Решение № 202 от 19.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2017 г.

Решение № 202 от 19.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2821/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 ГПК във вр. с 20 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Образувано е по молба от М. К., гражданка на И., подадена чрез адв. К. В., за преглед на европейска заповед за плащане, издадена на 26.09.2016 г. от Окръжен съд- Благоевград, в полза на Етажна собственост на сграда с идентификатор 02676.155.126.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], м. "А. ", представлявана от управителя [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу молителката като собственик на апартамент № ВО-2 в етажната собственост, за следните парични суми: 1000 евро, представляващи вноска за управление и поддържане на общите части на сградата, заедно със законната лихва за забава, считано от 23.02.2016 г.; 300 евро, представляващи вноска за фонд "Резервен", заедно със законната лихва за забава, считано от 23.02.2016 г.; внесена по делото държавна такса в размер на 50.85 лв.; адвокатско възнаграждение в размер на 470 евро. Молителката се позовава на основанията за преглед, посочени в чл. 20, § 1 и 2 от Регламент /ЕО/№ 1896/2006 г. Твърди, че посочената европейска заповед за плащане очевидно е била издадена погрешно, тъй като [фирма] не е доказал представителната си власт като управител на Етажната собственост, а освен това и не би могъл да има това качество, тъй като не е отговарял на изискванията на чл. 19, ал. 5 и ал. 8 от ЗУЕС. На следващо място поддържа, че европейската заповед за заплащане не е била връчена, съгласно изискванията на чл. 14 от Регламента, на молителката или на друго установено лице, което живее на адреса. Оспорва подписа за получател върху документа за връчване на заповедта, като твърди, че не е положен от нея. Ответникът по молбата за преглед на Етажна собственост на сграда с идентификатор 02676.155.126.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] изразява становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 20 от Регламент/ ЕО/ № 1896/2006 г. предвижда в изключителни случаи преразглеждане на европейска заповед за плащане, издадена в рамките на особеното производство по този регламент. Посоченият способ за защита на ответника е приложим в случаите, когато издадената европейска заповед за плащане му е била връчена по някой от начините, посочени в чл. 13-15 от същия, но връчването не е било извършено в срок, който да му позволи да организира в достатъчна степен своята защита, без вина от негова страна, или ответникът е бил възпрепятстван да подаде възражение в срока по чл. 16, § 2 поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства, без вина от негова страна. Съгласно чл. 20, § 2, след изтичането на крайния срок по чл. 16, § 2 ответникът също така има право да поиска преглед на европейска заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, предвидени в настоящия регламент или в резултат на други извънредни обстоятелства. Ако връчването не е осъществено при спазване на минималните стандарти, установени в чл. 13-15 от регламента, процедурите по чл. 16-20 не са приложими. В този смисъл е решението на С. от 04.09.2014 г. по съединени дела С-119/13 и С-120/13. По настоящото дело е установено, че на 26.09.2016 г. Окръжен съд- Благоевград е издал европейска заповед за плащане срещу молителката М. К., ирландска гражданка. На 11.11.2016 г. съдът е разпоредил европейската заповед за плащане да бъде връчена на молителката по реда на чл. 13, б. "в" от Регламент № 1896/2006 г. - по пощата с обратна разписка. По делото е представена обратна разписка, видно от която пратката е връчена на адресата М. К. на 29.11.2016 г. в 10.50 ч. Върху същата има положен подпис на получателя. Разписката не съдържа други данни относно връчването. В молбата за преглед по реда на чл. 20 от Регламент № 1896/2006 г. на издадената европейска заповед за плащане молителката твърди, че подписът за "получател" върху обратната разписка не е положен от нея. Във връзка с това твърдение не са направени никакви доказателствени искания и не са ангажирани писмени или гласни доказателства. Поради това настоящият състав намира, че доказателствената сила на документа за връчване на европейската заповед за плащане не е опровергана. Заповедта е връчена на молителката по един от начините, предвидени в чл. 13 от Регламента. Молбата за преглед не съдържа твърдения за форсмажорни или извънредни обстоятелства, поради които молителката да е била възпрепятствана да подаде възражение по реда и в срока по чл. 16 от Регламента, нито за това срокът да е бил недостатъчен за организиране на защита. Поради това не са налице предпоставките на чл. 20, § 1 от Регламент/ ЕО/ № 1896/2006 г. за обявяване на европейската заповед за плащане за невалидна. Не е налице и основанието на чл. 20, § 2 от Регламент/ЕО/ 1896/2006 г. Съгласно чл. 8 от Регламента, съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, проверява възможно най-бързо и въз основа на молбата дали са изпълнени изискванията, посочени в чл. 2, 3, 4, 6 и 7, и дали вземането е основателно. В чл. 7, § 2 са посочени изискванията, на които следва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане, в това число имената и адресите на страните и на техните представители, и съда, до който е отправена молбата. Съгласно § 3 на чл. 7 в молбата ищецът декларира, че предоставената информация е вярна според неговите знания и убеждения. Съдът разглежда молбата въз основа на информацията, предоставена във формуляра на молбата. С европейската заповед за плащане ответникът се уведомява, че тя е издадена единствено на основание на информацията, предоставена от ищеца и не е била проверена от съда. В случая молбата за издаване на европейска заповед за плащане съдържа всички посочени в чл. 7, ал. 2 и 3 от Регламента реквизити. Ако молителката е считала, че заповедта е издадена въз основа на невярна информация относно лицето, избрано да представлява етажната собственост, е следвало да релевира това обстоятелство, като подаде възражение по чл. 16 от Регламента. По изложените съображения молбата за преглед следва да бъде отхвърлена поради липса на предпоставките на чл. 20, § 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. Водим от гореизложеното съдът