Решение № 3286 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10389/2023 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Май Холидей Д. Трайкова , със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Елин Пелин, подадена чрез процесуалния представител адвокат С. Даскалов от Адвокатска колегия София, против решение 821 от 22.06.2023 год.., постановено по адм. дело 736/2022 г. по писа на Административен съд София област, с което на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е отхвърлена като неоснователна жалбата на едноличния търговец срещу Решение за налагане на финансова корекция 23/311/00636/3/01/02, с изх. 01-6500/7939#13 от 21.06.2022 г., издадено от изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , за налагане на финансова корекция в размер на 335 130.83 лева във връзка с получената финансова помощ по Договор 24/311/00636 от 06.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-201З г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и търговецът е осъден да заплати да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски по делото. Касационната жалба преповтаря релевираните пред първоинстанционния съд възражения относно незаконосъобразността на административния акт. По отношение на изложените в обжалваното съдебно решение правни изводи, касаторът се е ограничил до несъгласие с извода на съда за образуването и провеждането на административното производство, тъй като към този момент били изтекли три допълнителни години от проверявания период. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено решението за налагане на финансова корекция. Претендират се разноски за настоящото съдебно производство. Касационния жалбоподател - ЕТ Май Холидей Д. Трайкова , редовно призован. Представлява се от адв. С. Даскалов, който заявява становище с което поддържа подадената касационна жалба по наведените доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Мали съда да постанови решение с което да бъде отменено решението на първоинстанционния съд. Поддържа предявената претенция за присъждане на разноски за които представя списък, съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. С оглед изхода на спора прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , чрез пълномощника адв. Х. Иванов от Адвокатска колегия София, в съдебно заседание и в представения по делото отговор на касационната жалба, поддържа неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде постановено решение, с което да се остави решението на първата инстанция в сила и да се присъдят разноски за запратеното адвокатско възнаграждение за които представя списък на разноските и доказателства за тяхното заплащане. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ЕТ Май Холидей Д. Трайкова и Държавен фонд Земеделие е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 год. Според т.1.1 от договора, Фондът предоставя на ползвателя под УPН [номер], безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект 23/311/100636 от 13.05.2013 год., а именно: Изграждане на къща за гости в [населено място] Предвидено е в т. 2.2 от първоначално одобрената помощ е в размер на 335 653, 23 лева, впоследствие съгласно сключен Анекс 4 одобрената помощ е в размер на 335 454.05 лева. Подробно са описани предвидените етапи при реализацията на инвестиционния проект, финансово-икономическия статус на кандидата в т. ч приходи от дейността. В глава ІV от договора е посочено, че Фондът има право да упражнява постоянен контрол за целевото изпълнение на инвестицията, включително като извършва проверки на място и изисква от ползвателя съответните документи и справки. Според разпоредбата на т. 4.3, Фондът разполага с тези права и след предоставянето на помощта с оглед установяване на целевото й използване съобразно условията на договора. Във връзка с осъществяване на контрол по изпълнението на сключения договор, е издадена заповед 373522/04.06.2019г. за извършване на проверка на място на ползвателя ЕТ Май Холидей Д. Трайкова . Констатациите на проверяващия екип от Дирекция Технически инспекторат при ДФЗ, са отразени в Контролен лист от 26.06.2019г. В Раздел ІІ Административен контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес плана, е посочено, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходите от продажби на продукция/услуги, заложени в бизнес плана. Конкретните стойности, установени при проверката на място по години са посочени в Таблица І Приложение към работния лист. В приложение Работен лист СМР са констатирани несъответствия спрямо сключения договор, съответно спрямо заявките за плащане колони 11 и 12. В съставения контролен лист е констатирано, че в близост до инвестицията е установен проект на друг ползвател по същата мярка по договор 23/311/00621 на ЕТ Аграхаус Р. Митова , че е установено ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, че е налице изкуствено разделяне на производствените и технологични процеси в различни проекти. В Приложение КЛ_1А, т. 10 от контролния лист е констатирано, че процесният проект ползва общ двор и вход със съседния имот УПИ VІ-39, кв. 3, като котлето за отоплителната инсталация е в къщата, намираща се в същия съседен имот. С оспореното решение за налагане на финансова корекция 23/311/00636/3/01/04/02, с изх. 01-6500/7939 от 21.06.2022 г., издадено на основание чл. 20а. ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 2, т. 3, чл. 16, ал. 2, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода от 2007-2013г. /Наредба 30 от 11.08.2008г./, чл. 73, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4, 7 и 9 и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Посочено също така, че се издава и в изпълнение на влязло в законна съдебно решение 10584 от 19.10.2021 год., постановено по адм. дело 3987/2021 год. на Върховния административен съд. Мотивите на административния орган касаят допуснати нарушения, като е посочено, че при направената оценка на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, е установено, че реалното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, са под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило две финансови години /2016г. и 2017г./ Прието е, че установените несъответствия са нарушения на т. 4.12, т. 4.17, б. а и т. 4.18 от сключения договор, както и на чл. 43, ал. 1, т. 1 от наредбата. На основание т. 2 от Приложението към раздел І Общи условия на Правилата и като е взето предвид, че нарушението засяга по-малко от 50 % от стойността на изплатената финансова помощ и не оказва влияние върху целите и изпълнението на проекта, както и върху критерии за допустимост, е определен размер на финансовата корекция за това нарушение в размер на изплатената финансова помощ за това нарушение за липсващите активи 8 798, 95 лева. В хода на извършените проверки са установени факти и обстоятелства, които водят до заключение, че е налице изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел получаване на предимство в противоречие с целите на мярката. В подкрепа на този извод е налице пространно изложение на обстоятелства, в което са проследени фактите относно лицата, които са представлявали жалбоподателя и другия едноличен търговец в административните производства по сключване на договорите за подпомагане, подписване на анекси към тях, подаване на заявки за плащане, при посещения на място, при извършените проверки на място след плащане. Така органът е приел, че съвкупността от установените обективни и субективни обстоятелства при извършените проверки, води до извода, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, а намерението се изразява в това да се постигне предимство и да се получи финансова помощ по проекта, чрез изкуствено създаване на условията, необходими за неговото получаване. