Решение № 1375 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14768/2009 г.

Решение № 1375 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14768/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Лазар Василев Василев, в качеството му на изпълнителен директор на "Трансимпекс" АД със седалище гр. София, срещу решение № 12319 от 21.10.2009 г., постановено по адм. дело № 4953/2009 г. от тричленен състав на първо отделение, първа колегия на ВАС. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрк. Русанова, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на "Трансимпекс" АД със седалище гр. София на отказа на министъра на финансите, обективиран в писмо изх. № 26-00-1531 от 13.03.2009 г. да върне дейността му като безмитен оператор в търговските обекти, разположени в зоните на ГКПП на пристанищата за обществен транспорт. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел за установено, че към министъра на финансите е било отправено искане от търговското дружество за възобновяване на дейността му като безмитен оператор на търговски обекти на пристанища. Приел е още, че министърът законосъобразно е отказал да удовлетвори това искане с мотивите, че по силата на § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия (ПЗР на ЗИД на ЗБТ) (обн., ДВ, бр. 52/2008 г.) е преустановена дейността на операторите на търговските обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на сухопътни ГКПП със страни, които не са членки на ЕС, какъвто е бил "Трансимпекс" АД към момента на влизане в сила на ЗИД на ЗБТ. По силата на § 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБТ, от друга страна, тези обекти са обявени за държавна собственост и законодателят не е предвидил ред за компенсиране на операторите. В мотивите е прието още, че в закона липсват разпоредби, регламентиращи възможност за връщане на дейността на безмитните оператори в освободените от тях търговски обекти, разположени в зоните на ГКПП на пристанищата за обществен транспорт. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че отказът на административния орган съответства на материалния и процесуалния закон, обоснован е и е постановен от компетентния орган в кръга на правомощията му. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗБТ (публ., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) безмитна търговия може да се извършва в търговски обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове на гражданските летища за обществено ползване за обслужване на международни превози и на пристанищата за обществен транспорт, ограничено до продажба за пътници, пътуващи за страни, които не са членки на Европейския съюз. Към момента на влизане в сила на ЗБТ търговското дружество "Трансимпекс" АД е извършвал фактически дейност на оператор на търговски обекти за безмитна търговия на изходящи сухопътни трасета на ГКПП със страни, които не са членки на ЕС съгласно заповеди № ЗМФ-688 от 2.06.2007 г.; № ЗМФ-689 от 2.06.2007 г.; № ЗМФ-690 от 2.06.2007 г. и № ЗМФ-1329 от 22.10.2007 г., с които на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията вр. § 3, ал. 3 от ПЗР на ЗБТ (ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г.) му е разрешено от министъра на финансите да премести експлоатирани от него обекти, намиращи се на пристанища - пристанище Лом, пристанище Бургас, ГКПП "Ро-ро" терминал Русе, пристанище Варна - Морска гара, пристанище Варна - Изток и пристанище Варна - Запад съответно на ГКП пунктове Златарево, Лесово, Стрезимировци и Гюешево. Касаторът твърди, че към датата на влизане в сила на ЗБТ търговското дружество "Трансимпекс" АД има качеството на оператор на търговски обекти за безмитна търговия, съгласно разрешения № № 1, 2, 3, 13, 14 и 15 от 3.12.2003 г. в обекти, намиращи се на посочените по-горе пристанища, които са издадени на осн. § 20, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г. и отм., бр. 91 от 15.11.2005 г., в сила от 1.07.2006 г. с изключения на посочени текстове, сред които и § 20 и § 26, действащи до влизане в сила на ЗБТ) вр. чл. 12в от Закона за акцизите (отм.) и тези разрешителни са валидни и към датата на влизане в сила на ЗБТ, т. е. действието им не е преклудирано. Тези твърдения правилно са преценени от първоинстанционни съд за неоснователни. Съгласно § 1, ал. 2 от ПЗР на Закона за акцизите и данъчните складове лицата по § 20, ал. 2 (Безмитни оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяването на договорите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 г. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор) от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.) с разрешения, чиито срок е изтекъл след 31 юли 2005 г., продължават дейността си на безмитни оператори до приемането на закон за безмитната търговия. Следователно максималният срок, до който са валидни издадените на 3.12.2003 г. от министъра на финансите разрешения № № 1, 2, 3, 13, 14 и 15 е 1.01.2007 г., когато ЗБТ е влязъл в сила. Неоснователно, по вече изложените съображения, е и твърдението, че по отношение на търговското дружество "Трансимпекс" не намира приложение § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗБТ и министърът неоснователно е отказал отново да промени мястото на извършване на дейност по безмитна търговия, както го е сторил през 2007 г. Разпоредбата засяга лицата, които към влизането в сила на ЗИД на ЗБТ извършват дейност като оператори в търговските обекти, разположени на изходящи трасета в зоните на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове със страни, които не са членки на Европейския съюз, открити за международни превози със страни, които не са членки на Европейския съюз, какъвто е бил касаторът, и те следва да преустановят дейността си в срок до 1 месец от влизането в сила на закона. По силата на ал. 2 на същия текст лицензите за извършване на безмитна търговия в обектите по ал. 1 се прекратяват считано от датата на преустановяване на дейността. В ЗИД на ЗБТ не се предвиждат възможности и начини за преместване/възстановяване на дейност за безмитна търговия, а § 3 от ПЗР на ЗБТ (който е дал основание на министъра на финансите да премести първоначално дейността на търговското дружество от пристанища на сухопътни ГКПП) е отменен считано от 9.06.2008 г. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,