Решение № 4338 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2012 г.

Решение № 4338 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14570/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Еврогруп " ООД със седалище гр. Кърджали обжалва решение № 9210/26.06.2012 г. постановено по адм. д. № 14364/2011 г., на Върховния административен съд, тричленен състав, седмо отделение. с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № Т-РД-14-335/28.09.2011 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма като неоснователно. Наведени са доводи за отмяната му като неправилно. Ответникът министъра на икономиката, енергетиката и туризма изразява становище за законосъобразност на решението и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗТ, туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Договорът за застраховка се сключва за срок една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 - чл. 42, ал. 4 ЗТ. Регистриращият орган следи за изпълнението на това задължение, като при констатирано неизпълнение, съгласно разпоредба по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, министърът на икономиката, енергетиката и туризма е задължен да заличи регистрацията на съответния туроператор. От изложената нормативна уредба следва, че при непредставяне на копие от договора за застраховка в предвидения 14-дневен срок от сключването му, за туроператора или туристическия агент настъпва предвидената в чл. 20, ал. 1 от ЗТ последица - заличаване на регистрацията при хипотезата на т. 4, б. "г". Договорът за застраховка на туроператора за съответната календарна година подлежи на ежегодно вписване, съответно - представянето му пред регистриращия орган е условие за продължаване действието на регистрацията. Оправомощеният орган по ЗТ следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност. Неизпълнението на задължението за представянето му законодателят е приравнил на липса на договор за застраховка, което се санкционира със заличаването му от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. В разглеждания случай не са налице доказателства, установяващи, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 4 от ЗТ. По делото е представена застрахователната полица № 080-9-191/00190065 от 6.04.2011 г.от застрахователно дружество "Лев Инс" АД, от която е видно, че дружеството - жалбоподател е сключил договор за застраховка "Отговорност на туроператора", както копие на пощенски плик, адресиран до Агенция по туризма, с клеймо от 8.04.2011 г. Констатирано е, че нея дата - адресатът на плика - "Агенция по туризма" не е съществувал; не се е намирал на соченият на плика административен адрес; не е доказано, съдържанието на пратката в плика. При липсата на данни за получаване на препис от застрахователната полица не може да се приеме, че касаторът е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 4 ЗТ. Изискване на същата разпоредба е туроператорът да представи на министъра на енергетиката и туризма копие от сключения договор за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2. Спорът по делото е за неизпълнението в определения срок от страна на жалбоподателя да уведоми административния орган. Така въведеното изискване за уведомяване произтича от основното задължение да бъде сключен договор за застраховка, което жалбоподателят в случая е направил, но при неизпълнение на задължението да уведоми административния орган е предвидена санкция за непредставяне на сключен застрахователен договор - заличаване на регистрацията. След като не се представиха категорични доказателства за изпълнение на това задължение в хода на съдебното производство и при императивност на сочената по-горе правна норма, законосъобразно и обосновано, решаващият състав на съда е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със установените факти и обстоятелства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, II колегия