Решение № 13453 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9276/2012 г.

Решение № 13453 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9276/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на Министерския съвет, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Василев, на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Люнчева и на министъра на околната среда и водите, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Петков, срещу решение № 9028/22.06.2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 1951/2012 г., с което е отменен чл. 2, ал. 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета с ПМС № 120 от 30.05.2008 г., обн. ДВ, бр. 53/10.06.08 г. в частта му: "3 на сто от приходите, постъпващи в организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС от техните членове, се превеждат по сметка на Министерството на вътрешните работи за административно обслужване до 15-то число на текущия месец въз основа на постъпленията за предходния месец". В касационните жалби се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които се свеждат до следното: 1. Неправилно съдът е приел, че материалната компетентност, очертана в чл. 36, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ не включва правомощието на органа на изпълнителната власт да разпределя вторично приходите от продуктова такса, нито предвижда при условията на оперативна самостоятелност МС да конкретизира начина на тяхното разходване. 2. Съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл. 2, ал. 8 следва систематично да се тълкува във връзка с чл. 9 от наредбата и с оглед това тълкуване продуктовата такса, заплащана от лицата, пускащи на пазара МПС, включва два компонента - първият по чл. 2, ал. 8, който се превежда по сметка на МВР и вторият, който се формира на базата на броя пуснати на пазара МПС и единичния размер на продуктовата такса за МПС по Приложение № 2, който се превежда по сметка на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда, съгласно чл. 2, ал. 1; 3. Съдебното решение е постановено в нарушение на чл. 94а, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗУО, вменяващи задължение на министъра на вътрешните работи да осъществява контрол над обекти и дейности по третиране на отпадъци; 4. Административното обслужване, срещу което се заплаща продуктовата такса по сметката на Министерството на вътрешните работи, се изразява в съпоставяне на документите, визирани в чл. 3 от наредбата при първоначална регистрация, обработка на документи, свързани с прекратяване регистрацията на МПС и контрол на осъществявания трансграничен превоз по чл. 39, ал. 3, т. 2, б. "б" от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от моторни превозни средства /НИТОМПС/. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването от "Автоекобул" АД. В касационните жалби на Министерския съвет и на министъра на вътрешните работи се заявява и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационните жалби - "Автоекобул" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Бояна, ул. "Маринковица" № 2Б оспорва същите чрез процесуалния си представител адв. Гюров и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които решението е неблагоприятно, имащи право на касационно оспорване, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, първо отделение по реда на чл. 185 - чл. 196 от АПК е била оспорената от "Автоекобул" АД със седалище и адрес на управление в гр. София част от разпоредбата на чл. 2, ал. 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета с ПМС № 120 от 30.05.2008 г., обн. ДВ бр. 53/10.06.08 г. в частта му: "3 на сто от приходите, постъпващи в организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС от техните членове, се превеждат по сметка на Министерството на вътрешните работи за административно обслужване до 15-то число на текущия месец въз основа на постъпленията за предходния месец". За да отмени оспорената част от разпоредбата, тричленният състав на Върховния административен съд е приел следното: ПМС № 120 от 30.05.2008 г., с чийто чл. 1 е приета наредбата, е било оспорено пред Върховния административен съд, четвърто отделение. С влязло в сила решение № 1555/4.02.09 г., постановено по адм. д. № 8958/2008 г., жалбата е отхвърлена. Съдебното решение, според чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички, т. е. и по отношение на настоящия жалбоподател. Приложимият процесуален ред за приемане на постановлението е идентичен с този за приемане на наредбата, поради което обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на постановлението обхващат и основанията по чл. 164, т. 1 и т. 3 от АПК вр. чл. 196 от АПК за оспорване на процесната разпоредба от наредбата. С оглед на което следва да се приеме, че същата е приета от компетентен орган и при спазване на предвидения за това процесуален ред. ЗУО в чл. 11, ал. 1 и ал. 4 и чл. 36 урежда дължимостта на продуктовите такси и дефинира кръга на задължените лица. В чл. 35, ал. 1 