Решение № 8628 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2013 г.

Решение № 8628 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. А., представен от адв. Илиева, срещу решение № 1672/19.07.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 161/2013 г., с което отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 241203038/26.09.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Хасково, поправен с РА № Р-1235384/17.10.2012 г., с който са установените в тежест на А. задължения за подоходен данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) за 2006 г. и по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): за 2007 г.; за 2008 г. и за 2009 г.; определени са допълнително вноски за ЗОВ за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. Според касатора в противоречие с материалния закон съдът е пропуснал да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отсъствието на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК; отправя упреци към дейността на съда по преценка на доказателствата; обосновава липса на публични задължения или по-малък техен размер при надлежна преценка на доказателствата. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Като ответник по касация директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не изразява становище по касационна жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред Административен съд Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на М. К. А. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) за 2006 г. в размер 15 669.09 лева /в акта на решаващия орган и в съдебното решение е посочена сумата 15 765,89 лв./ със закъснителни лихви 10 227,69 лв. и по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ): за 2007 г. в размер на 6 014.42 лева /в съдебния акт неправилно е посочена сумата 6 617,49 лв./ с лихви за забава 3 083,84 лв.; за 2008 г. в размер на 17 696,79 лв. с лихви за забава 6 404,83 лв.; за 2009 г. в размер на 33 344,78 лв. с лихви за забава 7 763,20 лв.; определени са допълнително вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. в общ размер 10 648,87 лв. и лихви за забава в общ размер на 2 340,02 лв.; определени са вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. в общ размер на 3 169,16 лв. и лихви за забава в общ размер на 2 340,02 лв.; определени са допълнително вноски за здравно осигуряване (ЗО) за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2010 г. в общ размер на 4 343,55 лв. и закъснителни лихви в общ размер 1 653,87 лв. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Обосновани са предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ДОПК заради констатиран недостиг на парични средства към определени месеци от ревизираните данъчни периоди 2006 г., 2008 г. и 2009 г. при използване на метода на баланс на паричния поток и непредставянето на изисканата счетоводна отчетност. Данъчните задължения са свързани с доходи от други източници по чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /недостигът на парични средства по отчетни периоди/ и доходите от търговската дейност на РЛ като ЕТ "М. А.". За 2006 г. размерът на дохода с недоказан произход е 29 858.46 лева, за 2008 г. - 124 632.33 лева и за 2009 г. - 311 962.75 лева. За 2006 г. е определена годишна данъчна основа 69 625.38 лева, като сбор от данъчните основи на дохода с друг източник по чл. 26, 7 от ЗОДФЛ (отм.) - недостигът на парични средства и на дохода от дейността като едноличен търговец 40 126.92 лева. В ДО за дохода от дейността на ЕТ при преобразуването на декларираната счетоводна печалба е извършено увеличение със сумата 39 100.95 лева, представляваща левова равностойност на получена на 17.10.2006 г. от чуждестранно юридическо лице по личната сметка на РЛ сума 19 992 евро, за която поради липсващата счетоводна отчетност не е установено да е отчетена като приход от търговеца и намаление със ЗОВ и личните вноски за застраховка "Живот". За 2007 г. не е установен недостиг на парични средства, но е увеличен ФР за определяне на облагаемия доход от дейността като ЕТ с неотчетени приходи по личната банкова сметка на А. /2 500 евро на 29.03.2007 г. и 16 200 евро на 11.06.2007 г./. Данъчната печалба от 40 508.37 лева е намалена с размера на ЗОВ и при ГДО 35 587.17 лева е определен размер на данъка 7 856.92 лева, а след приспадане на авансово внесения данък - данък за довнасяне 7 187.92 лева. При същият подход на приходната администрация определената за 2008 г. ДО за доходите от стопанска дейност като ЕТ е 34 890.42 лева с данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ 5 233.56 лева и ДО за доходите с друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ 124 632.33 лева и данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ 12 463.23 лева. За 2009 г. ДО за доходите от стопанска дейност като ЕТ е 14 323.33 лева с данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ 2 148.50 лева и ДО за доходите с друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ 311 962.75 лева и данък за довнасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ 31 196.28 лева. Съобразявайки новоустановения размер на доходите на ревизираното лице, приходната администрация е определила и допълнителни задължения към различните осигурителни фондове. Годишното изравняване е направено като са отнесени ставките на осигурителните вноски към разликата между сбора на доходите, за които са внасяни авансови осигурителни вноски и максималния размер на годишния осигурителен доход, доколкото осигурителният доход на РЛ надвишава максималния. При изготвяне на баланса на паричния поток на ревизираното лице в приходната част не са включени декларирани от него заеми от сръбските дружества "М. И." и "А. г." - за 2006 г. - 51 130 евро; за 2007 г. - 36 343.53 евро; за 2008 г. - 59 821.15 евро; за 2009 г. - 61 355.03 евро и за 2010 г. - 76 000 евро. Органите по приходите са се позовали на справка от МВР - АИС "Граничен контрол", според която на датите, когато следва да е получавал в брой парите в Сърбия, данъчният субект е пребивавал в Турция и Доминиканската република. За да отхвърли оспопрването на РА, съдът е възприел изцяло изводите за фактите и правото на органите по приходите. Приел е, че са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ДОПК