Решение № 6460 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 531/2018 г.

Решение № 6460 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 531/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Общински съвет – Стара Загора, чрез процесуалния представител юрк. Д. Вълчева против решение № 314/27.11.2017 година, постановено по адм. дело № 446/2017 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора са отменени, като незаконосъобразни, разпоредбите на чл. 46а, т. 1, т. 2, т. 2. 1, т. 2. 2, т. 2.2.1 и т. 2.2.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Стара Загора, приета от Общински съвет – Стара Загора с Решение № 107/29.03.2012 г. като незаконосъобразни. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Вълчева, която поддържа жалбата по изложените в нея касационни съобръжения. Не прилага нови доказателства и няма доказателствени искания.

Ответникът по жалбата – прокурор при Окръжна прокуратура Стара Загора не взима отношение по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна:

Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, против разпоредбите на чл. 46а, т. 1, т. 2, т. 2. 1, т. 2. 2, т. 2.2.1 и т. 2.2.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Стара Загора, приета от Общински съвет – Стара Загора с Решение № 107/29.03.2012 г., (Наредбата) на основания — чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, чл. 9 от ЗМДТ. Установено от съда е, че актуалната редакция на оспорената разпоредба на чл. 46а е приета с Решение № 695/16.05.2013 г. и Решение № 1925/25.06.2015 г. на Общински съвет – Стара Загора като същата гласи: Чл. 46а. За подготовка на документи, провеждане на търгове и др. разходи по производства за настаняване под наем, продажби, замени, делби или учредяване на вещни права върху общински имоти се събират следните такси:

1. По производствата по настаняване под наем в общински имот се събират такса в размер на 2% върху годишната наемна цена, а в случай при които договора е за срок по малък от 1 година таксата се определя върху наемната цена за целия срок на договора.

1. По производствата по продажба, замяна, делба или учредяване на вещни права върху общински имот се събират следните такси:

1. 1. При продажба и учредяване на вещно право приобретателите заплащат такса в размер на 2 % пропорционално върху основата, определена по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, но не повече от 1000. 00 лв.;

1. 2. При замяна и делба на недвижими имоти лицето, поискало замяната или делбата заплаща такса в размер на 2% върху:

2.2.1. стойността на имота с по-висока пазарна оценка в случаите на замяна, но не повече от 1000. 00 лв.

2.2.2. Стойността на получения реален дял, в случаите на делба, но не повече от 1000. 00 лв. /л. 15/.

По делото са приети като доказателства документите, образуващи преписките по приемане на Решение № 107/29.03.2012 г. на ОбС – Стара Загора за приемане на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Стара Загора /НОАМТЦУТОС3/, Решение № 695/16.05.2013 г. и Решение № 1925/25.06.2015 г. на ОбС – Стара Загора за последвалите приемането на наредбата нейни изменения и допълнения в частта относно разпоредбата на чл. 46а. Приложена е и актуалната Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Стара Загора.

При установената по делото фактическа обстановка с обжалваното решение административният съд е отменил оспорената с протеста разпоредба, като е приел, че приемането на чл. 46а от Наредбата не е мотивирано от гледна точка необходимата финансова обосновка относно размера на регламентираната такса, което е в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3 от ЗНА и прави невъзможно да се провери спазването на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ. След подробен анализ на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, административният съд е констатирал, че в случая икономическа обосновка на определения размер на таксата, предвидена в чл. 46а от НОАМТЦУТОСЗ и по-точно на начина по който се определя той – липсва. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че разрешението, което е предложено и прието от общинския съвет, обвързва таксата със стойността на сделката — 2% върху годишната наемна цена в случаите на замяна, съответно — 2 % пропорционално върху основата, определена по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ в случаите на продажба или учредяване на вещно право, 2% върху стойността на имота с по-висока пазарна оценка или стойността на получения реален дял в случаите на замяна и делба, но не повече от 1000 лв. Приел е, че стойността на обекта на сделката няма каквото и да било отношение с вида и размера на материално-техническите и административни разходи, които прави общината във връзка с нея, доколкото за подготовка на едни и същи документи се изисква едно и също или сходно време и разходи, независимо стойността на имота. Направил е извод, че се явява икономически, правно и житейски неоправдано събирането на такси които могат да бъдат кардинално различни по размер само поради разликата в така приетата база за изчисляване на таксата. Счел е, че това не се променя поради поставянето на горна граница от 1000 лв. относно размера на таксата, поради факта, че услугата, която се предлага от общината, е една и съща по вид и обем независимо от размера на оценката на имуществото, предмет на сделката, с оглед на което размера на таксата, като обвързана с тази услуга, следва да се базира на стойността на реално направените за нея разходи. Приел е също така, че Общински съвет – Стара Загора не доказва по делото, че така регламентирания начин на определяне на таксата се явява законосъобразен, справедлив и оправдан съобразно размера на необходимите и действителни разходи на общината по предоставянето на услугата във връзка с подготовка на документи и провеждане на различните производства по разпореждане с общинско имущество. В заключение е счел, че таксата по чл. 46а от НОАМТЦУТОСЗ, като такава за административни услуги, за чието извършване общината прави разходи, следва да се определи по размер като се посочат вида и размера на разходите, включени при изчисляването й, за да се иска тяхното заплащане на законно основание. Липсата на подобни мотиви съставлява съществено нарушение на изискванията по приемането на оспорената разпоредба, което препятства проверката за съответствието й с материалния закон и обуславя отмяната й като незаконосъобразна на това основание, поради което е уважил протеста и я е отменил като незаконосъобразна.

