Решение № 135 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 46/2010 г.

Решение № 135 от 22.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 46/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НОХД № 261/2009 г., по описа на Районен съд- гр. К., в частта, с която е постановено осъденият С. Х. С. да изтърпи отделно, на основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието по НОХД № 613/07 г., в размер на три месеца лишаване от свобода, както и в частта, с която е определен открит тип затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на двете наказания, отменяване на постановената същото дело присъда от 14.10.2009 г., в посочените части, и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият С. Х. С, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. В призовката е вписано личното му изявление, че не желае да участва в настоящото производство. Назначеният му служебен защитник, поддържа, че искането на Главния прокурор е основателно, поради което счита, че същото следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С присъда № 82 от 14.10.2009 г., по НОХД № 261/2009 г., Районният съд- гр. К., по отношение на подсъдимия С. Х. С., от гр. К., Разградска област, е постановил следното: Признал е същия за виновен в това, че на 18.04.2009 г., в гр. К., в съучастие като извършител с П. З. К., в условията на повторност, като случаят е немаловажен, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 800 лв., от владението на "Пътно строителство" АД - гр. Р., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, е постановил да изтърпи при общ режим, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимиия С. С. по НОХД № 613/2007 г., на РС - гр. К., а именно три месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Присъдата не е обжалвана и протестирана, влязла е в сила, и не е била проверена по касационен ред. Касационната инстанция намира за изцяло основателни доводите, релевирани в искането на Главния прокурор, че проверяваната присъда, в атакуваните й части, е постановена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, обуславящи нейната отмяна по реда на възобновяването. При постановяване на присъдата си, РС - гр. К. е нарушил принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, тъй като не е извършил следващите се процесуални действия по събиране, проверка и оценка на релевантните доказателства, съдържащи данни за миналите осъждания на С. С., по вътрешно убеждение, за да реши законосъобразно въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 и 6, респ. т. 8 НПК. Липсата на актуална справка за съдимостта на лицето, обхващаща всички негови осъждания, го е лишила от възможността да прецени кои от наложените му наказания подлежат на групиране и кои - на отделно изтърпяване. В случая съдът е допуснал нарушение на закона при решаването на тези въпроси, дори и при преценката си в рамките на непълните фактически данни за осъжданията на С., с които е разполагал. Данните за осъжданията на С. С. сочат на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество, са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Както вече се изтъкна, кумулиране на наказанията, при условията на чл. 25, вр. чл. 23 НК, РС - гр. К. не е извършил нито с проверяваната присъда, нито отделно, с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1-3 НПК, задоволявайки се само с приложението на чл. 68, ал. 1 НК, по отношение на наказанието, наложено с присъдата по НОХД № 613/2007 г., на същия съд. По този начин той е допуснал съществени нарушения на закона, срещу които Главният прокурор основателно възразява. Престъпленията по НОХД № № 138/2006 г. и 613/2007 г., двете на РС - гр. К. се намират в съотношение на съвкупност помежду си, поради което и наказанията, наложени за тях, подлежат на групиране. Същото е положението и с престъпленията, предмет на НОХД № № 185/2009 г. и 261/2009 г., на същия съд, които обаче се оказват в условията на рецидив с първите две. Отделно, в рецидив с всяка от двете възможни съвкупности, е престъплението по НОХД 11/2004 г. - към датата на извършване на всяко от деянията по тях, с изключение само на това по НОХД № 613/2007 г., присъдата по НОХД № 11/2004 г. (24.11.2004 г.), вече е била влязла в сила. При тези данни, очевидно е, че наказанието по това дело подлежи на отделно изтърпяване, доколкото в тази конфигурация то не може да бъде групирано с останалите, наложени по другите обсъждани дела. Възможен е и друг вариант за групиране на наказанията в процесния случай: по НОХД № № 11/2004 г. и НОХД № 613/2007 г.; по НОХД № № 261/2009 г. и 185/2009 г., и за отделно изтърпяване се извежда наказанието по НОХД № 138/2006 г., като изцяло в компетентността на решаващия съд е да прецени кой от тях се явява по-благоприятен за осъденото лице. Отделно, общите наказания, определени по съвкупностите, следва да бъдат изтърпени при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНС, а не при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както неправилно е приел районният съд. В този смисъл касационният съдебен състав напълно споделя аргументите, изтъкнати в искането на Главния прокурор. Предвид горните съображения, като констатира допуснатите от компетентния съд нарушения на материалния закон, релевирани в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НОХД № 261/2009 г. по описа на РС- гр. К., да се отмени влязлата в сила присъда № 82 от 14.10.2009 г., по същото дело, в частта, с която е постановено осъденият Севдалин Х. С. да изтърпи отделно, на основание чл. 68, ал. 1 НК наказанието по НОХД № 613/07 г., в размер на три месеца лишаване от свобода, както и в частта, с която е определен открит тип затворническо общежитие и общ първоначален режим на изтърпяване на двете наказания, и делото се върне за ново разглеждане в отменените си части на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание- за законосъобразното цялостно произнасяне по въпроса за групиране на наказанията на осъдения С. Х. С. и начина на тяхното изтърпяване. При решаването на въпросите какви по вид и размер наказания следва да изтърпи осъденото лице в условията на конкретното формирано множество престъпления, кои от наложените му с отделните съдебни актове наказания подлежат на групиране, респ. - на отделно изтърпяване, следва да бъдат съобразени и задължителните предписания, дадени с Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС, ТР 14/87 г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/2009 г., на ОСНК на ВКС, като се приложи най-благоприятното за него съчетание. При новото разглеждане на делото, следва да се отстранят допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение