Решение № 10220 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 430/2009 г.

Решение № 10220 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 430/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ДОУИ-В. Търново против решение № 418/21.11.08 г. постановено от Великотърновски административен съд по адм. д. № 468/08 г. в частта, в която е обявен за нищожен РА № 150800026/21.03.08 г. на ТД на НАП - Плевен. РА е обявен за нищожен, в частта, потвърдена с решение № 195/29.05.08 г. на директор на ДОУИ - В. Търново относно отказа на данъчен кредит за "Звезда"АД за данъчни периоди - м. 12.03 г. м. 03 и м. 08 2004 г. в размер общо на 4 683, 59 лв. и са начислени лихви за просрочие върху горната сума в размер на 2 173, 27 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на решението- чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретното оплакване е, че неправилно съдът е приел наличието на други данъчни актове за определяне на данъчните задължения за същите периоди, попадащи и в ревизирания период. Според касатора неоснователно съдът се е позовал на съществуващите ДАПВ, тъй като те не са включени в хипотезата на чл. 133, ал. 1 от ДОПК, който е приложимият закон за процесната ревизия. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу тази част от РА. Претендират се разноски. Ответникът - "Звезда" АД оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, но неоснователна. Административният съд - гр. Велико Търново, за да прогласи нищожността на обжалвания РА в частта за установените задължения по ЗДДС за периодите - м. 12.03 г. м. 03.04 г. и м. 08.04 г. е установил, че за същите периоди са налице влезли в сила ДАПВ, поради което ревизията е следвало да бъде по реда и при наличие на основанията, посочени в чл. 133 и сл. от ДОПК. Установено е, че възлагането на ревизията не е извършено от органа по чл. 134 ДОПК. На посочените фактически основания, съдът е приел, че ревизията е възложена за тези периоди от некомпетнтно лице и е прогласил РА в същата част за нищожен. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно. Не се спори между страните, че за въпросните периоди са налице ДАПВ с които е определен и е установен крайният резултат от приложението на ЗДДС за съответните периоди. Нещо повече, установено е, че с влязло в сила съдебно решение е констатирана нищожността на предходен РА за същите периоди, поради същите фактически основания и на същото правно основание. Обжалваният РА за посочените периоди се явява втори нищожен такъв. Наличието на ДАПВ е основание при възлагане на ревизия да се съблюдава реда, установен в чл. 133 ДОПК и ревизия да бъде възложена от органа по чл. 134 ДОПК. В конкретния случай възлагането е направено от некомпетентно лице, т. е от орган, извън този, посочен в чл. 134 ДОПК, поради което основателно е прието, че възлагането е от некомпетентно лице. Практиката на I отд. на ВАС е константна по този въпрос и в конкретния случай не са налице обстоятелства, които да водят до различни изводи. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа АПК, Върховният административен съд