Решение № 118 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представите Б. Пиперкова, срещу Решение 27076/11.08.2025 г., постановено по адм. дело 3815/2025 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касационният жалбоподател излага доводи, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационно основание по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се подробни съображения относно законосъобразността на атакуваната пред първата инстанция заповед. Моли решението да бъде отменено. Не се претендира заплащане на разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от процесуалния представител Пиперкова, която поддържа касационната жалба и моли касационната инстанция да я уважи като основателна. Ответната страна М. А. Д., чрез адв. Николова в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. В съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. Николова. Моли касационната инстанция да остави в сила съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на същите. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение 27076/11.08.2025 г., постановено по адм. дело 3815/2025 г. по описа на АССГ е отменена Заповед 8121К-3515 от 04.04.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ М. А. Д. Заместник-директор на дирекция Пресцентър и стратегически комуникации -МВР е преместен поради служебна необходимост за срок от 45 календарни дни да изпълнява временно длъжността Заместник-директор в Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ към Ръководство на МВР . За да отмени процесната заповед административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но не е мотивирана, което е довело до нарушаване на материалния закон. Съдът е изложил доводи, че в случая липсват мотиви от фактическа страна относно твърдяната служебна необходимост, което води до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 83, ал. 1 от ЗДСл и чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно чл.83, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния служител, при служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация със заповед на органа по назначаването в същото населено място за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година. В обжалваната заповед не се съдържат конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост от преместването на служителя по смисъла на легалното определение, дадено в § 1, т.23 от ДР на ЗМВР, съгласно което служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. АССГ е посочил, че липсва друг, предхождащ издаването на заповедта акт, който да съдържа мотиви за наличието на служебна необходимост. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват изискуемите от тази разпоредба предпоставки извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите . Законодателят е обосновал съдържанието на служебната необходимост с промени, т.е. обстоятелства, актове и събития, които се отклоняват от обичайното състояние на структурите, престъпността, обществения ред или променят законодателството и именно поради този си характер водят до необходимост от действия по временно преназначаване именно на служител, допринасящ за осигуряването на публичност и прозрачност на дейността на министерството, анализиране и систематизиране на публикациите в средствата за масово осведомяване. Наличието на такива промени не е обосновано в заповедта, не е доказано и в производството. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е приел, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Решението е правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло. Съдът правилно е приел, че Заповед 8121К-3515/04.04.2025 г. на Министъра на вътрешните работи е действителен акт, издаден при упражняване на негови законови правомощия при условията на оперативна самостоятелност. Законосъобразен е изводът на АССГ, че обжалваният административният акт не съдържа мотиви, обосноваващи служебна необходимост от преместването на служителя. Правилни са и констатациите, че липсва друг, предхождащ издаването на заповедта акт, който да съдържа мотиви за наличието на служебна необходимост. В обжалваната заповедта не се съдържат каквито и да е конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на легалното определение, дадено в §1 т.23 от ДР на ЗМВР. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват изискуемите от тази разпоредба предпоставки - "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите". Законодателят е обосновал съдържанието на служебната необходимост с промени, т.е. обстоятелства, актове и събития, които се отклоняват от обичайното състояние на структурите, престъпността, обществения ред или променят законодателството и именно поради този си характер водят до необходимост от действия по временно преназначаване. Наличието на такива промени нито е обосновано в заповедта, нито е доказано в производството. Поради това - изводите на съда за липсата на мотиви в заповедта и за липса на предпоставките за временното преместване на служителя на друга длъжност са правилни и съответни на материалния закон. Касационната инстанция намира, че при така установените факти по делото първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. При този изход на делото Министерство на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение