Решение № 9270 от 4.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Зеда Тур АД, чрез адв. Пеков срещу решение 1098/12.10.2022 г. постановено по адм.д.406 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ МДТ -1229 от 06.10.2021 г. издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при Община Несебър, относно дължимия данък недвижими имоти за периода от 2016 до 2020 г. Според касатора решението е необосновано и незаконосъобразно. Постановено е и при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява се срещу изводите на съда, че административният акт е мотивиран. Неправилно е възприето, като мотиви на акта бланкетното посочва на вида и характера на имота, конкретната данъчна ставка и определената данъчна цена. Според изложеното в касационната жалба, в тежест на община Несебър е било да установи правилното определяне на данъчната оценка. Изчисленията приложени по делото, като обяснителна записка не могат да бъдат приети за мотиви на административния орган, тъй като са изготвени в последствие, след издаването на АУЗД. Освен това изчисленията инкорпорирани в тази обяснителна записка са оспорени и не могат да служат като доказателство за начините на изчисляване на ДНИ. Съдът не е отчел липсата на задължителните съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК фактически и правни основания за издаване на акта. Друго съществено нарушение допуснато от първоинстанционния съд е, че при изрично заявено искане за спиране на производството до приключване на преюдициален спор относно законосъобразността на заповед 163/22.12.2004 г. издадена от Кмета на община Несебър и решение 273 прието по протокол 10/10.12.2004 г. на Общински съвет-Несебър, съдът изобщо не се произнесъл по него и не е съобразил, че ако актовете бъдат отменени, то няма да бъде налице основанието за определяне границите на зоните на територията на община Несебър и по този начин коефициентът за местоположение по чл.6, ал.1,т.1 към Приложение 2 към ЗМДТ, ще бъде три пъти по-малък. Моли, решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде постановен акт по същество на спора, с който да бъде отменен обжалвания акт. Не претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът Началник отдел Местни данъци и такси при община Несебър не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните за спора факти. Извършил е дължимата проверка по чл.168 АПК, обсъдил е доказателствата във връзка с твърденият на страните и за приетото се е обосновал. Правилно е определена данъчната ставка за всеки от процесните периоди. С касационната жалба не се сочат фактически и правни основания, налагащи промяна в изводите на съда. Решението на съда е правилно. Липсват нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати пред първоинстанционният съд, поради което решението следва да бъда оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното : Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред първоинстанционният съд е бил обжалван АУЗД МДТ-1229/06.10.2021 г. издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при Община Несебър, който е мълчаливо потвърден при обжалването му по административен ред от Началник отдел Местни данъци и такси при община Несебър. С АУЗД по отношение на "Зеда тур" АД са установени задължения в размер на 21 165.38 лв. за данък върху недвижимите имоти за периода 2016 г. - 2020 г. и лихви за забава в размер на 6 347.31 лв. въз основа на подадена декларация 74001/17.09.2011 г. за имот с партиден 130340853004, представляващ земя, ресторант, павилион, стопански двор и трафопост с година на построяване 1973. При определяне задълженията за ДНИ приходният орган е взел предвид по високата между данъчната оценка и отчетната стойност на отделните недвижими имоти, при което е формирана данъчна основа за всеки от периодите в размер на 2 519 686.50 лв. Върху тази основа е приложен съответният промил за всяка от процесните години. В хода на административното производство е извършено обследване на сградата, за което е съставен протокол . Констатираното е, че сградата е следвало да бъде поддържана с текущи ремонти и към момента на проверката не е в добро състояние, но не е засегната конструкция и основни елементи. Според съда, макар жалбоподателят да сочи, че е подавал коригиращи декларации, той не е представил копие на същите и не е ангажирал доказателства за тяхното подаване. А от страна на административния орган, в хода на съдебното производство е представена обяснителна разписка, от която се установява начина на определяне на ДНИ. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, следователно не е налице основание по чл.146, т.1 АПК. Спазена е изискуемата писмена форма по чл.120, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1 ЗМДТ. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за липса на мотиви. В мотивите са посочени в пълнота обстоятелствата, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който възникват задълженията по АУЗД - собственост на жалбоподателя върху недвижимия имот на територията на община Несебър, видът и характерът на имота, конкретната данъчна ставка и определената данъчна основа. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при издаването на обжалвания акт, поради което не е налице основание за оспорване по чл.146, т.3 АПК. Според мотивите на атакувания съдебен акт, в производството не е спорно, а и се установява от данните по делото, че жалбоподателят е собственик на процесните имоти, съответно е данъчно задължено лице за ДНИ, както и че имотите не се ползват за жилищни нужди. Не се спори и относно приложимите от органа по приходите данъчни ставки /промили/ за определяне размера на данъка, като по отношение на същите съдът констатира, че съответстват и промилите предвидени в Наредба 14 за определяне размера на местните данъци на Общински съвет Несебър, в относимите редакции за всеки един период. Решаващият състав не е възприел приложената по делото частна експертиза, тъй като тя не е изготвена в хода на административното производство, а от проверяваното дружество за нуждите на процеса. Като недоказано е прието и твърдението на жалбоподателя за неправилно изчислен размер на данъчната основа на сградите предмет на спора. Посочените в АУЗД задължения за ДНИ са определени при правилно приложение на материалния закон и целта му и липсва определение за оспорването им по чл.146, т.4 и 5 АПК. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на факти, имащи значение за правилното решаване на делото. Видно от изготвения проект за доклад по делото, съдът е посочил, че оплакванията в жалбата освен за липса на компетентност са и за неправилно определяне на данъчната оценка. В производството пред съда изрично е заявено от жалбоподателя, че неправилно е определен коефициента за местоположение по делото. Посочено е също така, че актовете,въз основа на които се определя този коефициент се обжалват и образуваното производство е преюдициално относно правилното разрешаване на въпроса за законосъобразността на процесния АУЗД. В тази връзка е направено искане за спиране с молба вх.8311 от 12.09.2022 г., по която липсва произнасяне. Административен съд гр. Бургас е разпределил доказателствената тежест в съдебното производство, но указанията му са бланкетни и не е отчетено, че не са ангажирани достатъчно доказателства относно начина на формиране на данъчната оценка и въз основа на нея за определяне на задълженията за ДНИ. Неустановяването на това обстоятелство в производството пред първоинстанционния съд е пречка да се провери начина, по който е определен ДНИ. Обяснителната записка, на която се е позовал решаващият състав е изготвена от страна по делото и видно от датата отбелязана върху нея това е направено след издаване на АУЗД. Поради тази причина обяснителната записка не може да представлява годно доказателство, което да обосновава начина на определяне на данъчната оценка. Въз основа на горното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил своето решение, без да установи всички факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. Постановеното решение е неправилно и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК съдът следва да се произнесе по направеното искане за спиране с молба вх. 8311 от 12.09.2022 г., да установи подавани ли са от дружеството коригиращи декларации, при необходимост да допусне изслушването на съдебно-икономическа експертиза, която да даде отговор на въпроса какъв е механизмът по който е определено задължението за ДНИ на Зеда тур АД. След изясняване на тези факти съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на АУЗД. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС при настоящото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение