Решение № 121 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5280/2007 г.

Решение № 121 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5280/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Ц. с ЕТ "И."- Х. против решението от 29.06.07 г. по в. гр. дело № 411/06 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 86 от 29.03.06 г., постановено по гр.дело № 34/04 г. на Хасковския районен съд. С него е отхвърлен предявения от същата страна против П. В. С., М. С. П., К. П. К., Д. Ж. Ж. и Ж. Д. Ж. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за собственост върху навес за тютюн № 71 с площ 363 кв. м, ведно с прилежащата земя с площ 2075 кв. м, представляваща имот № 1*, намиращ се в м. Втори стопански двор, като неоснователен и недоказан. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.)Моли решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: За да отхвърли предявения установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал по категоричен начин, че е собственик на процесния имот. Изложени са съображения, че обстоятелството, че е участвал в търга, проведен на 9.12.1994 г. и че спорния имот му е възложен не обосновава основателност на исковата претенция предвид събраните по делото доказателства, че при участието и наддаването за имота е действал като пълномощник на ответниците. Съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на пълномощните поради липса на форма - писмена с нотариална заверка, предвид разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД, според която упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 52 от ППЗСПЗЗ договорът за продажба на недвижим имот, закупен на търг, провеждан от обявени в ликвидация ТКЗС се сключва в писмена форма, то и за пълномощните не се изисквала друга форма. На второ място, според съда било установено от свидетелските показания, че спорният имот бил обявен на търг, в който могли да участват само правоимащи, каквото качество ищецът не е имал, следователно е действал като пълномощник на ответниците, които фигурирали като купувачи в договора от 21.12.94 г.за покупко-продажба на имота. Този извод е мотивиран и с факта, че депозитът за участие в търга е определен на база стойност на купюри, а и впоследствие също е извършено плащане с купюри. Касационната жалба е основателна. Настоящата инстанция приема, че неправилно въззивният съд е счел за доказан фактът, че ищецът е действал като пълномощник на ответниците и правото на собственост върху спорния имот е възникнало за тях. Упълномощаването е едностранна сделка, с която едно лице овластява друго да извърши от негово име и за негова сметка правни действия. Последиците от извършените правни действия възникват направо за представлявания - чл. 36 от ЗЗД. В основата на упълномощаването по начало стои някакво друго правоотношение между упълномощителя и пълномощника, изпълнението на което то обслужва. Възможно е да се извърши и упълномощаване, без това да е свързано с друго правоотношение, но тогава пълномощникът няма задължения към упълномощителя. В разглеждания случай настоящият състав намира, че въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение, без да обсъди всички доказателства от съществено значение за изхода на спора по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Представените по делото пълномощни, с които ответниците, с изключение на Ж. Ж., са упълномощили ищеца да участва от тяхно име и за тяхна сметка в провеждането на търговете от ликвидационния съвет на ТКЗС при разпределение на имуществото, са без дата. В обясненията си по реда на чл. 114 от ГПК (отм.) пред въззивния съд ищецът изрично е заявил, че въпросните пълномощни не са му известни и ги вижда за първи път в съдебно заседание, проведено на 8.11.06 г. В протокол № 17 от 9.12.94 г. от проведения търг е отразено, че навесът за тютюн заедно с принадлежащата земя е спечелен от Ц. Т., без да е посочено, че е действал като пълномощник. Фактурите за заплатената цена на земята и навеса са на името на едноличния търговец. От негово име е молбата за участие в търга до ЛС на ТКЗС, като приложения към нея са посочени 3 бр.пълномощни, без да става ясно кой е упълномощителят и съдържанието им. От друга страна, договорът за покупко-продажба от 21.12.94 г., сключен въз основа на проведената тръжна процедура и протокол № 17 от 9.12.94 г., съдържа имената на ответниците като купувачи, а е подписан от трето лице - свидетеля Д. С оглед на изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж от ГПК (отм.). Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о.намира, че обжалваното решение следва са отмени като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след анализ на всички доказателства по делото да изследва действителните правоотношения между страните. При новото разглеждане на делото следва съдът да упражни правомощията си по чл. 157 от ГПК (отм.) и да назначи и изслуша съдебно- икономическа експертиза, която да извърши проверка на тръжната документация на ТКЗС "К" (в ликвидация) с оглед изясняване на обстоятелството при провеждане на търга на 21.12.94 г. ищецът Ц представил ли е пълномощно и ако това е така кой е упълномощителят с оглед твърдението му, че е действал като пълномощник на тъста си Б. Р., който към релевантния момент бил собственик на фирмата (решение от 24.06.99 г. по фирм. дело № 4595/90 г. на Хасковския окръжен съд). Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.