването или удължаването на сроковете по § 154 от ПЗР към ЗИД КСО може да се извърши само по законодателен път, но не и чрез актове на съда, на административни органи или във висящото пенсионно производство. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане не са издадени в нарушение на § 154, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на КСО. Оспорените актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,