Решение № 15030 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2016 г.

Решение № 15030 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Плевен, подадена срещу решение № 274 от 06.06.2016 г., постановено по адм. дело № 192/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което по жалба на И. С. С. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ 316 з-3652/21.12.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът С. не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед на С. е наложено наказанието "порицание" на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в укриване на дисциплинарно нарушение. Прието е в мотивите, че като автоконтрольор и член в наряд по утвърден график на посочената дата, същият не е докладвал по установения ред за това, че по време на работната смяна е била поставена преграда върху камера 2, монтирана в купето на служебния автомобил, с което е нарушил разпоредбите на т. 7 и т. 10 от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, утвърдени с министерска заповед от 2015 година. За да отмени процесната заповед, съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и извършеното дисциплинарно нарушение е недоказано. Решението е правилно. Установено е, че С. е бил трети човек в наряда и е помагал в документалната работа, като мястото му е било на задната седалка на автомобила. Останалите двама негови колеги са седяли отпред и от заснетите видеофайлове е видно, че единият в определени часове е слагал лятна униформена шапка върху камерата, която по-късно другият е махал. Видно е от съдържанието на заповедта, че липсват мотиви кога и как С. е възприел извършването на нарушението, за което не е докладвал. Такава не са налице и в изготвената справка от проверката, предхождаща издаването на заповедта за наказание, към която последната препраща. Правилно съдът е констатирал, че посочените в тази справка три видеофайла не доказват извършеното нарушение от третия в наряда полицейски служител - ответника по касация, тъй като по време на записите той въобще не се е намирал в купето на автомобила, за да е в състояние да възприеме случващото се вътре в него. Вярно е, че в хода на дисциплинарното производство С. е бил запознат и със съдържанието на четвърти видеофайл, който не е описан в справката и на който комисията не се е позовала. Единствено на този запис той е на задната седалка в автомобила. Липсва обаче описание в заповедта, респективно в справката, кога и кой от колегите му отпред поставя шапката и кой съответно я маха впоследствие. Освен това, не са изложени съображения от органа защо счита за доказано, че С. следва да е възприел извършването на това нарушение, за да е бил длъжен да докладва по установения ред. Предвид изложеното касационният състав споделя мотивите на решаващия съд, че реквизитите на заповедта не удовлетворяват изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че извършването на вмененото във вина на С. дисциплинарно нарушение не може да почива на предположения, а следва да е безспорно установено с надлежни доказателства. Следователно не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,