Така постановеното решение е правилно. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилната й преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви, поради което не следва да ги преповтаря.

Местните такси, които общините събират, са изчерпателно посочени в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. Според чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, общинският съвет определя цена за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1. Анализът на цитираните норми обоснова извод, че общинският съвет има право да определя цени за услуги и права, които са изрично предвидени в ЗМДТ или в друг закон, но няма правомощието да въвежда нови видове местни такси.

Сред посочените в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ видове такси, които общините събират, е и таксата по буква "е" — такси за административни услуги. Съгласно чл. 111 от ЗМДТ, включена в раздел VІІ, озаглавен именно "такси за административни услуги", по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Според чл. 8, ал. 1 от същия нормативен акт общинските съвети приемат размера на таксите при спазване на посочените в разпоредбата принципи за възстановяване на пълните разходи на общината, които тя прави във връзка с предоставянето на услугата; създаване на условия за повишаване качеството й и разширяване на предлаганите от общината услуги и постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай таксата не е определена въз основа на данни за материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Основателно съдът е посочил в мотивите си, че стойността на обекта на сделката няма каквото и да било отношение с вида и размера на материално-техническите и административни разходи, които прави общината във връзка с нея, доколкото за подготовка на едни и същи документи се изисква едно и също или сходно време и разходи, независимо от стойността на имота. В този смисъл следва да се посочи също, че услугата, която се предлага, е една и съща по вид и обем независимо от размера на оценката на имуществото, предмет на сделката, с оглед на което размерът на таксата, като обвързана с тази услуга, следва да се базира на стойността на реално направените за нея разходи. Обосновано съдът е приел, че общинският съвет не е доказал, че определеният начин на определяне на таксата се явява законосъобразен, справедлив и оправдан, съобразно размера на необходимите и действителни разходи на общината по предоставянето на услугата (по подготовка на документи и провеждане на различните производства по разпореждане с общинско имущество). Принципът за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата (чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ) обуславя нужда да се изследва понятието "пълни разходи". Ако общинският съвет е имал предвид възстановяване на пълните разходи по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗМДТ, за реализацията на услугата по подготовка на документи, провеждането на търгове и други подобни, то е следвало да посочи конкретно кои пера и при какви стойности на такива са включени при формиране на размера на таксата по чл. 46а от Наредбата. Това би позволило да се направи изчисление за реалната стойност на цялата административна услуга и съответствието й с чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ. Правилно съдът е посочил, че таксата по чл. 46а от Наредбата, като такава за административни услуги, за чието извършване общината прави разходи, следва да се определи по размер като се посочат вида и размера на разходите, включени при изчисляването й, за да се иска тяхното заплащане на законно основание. Изводът на първоинстанционният съд, че липсата на мотиви в тази насока съставлява съществено нарушение на изискванията по приемането на оспорената разпоредба, което препятства съда да извърши проверка за съответствието й с материалния закон е правилен и се споделя напълно от настоящата касационна инстанция на ВАС.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неизпълнение на задължението си в доклада по чл. 146 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства, както и за липса на разпределение на тежестта на доказване. С разпореждането от 13.09.2017 г. за насрочване на делото (л. 175) съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на ответника – Общински съвет – Стара Загора, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1, вр. чл. 196 от АПК, в негова тежест е да докаже изпълнението на законовите изисквания при приемане на оспорените разпоредби от Наредбата и изрично го е задължил да представи заверени копия от всички относими документи. На 26.10.2017 г. е проведено първото и единствено съдебно заседание, в което е извършен доклад по делото. В заседанието е участвал процесуален представител на общинския съвет, който не е направил възражения по доклада. Същият е поискал да се приемат документите по административната преписка и е заявил, че няма да сочи други доказателства.

При тази установена фактическа обстановка, законосъобразно, съдът е приел, че разпоредба на чл. 46а, т. 1, т. 2, т. 2. 1, т. 2. 2, т. 2.2.1 и т. 2.2.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община – Стара Загора, приета от Общински съвет – Стара Загора с Решение № 107/29.03.2012 г. на основания – чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, чл. 9 от ЗМДТ в актуалната й редакция, приета с Решение № 1925/25.06.2015 г. е в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 3 от ЗНА, поради което правилно я е отменил като незаконосъобразна.

Решението на Административен съд – Стара Загора като правилно, постановено при спазване на материалния закон и обосновано следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение