Решение № 9315 от 5.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТП на НОИ Варна срещу Решение 941 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело 33/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Михова от гр.Варна срещу Решение 2153-03-174 от 14.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане 2113-03-1708#7 от 16.11.2022г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът С. Михова, чрез адв. Патаринска, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето й в писмен отговор. Претендира разноски при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издаденото от касационния жалбоподател негово решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приел, че установеният осигурителен стаж на Михова в периода 15.07.1976г. 15.07.1979г. като неработеща майка не представлява действителен осигурителен стаж. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът се концентрира само върху времето от 1 година за отглеждане на първото дете на Михова, заключено в периода 15.07.1976г. 15.07.1977г., когато същата не е работила,както и в периода от 1977 до 1979г ,когато същата не е работила,а е ползвала отпуск за отглеждане на дете. От страна на пенсионния орган, а и на ответника при осъщественото задължително административно обжалване, е прието, че в случая е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не попада в обхвата на действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО при недостигащ осигурителен стаж, а нормата на чл.9 КСО има действие само за напред. Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно административният съдия не е споделил изводите и на пенсионния орган, а и на касационния жалбоподател. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В процесния период относима е и уредбата, касателно правата на "неработещите" женимайки, дадена с отменения чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта(доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.), която уредба е възпроизведена и в сега действащият чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която "За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. ". В този дух е и нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Или налага се изводът, че в областта на общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. В този смисъл и без основание се поддържа тезата от пенсионния орган, а и от горестоящият му Ръководител ТП на НОИ Варна, че законодателят е ограничил обхвата на тази привилегия, като е приел че този стаж е недействителен, т. е. не следва да участва при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Напротив такова "ограничение" не се установява и с оглед дефинитивната разпоредбата на §1,т.12 от ДР на КСО, досежно понятието действителен стаж, вкл. и след нейното допълване, направено с ДВ бр.8/2023г., доколкото следва да се приеме, че направеното там изброяване не е изчерпателно. Отделно се поставя и въпроса как подобно тълкуване би се съотнесло с нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с Решение по к. д. 9/ 2005 г. на КС на РБ разяснения в тази насока. Или следва да се обобщи, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж) съгласно чл.80 от ППЗП(отм.) е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието, като това тълкуване отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените майки съгласно цитирания по-горе Указ за насърчаване на раждаемостта. Спорният въпрос е правен и се свежда до приложението на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която посочва кой е действителен осигурителен стаж. По този спорен въпрос съдът в обжалваното решение е изложил свои мотиви относно приложението на материалния закон, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Наред с това е налице практика на ВАС по този въпрос решение по адм. дело 2009/2018г., която практика се съдържа и в други решения на ВАС - адм. дело 11773/2021г., 8649/2021г., 139/2022г., 126/2022г., 131/2022г., 6593/2022г., 6669/2020г., 13464/2020г., 1680/2021г.1 5956/2019г., 2058/2018г., 488/2015г., 8663/2011г., 7185/2004г. и 48 броя решения по административни дела на административните съдилища, с които се обосновава приложение на закона в такъв смисъл. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на С. Михова, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 500 лева,като на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв същите следва да се присъдят на нейния процесуален представител адв.Патаринска. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,