Решение № 8998 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2013 г.

Решение № 8998 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Финикс Солар АГ, Германия, чрез пълномощника адв. Симеонов, срещу решение № 2145 от 01.04.2013 г., постановено по адм. д. № 7780/12 г. от Административен съд - София град, първо отделение, 18-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане или възстановяване № 1058970/15.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1277/01.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП") и същото е осъдено да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 440 лв. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи в подкрепа на така поддържаната теза. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания акт за възстановяване или прихващане. Алтернативно е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС съгласно чл. 628 ГПК, което е формулирано в касационната жалба. Претендира се заплащане на разноски. Ответникът по касационната жалба- Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика", чрез своя процесуален представител юрк. Кирова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Финикс Солар АГ, Германия, срещу акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1058970/15.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1277/01.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. София (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на дружеството е отказан ДДС за възстановяване в размер на 199 494.66 лв. за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., поискано по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на Европейската общност, приложима за искания, подадени след 01.01.2010 г. В синтезирани мотиви съдът е установил следното: От фактическа страна по делото няма спор. Спорът е изцяло правен и касае реда, по който следва да бъде възстановен данъкът, начислен с двете спорни фактури ( фактура № 01/2.11.2009 г. с данъчна основа 332 491.10 лв. и ДДС- 66 498.22 лв. с предмет плащане съгласно § 3, т. 3.2.1. от споразумение за услуги Казанлък 2 от 14.10.2009 г. и фактура № 02/4.12.2009 г. с данъчна основа 664 982.20 лв. и ДДС- 132 996.44 лв. с предмет на доставката извършени услуги съгласно § 3, т. 3.2.2. от споразумението от 14.10.2009 г. - получено разрешение за право на строеж върху земята), издадени от "Би Си Ай" ООД въз основа на Споразумение за услуги от 14.10.2009 г., с което Финикс Солар АГ и "Би Си Ай" ООД се уговарят да си сътрудничат в разработването и изграждането на фотоволтаичен парк за производство на електроенергия. Фактурите са издадени въз основа на посоченото споразумение за услуги, с което жалбоподателят и "Би си ай" ООД се уговарят да си сътрудничат в разработването и изграждането на фотоволтаичен парк за производство на електроенергия. От правна страна административният съд е приел, че мястото на изпълнение на доставката на така договорените услуги следва да се определи съобразно чл. 21, ал. 2, т. 1, б."б" от ЗДДС (ред. Дв, бр. 113/2007 г. - в сила към датата на издаване на процесните фактури)- мястото, където се намира недвижимият имот, т. е. на територията на РБ, а доставчик на услугата е "Би Си Ай" ООД. Жалбоподателят се явява получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната. По- нататък в мотивите си съдът е разгледал относимите разпоредби на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата -членка по възстановяване, но неустановени в друга държава- членка на Европейския съюз, с която наредба се въвеждат разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно- задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка. Въз основа на относимите разпоредби към разглеждания казус, първостепенният съд е заключил, че в настоящия случай е установено по несъмнен начин въведеното изискване в Директива 2008/9/ЕО доставките, за които се претендира възстановяване на платен ДДС да са облагаеми. В обобщение и на базата на извършения анализ на предпоставките на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., чл. 82, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 21, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ЗДДС, административният съд е приел, че в случая от страна на жалбоподателя не е изпълнено условието за възстановяване на платен от него ДДС, изискващо получените стоки или услуги да се използват за извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата- членка, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната. Решението е правилно. Административният съд е издирил и приложил правилно относимите норми на Директива 2008/9/ЕО и на горепосочената Наредба. Правилен е изводът му, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Последната норма гласи: Правото на възстановяване по ал. 1 е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2. Неоснователно е водещото оплакване на касатора, че административният съд е игнорирал втората част от разпоредбата, а именно: "както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2". Съгласно чл. 2, т. 2 от Наредбата, ДДС се възстановява на лице, което за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице платец на данъка, съгласно чл. 82, ал. 2 ЗДДС. По същество съдът правилно не е споделил тезата на жалбоподателя, че той попада в изключението, посочено в чл. 2, т. 2 от Наредбата. Твърдението си за приложимост на цитираната норма жалбоподателят мотивира с довода, че закупените от Финикс Солар АГ- Германия стоки са използвани за доставки с място на изпълнение на територията на страната, за които ДДС е дължим от получателя съгласно чл. 82, ал. 2 ЗДДС (в приложимата редакция за 2009 г.). Последната норма, обаче, е интерпретирана самоцелно от касатора, тъй като същата действително предвижда, че данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 2, т. 1 и ал. 3 ЗДДС (сред които попадат процесните), когато получателят е данъчно- задължено лице, но кумулативното изискване за това- останало неизпълнено в разглеждания случай- е доставчикът да не е регистрирано по ЗДДС лице и да не е установен на територията на страната. Касаторът пропуска да релевира пълния текст на законовата норма, но съдът правилно е приложил същата, въз основа на обосновани правни изводи за установените факти по спора. Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира, че отказът да бъде възстановен претендирания от касатора ДДС по реда на Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. е законосъобразен. Като е достигнал до аналогичен извод, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид това, настоящият състав счита, че за правилното решаване на настоящия спор не е необходимо да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на разпоредбата на чл. 5, б."б" от Директива 2008/9/ЕО, още повече, че формулираното искане съдържа позоваване на факти, за които се твърди, че била могли да бъдат хипотетично осъществени, не и на несъмнено установените факти по настоящото дело. Независимо от изхода на спора, разноски на приходната администрация не следва да бъдат присъждани, тъй като с първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,