Решение № 7925 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16229/2011 г.

Решение № 7925 от 5.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16229/2011 г., III о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Петрана Иванова Христова против решение по адм. д. № 286/2007 г. по описа на Софийски градски съд. Иска отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът трябвало да коментира начина и процедурата за връчване на акта. Липсвали мотиви по наведените основания за нищожност: липсата на експлоатация на обекта и компетентността на лицето, издало акта. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е по оспорване на АУПДВ № 9/20.07.2005 г. издадена от главен директор на УПТР - ИАП по чл. 16, ал. 2 от ДОПК. Жалбоподателката навежда доводи за нищожност. В открито съдебно заседание от 26.11.2009 г. жалбоподателката твърди, че обектът не е включен в процедура на работа и затова не е изпълнен пътнико-потока на агенцията, а в о. с. з. от 1.02.2011 г. навежда доводи за липсата на доказателства, че издателят е компетентен орган и е издал административния акт в рамките на правомощията му. При спазване на дадените му указания ответникът е представил заповед № РД-22-25/11.02.2005 г. на изпълнителния директор на ИАП и нормативни актове. С решение от 16.08.2011 г. по адм. д. № 286/2007 г. по описа на Софийски градски съд е отхвърлена като неоснователна жалбата. Развити са мотиви, че в тежест на жалбоподателя е да представи доказателства, че лицето И. Оташлийски не е бил главен директор на УПТР - НАП, което не е направил. Не е изложил мотиви по наведения довод за нищожност поради материална незаконосъобразност. Като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Всяко неспазване на изискванията за законосъобразност може да има за правна последица нищожност на административния акт стига да е особено съществено нарушение. В случая твърдението за материална незаконосъобразност до степен нищожност не е мотивирано от жалбоподателя. Дали обекта е експлоатиран или не, е въпрос на съответствие на административния акт с фактическата обстановка по случая. Това обаче може да бъде обсъждано само в производство по обжалване на унищожаем административен акт, каквото не е настоящото. Защитната теза на жалбоподателя по втория довод е липсата на компетентност на издателя на акта да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Нямало е оплакване пред първоинстанционния съд, че физическото лице Оташлийски, подписал оспорения акт не е заемал длъжността "главен директор на Управление "Пътни такси и разрешителни". Поради това ответната страна не е представила доказателства в този смисъл. Неправилно съдът е приел, че тежестта на доказване е на жалбоподателя, тъй като компетентността на административния орган е едно от изискванията на законосъобразност по чл. 41 от ЗАП (отм.). Ответникът по жалбата обаче е доказал със заповед № РД-22-25 от 11.02.2005 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища", че издателят на акта към 20.07.2005 г. е бил компетентен. Административният орган не е физическото лице, заемащо съответната длъжност, а онзи държавен орган от изпълнителната власт, който е овластен със съответни правомощия. В случая видно от т. 3 от цитираната заповед главният директор на Управление "ПТР" е определен да издава по утвърден образец актовете за установяване на публични държавни вземания. Следователно всички спорни факти по делото са доказани от страната, върху която лежи тежестта на доказване. Като не е обсъдил относимите за спора обстоятелства и не е изложил в мотиви по единия от наведените от жалбоподателката доводи, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, но то не е съществено, защото не се отразява на крайния резултат. затова не представлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 208, т. 3 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,