за провеждане на равизията по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК. Относно причините за липсващата счетоводна отчетност на РЛ не е приел за убедително насрещното доказване на жалбоподателя с показанията на св. Йовчев за наводнение в офиса, при което счетоводните документи са погинали, доколкото наводнени са били помещения под офиса. Изключил е установеността на заемането на средства от сръбски дружества, в които жалбоподателят е съдружник заради доказаното му местонахождение на различно място от това на предаването на сумите; противоречието в тезите за получаването и внасянето на сумите в евровата сметка на А.; установяващите различно основание за плащане /такова по конкретни фактури/ извлечения от сметката му в "Райфайзенбанк" ЕАД; липсата на декларирани непогасени заеми в декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ. Оценил е като достоверни заключенията на приетите основна и допълнителна ССЕ, изследващи съотношението между приходите и разходите на Ангелов по отчетни периоди с /основното заключение/ и без /допълнителното заключение/ сумите по заемите от сръбските дружества, но не ги е взел предвид при постановяване на решението. Съдът подробно е обсъдил извършените от приходната администрация процесуални действия, включително издадените актове за възлагане на ревизията и з аразширяване на обхвата й, за продължаване на срока й, за спиране и възобновяване на производството и е отрекъл да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Решението е неправилно в частта решаваща спора относно размера на задълженията за подоходен данък и за закъснителна лихва върху тези задължения. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, т. е несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При годишния характер на облагането с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната - вж. чл. 15 и чл. 17 от ЗДДФЛ и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Съответно на това разбиране е изследването на имущественото несъответствие в заключение вх. № 12005/04.06.2013 г. на в. л. Шопова. В познавателната дейност на съда за релевантните за спора факти не е включено това писмено доказателствено средство. Това опущение е в противоречие с процесуалното правило на чл. 236, ал. 2 от ГПК и последица е неправилният извод за осъществяването на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за 2006 г., а за останалите ревизирани данъчни периоди са необосновани изводите на съда относно размера на недостига на парични средства от значение за определяне на ДО по критериите на чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК. Визираното заключение не е оспорено от страните, не взема предвид заемите от сръбските дружества и по метода на баланса на паричния поток установява убедително положително салдо за 2006 г. в размер на 63 622.19 лева; за 2007 г. - положително салдо в размер на 57 241.95 лева; за 2008 г. - отрицателно салдо в размер на 139 499.06 лева и за 2009 г. - отрицателно салдо в размер на 171 184.93 лева. При такъв баланс на приходите и разходите и следвайки подхода на приходната администрация експертът е определил данък за довнасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 8 503.06 лева с лихви за забава 5 550.21 лева; за 2007 г. - данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 6 014.42 лева и лихви за забава 3 083.84 лева; за 2008 г. - данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер 4 832.43 лева и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 13 949.91 лева или общо подоходен данък в размер на 18 782.34 лева с лихви за забава 6 797.71 лева; за 2009 г. - данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 2 148.50 лева и по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 17 118.49 лева или общо подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 19 266.99 лева с лихви за забава 4 794.59 лева. В изчислените от в. л. Шопова размери съществуват задълженията за подоходен данък и лихви за забава на Ангелов за отчетните периоди 2006 г., 2007 г. и 2009 г. и до тези размери е правомерно установяването им с РА, съответно в отхвърлителната част до тези размери е правилно решението на административния съд. Размерът на задълженията за 2007 г. по заключението на Шопова е тъждествен с този по РА. Доколкото за 2008 г. определените от вещото лице размери на задълженията са по-големи от тези по РА и предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК следва да се зачетат установените с утежняващия акт публични вземания. Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка на писмените и гласните доказателствени средства за факта на получаване на заемите от чуждестранни юридически лица и на погиването на счетоводните документи на дружеството. Доказването на тези благоприятни за жалбоподателя факти не е проведено убедително. Ниска е доказателствената стойност на показанията на св. Петров, тъй като той не сочи време, размер и основание за получаване на сумите от А. в Сърбия. Разколебано е убеждаващото въздействие на писмените доказателствени средства - договори за паричен заем и разписки предвид доказаното с официален свидетелстващ документ пребиваване на заемополучателя А. на място различно от това, в което по това време следва да е получил парите по заема. Дори след съобразяването на редукцията на доходите на касатора заради липсата или по-малкия размер на годишния недостиг на парични средства, осигурителният му доход надвишава максималния /годишен в размер 16 800 лева за 2006 г. и 2007 г. и 24 000 лева за 2008 г. и 2009 г./, определен по отчетни периоди със ЗБДОО, поради което извършеното с РА годишно изравняване на осигурителните вноски към максималния осигурителен доход е съобразено с материалния закон - вж. чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 6 от ЗЗО. Решението на АС Пловдив следва да бъде отменено частично в отхвърлителната част за подоходния данък и лихвата върху него над размерите по заключението на в. л. Шопова, като се отмени и съответната част на РА. В останалата част за подоходния данък и в частта решаваща спора за задълженията за ЗОВ решението ще бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер на 2 368.30 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение