Решение № 155 от 5.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 744/2014 г.

Решение № 155 от 5.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 744/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на Н. Н. Д. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 916/22.05.2013 г., постановено от Русенски районен съд по гр. д. № 5618/2012 г., с което е признато за установено по отношение на [община], че молителят не е собственик на част от недвижим имот с площ от 33.97 кв. м. между улиците "Н. З. " и "Ц. А. " в [населено място], както и решение № 758/15.11.2013 г. по гр. д. № 864/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд, с което първоинстанционното решение е потвърдено. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като съдия Н. Г., която е писала решението, е работила в Общински народен съвет - Р. като юрисконсулт и секретар на Общински народен съвет през периода 1981 г. -1996 г. и е трябвало да си направи отвод. Излагат се съображения, че като не е направен отвод на докладчика по делото, правата на молителя са накърнени, като за посочените в молбата за отмяна обстоятелства молителят е научил след като приключило производството по делото пред окръжния съд. Твърди, че като юрисконсулт съдия Г. е участвала в изготвяне и съгласуване на плановете на града и не е взела предвид документите, които молителят е представил, а именно удостоверение, че имотът му не е отчуждаван. Като обосноваващо наличие на основание за отмяна изтъква и обстоятелството, че общината е предявила иска по причина, че молителят е осъдил [фирма] за премахне ел. кабел, който минава през имота и за който общината е дала разрешение. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата [община] изразява становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, посочен в молба от 16.04.2014 г. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК третото лице-помагач [фирма] изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. С определение № 123/31.03.2014 г. молбата на Н. Н. Д. е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: На първо място следва да се отбележи, че преценката за наличие на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се извършва само по отношение на съдебен акт, постановен по дело, в производството по което се поддържа, че правото на участие на страната е било нарушено. В случая в молбата са отмяна се излагат подобни съображения само за проведеното от Окръжен съд-Русе производство, поради което наличието на основание за отмяна по отношение на постановеното от първоинстанционния съд решение не следва да се обсъжда. По отношение на постановеното от Окръжен съд-Русе въззивно решение следва да се приеме, че поддържаното от молителя основание не е налице. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в съдебното дирене, да изрази становище по спора, по представените доказателства и да ги оспори, да ангажира доказателства във връзка с твърденията и оспорванията, както и да изложи правните си съображения, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая не се установяват подобни нарушения, довели до лишаването на страната от възможност да участвува в производството по делото-молителят е бил редовно призован за проведеното на 15.10.2013 г. от Окръжен съд-Русе открито съдебно заседание, присъствал е лично в съдебното заседание, бил е представляван, имал е възможност да изрази становището си по правния спор, като упълномощеният от него адвокат изрично е заявил, че няма доказателствени искания, т. е. правото му на участие в производството по делото не е било накърнено. Соченото от молителя обстоятелство не обосновава наличие на основание за отвод на съдията-докладчик, а оттам и наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд-Русе, тъй като само по себе си не би могло да наруши правото на защита, доколкото в молбата не се твърди, а и от делото не се установява молителят да е бил лишен от възможността да представи доказателства в подкрепа на поддържаната от него теза, нито наведените от него доводи да не са били обсъдени. Още повече, че твърдяното от молителя участие на съдия Г. в изготвянето и съгласуването на плановете на [населено място] не е и установено-доказателства в подкрепа на това твърдение с молбата за отмяна не са представени. С оглед изхода на делото в полза на [община] следва да бъде присъдена сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение