Решение № 6693 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2012 г.

Решение № 6693 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Кристиан Димитров Гьошев против решение № 14575 от 09.11.2011 г. и решение № 851 от 17.01.2012 г., постановени по адм. д. № 15279/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на първото от обжалваните решения като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По отношение на второто решение се навеждат доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Кристиан Димитров Гьошев е депозирал и частна жалба срещу определение № 852 от 17.01.2012 г. постановено по делото, с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 14575 от 09.11.2011 г. в частта му за разноските. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация не е изразила становище по касационната жалба. Ответникът - Съдийска комисия при ОС на БФС, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационните и на частната жалби. Касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С първото от обжалваните решения тричленният състав на Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Кристиан Димитров Гьошев против решение № 234 от 18.10.2010 г. по преписка № 211/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е признато за установено, че Красимир Георгиев Камберов, като председател на СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по признак "лично положение" и "обществено положение" спрямо Кристиан Димитров Гьошев и е оставил без уважение като недоказана подадената от последния жалба. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че по отношение на Кристиан Гьошев не е установено различно третиране, извършено съзнателно при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него по признаци "лично положение" и "обществено положение", поради което не е осъществен състав на нарушение на ЗЗД. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не е обсъдил твърдяната от него дискриминация поради невключване в съдийските назначения за сезон 2009/2010 г. към СК на ОС на БФС гр. Пазарджик, а е изследвал причините, поради които Гьошев не е бил включен в съдийските назначения за сезон 2009/2010 г. съм СК на ЗС на БФС - гр. София. В обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд изрично е посочил, че в разглеждания случай дискриминация би била осъществена, ако по отношение на Гьошев е отказано да бъде включен в поименния състав на футболните съдии на СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик за сезон 2009/2010 г., но по отношение на друго лице или лица, (включени в ранглистата на футболните съдии към Съдийски колегии, различни от тази в гр. Пазарджик), е решено да бъдат включени в поименния състав на футболните съдии на последната, което по делото не е установено. Правилно с оглед събраните по делото доказателства е прието, че жалбоподателят лично е изявил желание да бъде включен в състава на СК на ЗС на БФС - гр. София, което е станало с решение на същата от 01.09.2009 г. От този момент нататък в съответствие с правилника на БФС, последният не може да съдийства едновременно в две Съдийски колегии, което е и правното основание да не бъде удовлетворено последващото му искане да бъде включен в поименния състав на съдиите на СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик. Противно на твърдяното в касационната жалба съдът не е обсъждал наличие или липса на дискриминация по отношение на касатора поради това, че същият не е включен в съдийските назначения за сезон 2009/2010 г. към СК на ЗС на БФС гр. София, а изрично е прието, че жалбоподателят е включен в състава на СК на ЗС на БФС - гр. София, както бе отбелязано по - горе. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ранглистата на съдиите е предложена преди 22.08.2009 г., когато е проведен първият кръг на "А" ОФГ - мъже, от което следва, че ранглистата е съставена преди тази дата. Този факт сам по себе си не сочи на дискриминационно отношение спрямо жалбоподателя, тъй като съдиите могат по всяко време на сезона да се включват и отпадат от ранглистите. Доводите на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация са обсъдени, както в административния акт, така и в съдебното решение. От събраните доказателства е установено, че Гьошев не е попаднал в ранг листата на Б - югоизточна футболна група, която всяко лято се предлага от съответните съдийски областни комисии и се одобрява от съответния Областен съвет на БФС, поради което същият се е насочил и е поискал да бъде включен в Софийската съдийска колегия. Следователно твърденията на касатора, че спрямо него е осъществена дискриминация от председателя на съдийската комисия при Областен съвет на БФС - гр. Пазарджик, респективно от самата комисия, са неоснователни. По делото е установено, че Гьошев през предходните два сезона е бил футболен съдия и е включен в раглистата на СК при ОС на БФС - гр. Пазарджик, като не са установени действия или бездействия от страна на председателя или на членове на съдийската комисия, които да се квалифицират като нарушение на чл. 4 от Закона за защита на дискриминацията. Ето защо като е приел, че решението на Комисията за защита от дискриминацията е постановено в съответствие с материалноправните норми на Закона за защита от дискриминация тричленният състав на ВАС е постановил решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗЗД. Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за законосъобразност на оспорения административен акт са направени въз основа на правилно установена фактическа обстановка и са съответни на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба срещу решение № 851 от 17.01.2012 г., постановено по реда на чл. 175, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решението в обжалваната му част съдът е отхвърлил искането за поправка на очевидна фактическа грешка относно изписаното съкращение "СК при ЗС на БФС...", тъй като същото е допустимо и може да бъде разчетено и като съдийска колегия, поради което не може да се говори за допусната писмена грешка или очевидна неточност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон, тъй като при изписване на съкращението не е допусната очевидна фактическа грешка. Частната жалба срещу определението, с което съдът се е произнесъл по искане на жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските, също е неоснователна. Законосъобразно съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице изискванията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от разноски по производството, поради което и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК е осъдил същия да заплати на ответната страна възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,