Решение № 14507 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2020 г.

Решение № 14507 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6780/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД, подадена чрез юрк. А. Петков, срещу решение № 1579/04.03.2020 г., на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 5179/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/29.03.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД "ИБР"/. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в обжалваното решение съдът е установил несъответствие с декларираното за 2017 г. въз основа на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, с оглед на което е следвало да отмени оспорения АУПДВ. Алтернативно, касаторът счита, че издаденият административен акт не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Сочи още, че е било нарушено правото му на защита, поради неприсъствието на представител на дружеството при извършените административните проверки. Претендира отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – София-град е бил АУПДВ № 11/29.03.2019 г., издаден от директора на БД "ИБР", с който на "Напоителни системи" ЕАД – гр. София е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект – яз. "40-те извора" по Разрешително № 1134/21.08.2002 г., издадено от министъра на околната среда и водите, продължено с Решение № РР-924//14.04.2010 г. на директора на БД "ИБР" с нов № 31420045, за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. общо в размер на 2 332, 80 лв. и лихва 329, 34 лв., на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ, актът е издаден въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззетите водни количества, отчетени по рейки и отразени в дневника на НС и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. На дружеството е била връчена покана за доброволно изпълнение. Поради липсата на извършено плащане на търговецът е връчено уведомление за започване на административното производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. Съдът е приел, че административният орган правилно е определил дължимата такса за процесните периоди на 2016 г. и 2017 г. съгласно приложимите Тарифи. Подробно е анализирал приложимите разпоредби от ЗВ като е изложил мотиви, че в случая е било установено несъответствие между представените от жалбоподателя декларации за иззетото количество вода за процесните периоди и действително отнетият при водовземането обем, отчетен чрез монтирано измервателно устройство - водомерна рейка, монтирана в укрепени профили в началото на главните напоителни канали. Според констативните протоколи действително иззетите водни обеми, отчетени по рейка за отчетните периоди 2016 г. и 2017 г. са били отразени в дневника на дружеството за процесните периоди, както и в Справките представени от него. В обжалваното решение е прието, че факта на несъответствие между декларираните обеми и тези, установени с измервателен уред и отразени в дневника на дружеството не е оспорен по същество, като не са ангажирани доказателства, с които да се установи действително ползваното количество вода. Изложени са мотиви, че предвид данните по делото, методиката посочена в ЗВ, приложимите Тарифи и заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза таксите за водовземане са правилно изчислени. В заключение е прието, че законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 195б, ал. 1 във вр. с чл. 194б, ал. 4 ЗВ директорът на Басейнова дирекция е издал АУПДВ с коригирани данни относно размера на ползвания годишен воден обем и при липса на доказателства таксата да е била платена в сроковете по чл. 194б, ал. 2 ЗВ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Както правилно е приел първоинстанционният съд за дължимата годишна такса за водовземане за 2016 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. и отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., а за 2017 г. - Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2016 г. Тарифа сочи, че таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство, е посочена в чл. 8, ал. 1 от Тарифата. Според чл. 10, ал. 1, т. 2, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел ползване за напояване на земеделски култури, животновъдство и аквакултури е 0, 001 лв. /куб. м. Съгласно чл. 3, ал. 1 от приложимата за 2017 г. Тарифа, таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, както и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. При така очертания нормативен регламент, първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите й реквизити, както и при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се споделят изводите на съда, че публичното задължение за водовземане е законосъобразно определено от административния орган, издал АУПДВ – директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" предвид, че законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, действала до 31.12.2016 г. и последващата, към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ. И според двете тарифи таксата за водовземане по чл. 8, респ. чл. 11 от повърхностни води, които използва жалбоподателя се определя по формулата Т = Е х W, където Т е размерът на дължимата годишна такса, Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на водоползването, съгласно таблиците по чл. 12, ал. 1 и по чл. 10 (изчислена в лв. /куб. м), а W - размерът на разрешения годишен воден обем в куб. м. Действителните обеми източена вода за процесните периоди са определени, посредством водомерна рейка и чрез съпоставка на представените от жалбоподателя справки за иззети водни количества. В съдебното производство пред първоинстанционния съд от жалбоподателят не са ангажирани доказателства и не е оспорил съдържащите се в делото такива. Не може да бъде споделена тезата на касатора, поддържана и пред първоинстанционния съд, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води, на начина, по който то е изчислено, на относимите доказателства и на алгоритъма, по който е определена таксата не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Същата е обоснована и с фактическите установявания в констативните протоколи от извършените проверки - КП № ПВ2-157/23.05.2018 г. и КП № ПВ2-26/12.03.2018 г., които са връчени на дружеството заедно с уведомлението по чл. 26, ал. 1 с писмо изх. № ПО-02-49/1/14.03.2019 г., като му е даден възможност за представяне на доказателства. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството и неоснователно в касационната жалба се поддържа, че е нарушено правото на защита на дружеството. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред него е била открита възможността да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Неоснователни са доводите на касатора, че в извършаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е установено несъответствие с декларираното за 2017 г. с оглед на което оспореният АУПДВ е следвало да бъде отменен. За информация на жалбоподателя следва да се посочи, че видно от самото заключение /л. 36-43 от адм. д. № 5179/2019 г. / вещото лице е установило, че задълженията за процесните 2016 г. и 2017 г. са правилно определени по съответната формула съгласно приложимите Тарифи за периодите. За информация на жалбоподателя следва да се посочи, че след извършена административна проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ на данните в подадените декларации от дружеството, е установено несъответствие между декларираното и иззетото количество вода, отчетени чрез монтирано измервателно устройство – водомерна рейка. Въз основа на тези несъответствия и след проверка на реално използваните количества вода, по силата на чл. 194б, ал. 4 от ЗВ, директорът на БД "ИБР" е издал оспорения АУПДВ, с който правилно е изчислена дължимата такса за водовземане от повърхностни води по издаденото разрешително. С оглед гореизложеното при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, тъй като е приложил относимите към правния спор материалноправни разпоредби на ЗВ и е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е постановил и крайния си съдебен акт. Въпреки изхода на делото, на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Предвид на изложеното чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение