Решение № 3928 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2019 г.

Решение № 3928 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. К. срещу решение № 1685 от 13.03.2019 г., постановено по адм. дело № 10011 по описа на Административен съд София град за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед рег. № 225 зз1453/28.08.2018 г., издадена от старши полицай при 01 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е разпоредено задържане за 24 часа на З. К., във връзка с извършена от него хулиганска проява на обществено място. Касаторът твърди, че атакуваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано е и при произнасянето си съдът е нарушил материалния закон. Въпреки направеното искане по делото не са приобщени доказателствата събрани в рамките на н. а. х. д. № 14665/2018 г. по описа на СРС, които биха изяснили спорните факти по делото и обстоятелството дали действията на З. К. могат да бъдат квалифицирани като хулиганска проява. Не е съобразено от АССГ, че в заповедта не са посочени какви са данните за престъпление, а още по малко кои служебни задължения не са могли да изпълняват полицейските органи поради действията на касатора. Възразява срещу преценката на АССГ, че са били налице данни за извършено престъпление. Видно от решение от 31.08.2018 г. постановено по н. а. х. д. № 14665/2018 г. състав на Софийски районен съд е признал З. К. за невиновен и го е оправдал изцяло по вмененото му административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство. Не е разгледано и твърдението наведено при оспорването на заповедта, че е налице нарушение по чл. 72, ал. 2 от ЗМВР. Претендира присъждане на разноски, като прилага доказателства за размерът им. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва подадената касационна жалба. В приложени по делото писмени бележки и в проведеното открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на оспорването. Решението е законосъобразно и правилно и моли да бъде оставено в сила. Възразява срещу претендирания размер на разноските. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата по отношение на които са налице обстоятелствата по чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Такива данни по отношение на касатора са били налице. Видно от доказателствата по делото задържането е било осъществено с оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение като обсъди становищата на страните, приетите по делото доказателства и извърши проверка на съдебното решение по реда на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка пред АССГ е била заповед № 225 зз-1453 от 28.08.2018 г., издадена от старши полицай в 01 РУ на СДВР, с която е разпоредено задържането за 24 часа на З. К. Като основание за задържането в заповедта е посочена нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, а описаните факти са "хулиганска проява в КАТ – СДВР". При осъществената проверка за законосъобразност на административния акт, решаващият състав е приел, че е издаден от компетентен орган и в предвидената форма по чл. 59 от АПК. Съдържа и задължителните реквизити по чл. 74 от ЗМВР. Според преценката на съда, обстоятелството, че административния акт е връчен при условията на отказ и този отказ е удостоверен с подписа на издателя на акта не е съществено нарушение, което да е повлияло върху правото на защита на задържаното лице. Това обстоятелство не се е отразило и върху законосъобразността на издадения административен акт. Решаващият състав е приел, че са спазени и материално правните разпоредби на ЗМВР, тъй като са налице основания за задържане по т. 1 и т. 2 на чл. 72 от ЗМВР. Жалбоподателят е извършил деяния сочещи на хулиганска проява, което е достатъчно основание да бъде задържан. Към момента на задържане безспорно са били налице данни въз основа на които полицейският орган да осъществи правомощията си. Преценката в последствие дали има извършено престъпление е на съда. Налице е второто посочено в заповедта основанието по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, тъй като след като е изтеглил множество билетчета от автомата, предназначен за обслужване на граждани в сградата на ОПП-СДВР, жалбоподателят е бил поканен от служители на ОПП да спре, но той не се е подчинил на това нареждане, като по този начин е станал причина автомата да бъде изключен и е възпрепятствал другите граждани да упражнят правата си. Актът е съобразен и с целта на закона – да обезпечи изпълнение на задължението на полицейските служители за опазване на обществения ред, за което те могат да дават нареждания на съответните лица. Решението е неправилно. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа във всички предвидени хипотези, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление, както и данни то да е извършено от задържаното лице. Осъществяваният контрол от АССГ, в рамките на съдебното произвоство е следвало да установи дали към момента на задържане, са налице данни лицето да е извършило престъпление или да е било съпричастно към него. С оглед вписаното основание в оспорената заповед - хулиганска проява, т. е. престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК е било необходимо да се прецени дали извършените от жалбподателя действия са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото. Описаните в докладните записки действия и разменени реплики между полицейските органи и задържаното лице нарушават добрия тон на този вид взаимоотношения, но не отговарят на понятието за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред по смисъла на ППВС № 2/1974 г. При налагането на ПАМ не е необходимо да се събират доказателства относно извършено престъпление. Въпреки това, тъй като с нея се ограничават основни права и свободи на задържаното лице е необходимо да е ясно за какво деяние е предприето задържането. В конкретния случай освен т. 1 в процесната заповед е посочена и т. 2 на чл. 72 от ЗМВР. Съдът е приел, че двете хипотези на нормата са били осъществени. Тази преценка на първоинстанционния съд не се основава на събраните по делото доказателства. Видно от съдържанието на административния акт, фактическите обстоятелства наложили издаването на заповедта са "хулиганска проява в КАТ- СДВР". Не са описани други факти и не са конкретизирани действия на задържаното лице, които са попречили на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. В приложените по делото докладни записки от полицейските служители присъствали на инцидента и останалите документи изхождащи от административния, орган не се съдържат факти обосноваващи задържането на което и да е от посочените две основания в административния акт. Според практиката на Европейския съд за правата на човека, например по делото Дидов срещу България, е прието нарушение на чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като заповедта за задържане не съдържа факти или информация, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на жалбоподателя, а само е посочен текст от Наказателния кодекс и липсват факти или обстоятелства, свързващи жалбоподателя с това престъпление. В настоящият случай, изобщо в заповедта за задържане липсва описание на факти, които да налагат извод за изпълнение на хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на предписаната от закона форма, която изисква изрично и ясно посочване на фактическите и правните основания за задържането, според чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Нарушението е съществено, тъй като е засегнато правото на защита на задържаното лице. Направения от АССГ извод, че с прилагането на принудителната административна мярка е постигната и целта на закона - да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване, не се споделя от настоящият състав. За всеки конкретен случай на задържане, установяването на предпоставките е в тежест на административния орган. От данните по административната преписка, не може да се направи извод, че задържането на жалбоподателя е било с цел обезпечаване на процесуално-следствени действия или да бъде осуетено неговото укриване. В конкретния случай в нарушение на материално правните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Административният орган е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че административнонаказателната дейност и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано. Предвид изложеното решението на АССГ, следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба, като се отмени процесната заповед за полицейско задържане. При този изход на делото, основателно е искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на З. К. сумата от 500 лв. разноски заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на претендираните разноски за лично явяване по делото, представляващи разходи за самолетни билети в размер на 1214. 78 лв. съдът намира, че същите не следва да се присъждат. Съгласно разпредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК при отмяна на акта на жалбоподателя се възстановяват внесените държавни такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат. Разходите за заплатените самолетни билети не са част от подлежащите на репариране разноски. Това е така защото явяването на страната в касационното производство лично не е задължително, а освен това в конкретния случай по делото касаторът е имал упълномощен адвокат, който надлежно го е представлявал. В този смисъл са постановените Определение № 5296 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2017 г., IV отделение; Определение № 13808 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13698/2010 г., VII отделение, Определение № 9127 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16458/2013 г., V отделение и др. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,