и 3 е посочено, че сумите от таксите по чл. 36 постъпват в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/. Начинът на разходване на тези средства също е регламентиран в закона. Обхватът на делегираната с чл. 36, ал. 1 от ЗУО изключителна компетентност на МС е ограничен до неуредените от закона обществени отношения - определяне размера на продуктовите такси и реда на тяхното заплащане и не включва правомощието на органа на изпълнителната власт да разпределя вторично с подзаконовия нормативен акт приходите от продуктова такса, нито предвижда при условията на оперативна самостоятелност МС да конкретизира начина на тяхното разходване. Законът не съдържа норма, установяваща такса за административно обслужване от страна на МВР. Организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС са търговски дружества, които са длъжни да заплащат продуктова такса по чл. 36, т. 4 от ЗУО, но не дължат според нормите на този закон насрещна престация на МВР за административно обслужване. Дори да се приеме, че оспорената част от разпоредбата на наредбата е приета по законовата делегация на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси и с нея МС е определил държавна такса по чл. 4, б. "о" от атакуваната норма противоречи на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА. Оспорената част от чл. 2, ал. 8 от наредбата противоречи пряко на чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗУО и на целта на закона, определена в чл. 1, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 3. Разпоредбите на чл. 94а, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗУО, установяващи задължение на министъра на вътрешните работи за контрол не могат да обосноват възмездяването на МВР за осъществено административно обслужване, регламентирано в чл. 2, ал. 8 от наредбата, тъй като е недопустимо изпълнението на законови задължения да се квалифицира като административна услуга. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на решение № 1555/4.02.09 г., постановено по адм. д. № 8958/2008 г., на Върховния административен съд, четвърто отделение е прието следното: Естеството на регулираната материя е наложило определянето на изискванията; реда и начините за разделно събиране, многократна употреба, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане на продуктите, образуващи масово разпространени отпадъци, да се извърши на подзаконово нормативно ниво с наредби на Министерския съвет. По силата на законовата делегация, предвидена в чл. 24, ал. 2 ЗУО, тези наредби са приети. Отделно от това в нормата на чл. 33 ЗУО са посочени и двата начина на финансиране на разходите за третиране и транспортиране на отпадъците. Те са за сметка на две категории лица: притежателите на отпадъци, които са обслужвани от лицензираното лице и втората категория - лица, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. За втората група лица изрично е уточнено, че разходите ще се извършват по реда на чл. 36 ЗУО. По силата на ал. 1 от цитираната норма те заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Доколкото се касае за нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби на закон, то по правилото на чл. 7, ал. 2 ЗНА законосъобразно това е извършено с "Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци". Препращането във втората алинея на чл. 36 към наредбите по чл. 24, ал. 2 от закона ясно показва взаимната връзка и зависимост между подзаконовите нормативни актове по чл. 24, ал. 2 и настоящата наредба по чл. 36, ал. 1. Предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, поради което и на основание препращащата разпоредба на чл. 80 АПК, е необходимо да се провери спазването на специалните изисквания за издаване, уредени в ЗНА. Обсъдени са регламентираните в чл. 26 и 27 от ЗНА изисквания, както и нормата на чл. 77 от АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение е приел, че ПМС № 120 от 30.05.2008 г., с чийто чл. 1 е приета наредбата, на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗНА е издадено от компетентен орган в съответствие с делегиращата разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗУО при спазване на специалните изисквания за издаване, уредени в ЗНА и на изискването на чл. 77 от АПК. Правилно е прието в обжалваното решение, че решение № 1555/4.02.09 г., постановено по адм. д. № 8958/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, според чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички, включително и по отношение на жалбоподателя "Автоекобул" АД и с него е решен със сила на пресъдено нещо въпросът относно наличието на основанията за оспорване по чл. 146, т. 1, т. 3 вр. чл. 196 от АПК. Правилен е и изводът на съда, че оспорената част от разпоредбата на чл. 2, ал. 8 от наредбата е материално незаконосъобразна поради това, че противоречи на разпоредбите на чл. 36, чл. 35, ал. 1 и 3 от ЗУО и на целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 3. Съгласно чл. 12 от ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.