Решение № 499 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 514/2009 г.

Решение № 499 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 514/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийската апелативна прокуратура против решение № 304/20.07.2009 г. по въззивно нохд № 418/2009 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, шести състав, в който се поддържа, че е постановена при съществени процесуални нарушения, довели до неправилното приложение на закона с потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на подсъдимия К. Д. А. Прави се искане да бъде отменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста по съображения, че не са налице основания от изложените за отмяна на обжалваното решение. Подсъдимият К. Д. А. лично и чрез защитника си оспорва основателността на протеста и прави искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 418/2009 г. потвърдил присъда № 159/14.04.2009 г. по нохд № 2083/2008 г. на Софийския градски съд, с която признал подсъдимия А за невиновен в това в периода 28.01. - 28.02.2005 г. в гр. С. в качеството си на наблюдаващ прокурор в Софийската градска прокуратура по сл.дело № 742/2001 г. на Софийската следствена служба и орган на властта пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване с цел да избави: Ваня П. от наказание по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК, което й се следва по закон - поради което я оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 288, ал. 1 НК /пункт първи от обвинителния акт/; Е. Н. за периода 1.03. - 15.11.2006 г. на същото място от наказание, което му се следва по закон за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, поради което го оправдал по обвинението по чл. 288, ал. 1 /пункт втори от обвинителния акт/. Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската градска прокуратура с доводи, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Съобразявайки процесуалната си дейност като инстанция по същество със задълженията по чл. 314 НПК въззивният съд е извършил цялостна задълбочена проверка на първоинстанционния съдебен акт. Изложил е възприетата от него фактическа обстановка, която не се различава от установената въз основа на събрания по предвидения процесуален ред и оценен с оглед изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК доказателствен материал. Обосновал е извода си, че фактическите обстоятелства са правилно установени. Изложил е подробни съображения, съответстващи на изискванията по чл. 339, ал. 2 НПК в подкрепа на решението си да приеме поддържаните доводи за допуснати нарушения за неоснователни. По ясен и категоричен начин е заявил съгласието си с първоинстанционния съд, че не са налице обективните и субективните признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение по отношение на А. и затова изводът, че обвинението не е доказано, е определил като законосъобразен. Протестът следва да отговаря в пълна степен на изискванията за съдържание по чл. 351, ал. 1 НПК. В него прокурорът е длъжен да посочи ясно, точно и конкретно всички нарушения и да обоснове в какво се състои касационното основание, както и да съдържа указание за процесуалните разпоредби, на които се основава, данните които го подкрепят. Необходимо е също ясно и точно да бъде формулирано искането, което прави, а не да вменява в задължение на касационния съд да извършва недопустима по процесуалните правила служебна проверка и да предполага какво точно е искането му. Вместо това съдържанието на протеста на прокурора от апелативната прокуратура се отличава с многословие и абстрактност, с неясно конкретизирани съображения за конкретно допуснатите нарушения, които да бъдат проверени с оглед правомощията на касационната инстанция. Доколкото все пак би могло при тълкуване становището на прокурора, мотивирало го да подаде протест може да се изведе, че поддържа нарушение на процесуалните правила, а то е защото оспорва начина на обсъждане на установените фактически положения и непълнота в съдържанието на мотивите от гледна точка на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Такъв довод не би могъл да бъде приет за основателен. От съдържанието на решението следва, че въззивният съд не само е отразил установената фактическа обстановка, но е изложил и съображения защо и въз основа на кои доказателства са установени относимите обстоятелства и защо е направил извод, че подкрепят решението на първоинстанционния съд, т.е. извършил е оценка и анализ на целия доказателствен материал по начина, предписан в посочената норма, без да има изрично задължение от законодателя за това. Съгласно чл. 339, ал. 3 НПК такова е предвидено само за случаите, когато въззивният съд постановява нова присъда по смисъла на чл. 336 НПК. Теоретичният анализ на съдържанието на чл. 239а НПК, от която произтичат задължения за съответния орган, и житейските оценки за поведението на подсъдимия, на които е дадено правно значение, не могат да бъдат определени като конкретен довод за допуснато от страна на въззивния съд нарушение, който да бъде обсъден от настоящата инстанция и да намери отговор съобразно правомощията му. В заключението на протеста се съдържат изводи за допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и чл. 14 НПК, без да са конкретизирани кои от събраните доказателства не са обсъдени по предвидения в НПК ред и начин, за кои обстоятелства и кой е наличния доказателствен материал, пренебрегнат от инстанциите по същество и въз основа на който могат да се направят различни правни изводи от тези, че деянието не е доказано както от обективна, така и от субективна страна. За това не могат да послужат установените фактически обстоятелства, отнасящи се до нарушение от страна на органа на досъдебното производство, до слабости в организацията на работа в съответната прокуратура, които са извън компетентността на подсъдимия. Съдържанието на протеста предполага наличието и на друг поддържан от изготвилия го прокурор довод - за необоснованост, извън твърденията за нарушаване на процесуалните правила, които, както беше посочено по-горе, са неоснователни. По смисъла на закона необоснованост е налице, но когато фактическите положения не съответстват на приетите за установени от събраните и проверени доказателства по делото. В касационното производство съгласно чл. 348, ал. 1 НПК не подлежат на касационен контрол и е недопустимо да бъде заменена волята на инстанциите по същество относно фактите. С оглед на изложеното обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания от предвидените за отмяна или изменение следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение