Решение № 10665 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2013 г.

Решение № 10665 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Диана Стоянова Агностева от гр. Провадия, подадена от нейните процесуални представители по пълномощно адвокатите Гергана Николова и Галина Георгиева от гр. Варна, срещу решение № 64 от 11.01.2013 г. по адм. дело № 4006/2011 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Със заявление вх. № 034-00-621-1 от 19.12.2011 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Със заявлението е декларирала, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, както и трудова дейност в друга държава, и е приложила служебна бележка изх. № 994 от 10.11.2011 г. на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Провадия, че е регистрирана като търсещо работа лице. При тези данни длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Варна с разпореждане № 034-00-621-1 от 30.21.2011 г. е отпуснало исканото от жалбоподателката Диана Стоянова Агностева парично обезщетение за безработица, считано от 07.11.2011 г. до 06.09.2012 г. Впоследствие било установено, че още на 07.11.2011 г. Диана Стоянова Агностева е положила клетва като общински съветник и от този ден е станала задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, а декларацията, инкорпорирана в заявлението, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО е невярна. Затова с разпореждане № 034-00-621-32 от 14.08.2012 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при РУСО-Варна е прекратило изплащането на отпуснатото обезщетение. Разпореждането е основано на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО, според която разпоредба изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. С решение № 9 от 29.09.2012 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Диана Стоянова Агностева срещу това разпореждане, а с посоченото по-горе решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Диана Стоянова Агностева срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че като общински съветник жалбоподателката е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, поради което законосъобразно длъжностното лице е прекратило изплащането на обезщетението за безработица на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО. Решението на Варненския административен съд е правилно и съобразено с трайно установената съдебна практика (виж напр. реш. № 2073 от 13.02.2013 г. по адм. д. № 10694 от 2012 г., реш. № 8979 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 5128 от 2013 г. и др. На ВАС-VI отд.), поради което следва да бъде оставено в сила. И в касационната жалба Диана Стоянова Агностева настоява, че е лице, което не полага труд по трудово правоотношение. Очевидно тя не прави разлика между "лице, което не полага труд по трудово правоотношение" и "лице, което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО". Полагането на труд по трудово правоотношение е една от разновидностите на трудовата дейност, за която упражняващите я лица задължително се осигуряват. Работата на общинския съветник е трудова дейност, за която той е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и поради това няма право на парично обезщетение за безработица (чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО). Ако такова е било отпуснато, неговото изплащане се прекратява на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО. Затова издаденото от длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО разпореждане № 034-00-621-32 от 14.08.2012 г. е законосъобразно. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,