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за всички нарушения е определена една финансова корекция в размер на най-голямата следваща се такава за установените нарушения, а именно в размер на 100% от предоставената финансова помощ 335 130, 83 лева. По делото е била допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, като от заключението на назначеното вещо лице, прието от съда се установява, че констатациите на вещото лице относно обстоятелствата по т. 1 и т. 2 от оспорения административен акт напълно съвпадат с отразените в контролния лист от извършената проверка на място, съответно в самото решение, в частите по т. 1 и т. 2. За да отхвърли като неоснователна жалбата на ЕТ Май Холидей Д. Трайкова съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Изрично били посочени както правното основание за издаване на решението и за упражненото административно правомощие чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 от ЗУСЕСИФ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнес план приходи от субсидираната дейност и неизпълнение на заложени в бизнес плана параметри по отношение на устойчивата заетост. Съдът е изложил подробни съображения за неприложимост на основанията по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., предвид мотивите на влязлото в сила Решение 10584 от 19.10.2021 г. по адм. дело 3987/2021 г. по описа на ВАС, което обаче не е повлияло на законосъобразността на акта, предвид обстоятелството, че фактическите констатации на органа са подведени под нормата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Подробно е обсъдено както установеното от ДФЗ неизпълнение на бизнес плана за релевантните години, така и заключението на вещото лице, включително за следващите три години от изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ. Тези данни са обосновано съотнесени към възражението за икономическата жизнеспособност на инвестицията. Съдът е счел и че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е постановил оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на ЕТ Май Холидей Д. Трайкова . Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правните изводите на административния съд са законосъобразни, като са формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата изрично е предвидено, че когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години. Касационната инстанция споделя и правните изводи на административния съд за законосъобразност на решението в частта му по т. 3, с която е определена финансова корекция за наличието на функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката. Изводите на съда са законосъобразни, формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка. Приложени са относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани правилно. Така постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Изложените в нея доводи по същество преповтарят изцяло доводите, развити в жалбата против административния акт. На тези доводи, както вече се изтъкна, първоинстанционният съд е отговорил подробно и аргументирано, а изложените мотиви като напълно съответстващи на материалния закон се споделят и от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. При налагането на финансовата корекция, първоинстанционния съд обосновано е прие, че в съответствие с приложимата т. 7 от Приложението към Раздел І Общи положения на Правилата, като е определена за възстановяване цялата предоставената финансова помощ. Законосъобразно, в съответствие с правилото на чл. 3 от Правилата, за всички установени нарушения, съответно по т. 1, т. 2, т. 3 от решението, е определена една финансова корекция в размер на най-голямата сума. Неоснователно е поддържаното и в хода на първоинстанционното производство становище за липсата на възможност и основание за образуване на производството за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период, тъй като с изтичане на този период се преклудирала и възможността му за извършване на проверки. Както вече е имал възможност да отбележи Върховния административен съд в практиката си, според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 1.01.2015 г. договори /какъвто е процесния/, мониторинговия период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Необосновано, а от там неправилно е становището, че с изтичането му се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между стланите договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция. Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и задължение, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг, на поетите по силата на договорите за безвъзмездна финансова помощ задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за безвъзмездно финансиране задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции. Като значимо за осъществяването на контрол законодателно ограничение, следва да се съобрази предвидения в чл. 3, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95 четиригодишен давностен срок. Пряко приложимата в случая европейска правна уредба, цели гарантиране на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени. При този изход на спора пред касационната инстанция, на касационния жалбоподател не се дължат поисканите разноски. В полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени сторените разноски. Искането е направено своевременно и е приложен списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за плащане. В производството пред касационната инстанция е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Претендираният от ответника размер на разноските е 21600.00 лв. за касационната инстанция. Изчислената финансова корекция е в размер на 335130.83 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. В случая минималното адвокатско възнаграждение е 8650 лв. плюс 9405.23 лв. = 18 055.23 лв. Претендираното договореното адвокатско възнаграждение е 18000.00 лева, което изчислено с ДДС по фактурата е 21600.00 лева, поради което е към предвидения минимален размер в посочената разпоредба, и с оглед на фактическата и правна сложност на спора, направеното искане за намаляването му е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,