Решение № 14021 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5930/2012 г.

Решение № 14021 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5930/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Братислав Братиславов Кръстев и Ивайло Людмилов Балабанов от гр. София, подадена чрез адв. Весела Гавраилова от САК, против решение № 560/07.02.2012 г., постановено по административно дело № 10189/2011 г. на Административен съд София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - полицай от група "Паркинги и гаражи" в ОПП при СДВР - не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалванато решение АССГ е отхвърлил жалбата на Братислав Братиславов Кръстев и Ивайло Людмилов Балабанов, подадена чрез адв. Весела Гавраилова от САК, срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДП, на полицейски орган при отдел "Пътна полиция"-СДВР за преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач и е прекратил производството по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от жалбоподателите срещу СДВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 31 лева. Административен съд - София град е приел за установено от фактическа страна, че на 19.10.2011 г. Десислава Спирова - полицай от група "Паркинги и гаражи" в ОПП при СДВР е разпоредил репатрирането на лек автомобил с рег. № СА 3815 МК в 20.00 часа, паркиран върху тротоара успоредно на уличното платно, на бул. "Сливница" № 186 към бул. "Раковски", на неозначено място за паркиране. За констатираното нарушение на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в чл. 171, т. 5, б. б. пр. 1 и пр. 3 ЗДП, предвиждащи налагане на ПАМ "преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач". Решението е правилно. Решението не страда от порока материална незаконосъобразност. Административен съд София-град правилно е приложил материалния закон към правнорелевантните факти по делото, като е приел наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд правилно е счел, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ "Преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Изложените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилна преценка за наличието на компетентност на административния орган, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани обстойно в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, вкл. относно приложението на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП при наличието на Заповед № Iз-275/24.02.2006 г. на министъра на вътрешните работи, се възприема изцяло от настоящия касационен състав. Наложената ПАМ е мотивирана, като мотивите са изложени в докладна записка от 19.10.2011 г., която не е оспорена в първоинстанционното производство. Касаторът не е опровергал констатациите, посочени в докладната записка на полицай Спирова, а с оглед данните по делото законосъобразно АССГ е приел, че може да се установи какво е било разположението на автомобила върху тротоара, като репатрирането му е наложено, поради паркирането му в нарушение на правилата за движение /нарушена е разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/ като паркираното превозно средство е правило невъзможно преминаването на пешеходците по тротоара. В конкретния случай е налице единствено хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" предл. 3 ЗДП - превозното средство е паркирано така, че прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. От доказателствата по делото се установява, че действително ППС затруднява свободното движение на пешеходците по тротоара. Неправилен е изводът на АССГ, че е налице и първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. б. ЗДП, тъй като съгласно тази разпоредба превозното средство трябва да е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. В случая липсват доказателства, че мястото, където е паркиран автомобилът е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на автомобила. Това обаче не влияе върху правилността на решението на АССГ като краен резултат, доколкото в случая е налице третата хипотеза на цитираната разпоредба. Т. е налице са материалните предпоставки за налагане на обжалваната в първоинстанционното производство ПАМ Неоснователен е и релевираният довод за липса на уведомяване на РПУ за местонахождението на автомобила. Правилно АССГ е приел, че допуснатото нарушение не влияе върху законосъобразността на устното разпореждане, тъй като не е елемент от процедурата по издаване на акта. Уведомяването се прави, след като вече е налице постановен акт за репатриране на автомобила, а не в предходен момент. Административен съд София-град е приложил законосъобразно и разпоредбата на чл. 207, ал. 2 АПК, съгласно която производството по съединения иск се прекратява ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на АССГ, касационната жалба се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,