Решение № 9086 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2017 г.

Решение № 9086 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8025/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на "К." ООД със седалище с. Ц., общ. М., обл. П., срещу Решение № 780/15.05.2017 г. на Административен съд - гр. П. по адм. дело № 1860/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД-09-766/8.07.2016 г. на кмета на община М., нареждаща премахването на незаконен строеж "Масивна сграда", находяща се в УПИ № VI - 551, кв. 49 по плана на с. Ц., ПИ с идентификатор № 78080.501.930 по кадастралната карта на с. Ц..

Ответникът - кметът на община М., изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Сградата с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, а не навес без ограждащи стени или ремонт на съществуващи в имота гараж и постройки с цел укрепване на съседната къща. Действително, преди на мястото на спорната сграда са съществували три стопански постройки, нанесени като отделни обекти в кадастралната карта, като по отношение на тях е постигнато споразумение със съседите да бъдат премахнати или ремонтирани без промяна на параметрите им. Според фактическите установявания на съда обаче, основани и на приетата съдебно-техническа експертиза, строежът по оспорената заповед не е идентичен с трите стопански постройки, а е изцяло изграден нов строеж с по-голяма площ и височина от съществувалите на място постройки.

1. Следователно е налице нов строеж, за който на общо основание е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При отсъствието му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

1. В случая търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, е изключена по принцип. Доколкото строежът не е реализиран преди 2012 г. - факт, който се потвърждава от налични скици на имота през годините и съдебно-техническата експертиза, той далеч следва крайния момент по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. - 31 март 2001 г., и изследването дали е бил евентуално търпим по нормативните правила за допустимост на строителството не е възможно. Затова премахването му е разпоредено законосъобразно, а отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение съответства на материалния закон.

Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение