Решение № 1310 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2017 г.

Решение № 1310 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7208/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "А.-64" ЕООД, представлявано от С. С. Ч., чрез пълномощник адв. Е. Д.-Р., АК-С., срещу решение № 146/12.04.2017 г., постановено по адм. дело № 248/2016 г. на Административен съд - С., в частта му, с която е отменена като незаконосъобразна, заповед № 18-8446/25.10.2016 г. на Началника на СГКК-гр. С., издадена на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2, вр. чл. 54а, ал. 2 ЗКИР, с одобрено изменение на КККР на с. С., общ. С. и нанасяне на сграда с идентификатор 69345.6.114.1, с площ 101 кв. м. и са присъдени разноски в полза на "П." АД. В останалата му част, с която е оставена без разглеждане жалбата на Министъра на земеделието и храните против заповедта, като е прекратено производството по делото, същото е влязло в сила. Решението, в частта му, с която е отменен административния акт, се счита неправилно, претендира се отмяната му, като вместо това се постанови решение по същество, с което се остави без разглеждане жалбата или се отхвърли същата, като се присъдят и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Радева, по изложените в нея съображения. Ответната страна - "П." АД, не се представлява, депозиран е отговор по касационната жалба, със съображения за нейната неоснователност и претенция за разноски, съгласно приложения към него договор за правна помощ. Ответникът - Министър на земеделието и храните, чрез Директора на Областна дирекция "Земеделие" - С., не се представлява. От процесуалния представител на същия, на 6.11.2017 г. е депозирано писмено становище по съществото на спора, с доводи за неоснователност на касационната жалба. Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - "БОБ Т." ООД, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител на същия, на 7.11.2017 г. е постъпила молба, с която се взима становище по съществото на спора, с искане решението да се остави в сила. Ответникът - Областният управител на О. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия на 6.11.2017 г. е постъпила писмена защита, с която се изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да отмени заповедта, АС-С. е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, същият е мотивиран, но е постановен при допуснати нарушения на материалния закон. Като основен спорен въпрос е определен дали при възникналия през 2011 г. заведението е изгоряло напълно или частично и позовавайки се на снимковия материал по воденото досъдебно производство срещу неизвестен извършител и показанията на разпитаните свидетели, е приел, че сградата е погинала изцяло, като след това е била изградена наново, с много по-голяма площ. Затова издателят на заповедта не е следвало да я издава на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР, имащ предвид отстраняване на непълноти и грешки. По друг начин би стоял въпросът, ако заведението - във вида, в който е нанесено в оспорената заповед, бе съществувало преди момента на одобряването на КК със заповед от 16.02.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Освен това е посочил, че разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (в редакцията й към датата на издаване на заповедта), задължава административния орган, при констатация за наличие на спор за материално право, да се произнесе по искане за изменение поради непълнота или грешка в КК, след решаването му по съдебен ред. Такъв в случая е налице, след като и "А.-64" ЕООД, и "БОБ Т." ООД, се легитимират, с нотариални актове по обстоятелствена проверка, като собственици на процесната сграда за търговия, с площ 101 кв. м., с идентификатор 69345.6.114.1. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Оспорената заповед действително е издадена от компетентен орган - Началникът на СГКК-С., който, съгласно чл. 54, ал. 4 ЗКИР, разполага с правомощието да одобрява изменения в КК и КР на недвижимите имоти, в хипотезата на отстраняване на непълнота или грешка. Актът е мотивиран, посочени са правни и фактически основания за издаването му и са налице предпоставките на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Съдът е обсъдил относимите правни норми: чл. 51, ал. 1 ЗКИР, съгласно която КК и КР се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, както и чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР, в относимите им редакции, предвиждащи непълнота и грешка в КККР да се отстраняват въз основа на скица проект и писмени доказателства, а в случай, че са свързани със спор за материално право - след решаване на спора по съдебен ред. В същото време не е отчел, че предмет на оспорване е заповед за изменение на КККР, одобрена със заповед № РД-18-8/16.02.2006 г. за землището на с. С., поради непълнота и грешка, че релевантните факти, касаещи наличието или липсата на непълнота в КККР, са тези към 2006 г., а не настъпили след това. Последващи факти не обвързват нито админинстративния орган, нито съда. Приетото като основно спорно обстоятелство - дали при възникнал през 2011 г. пожар заведението е изгоряло частично или изцяло, е ирелевантно в случая, доколкото непълнота в КК се установява, по силата на посочената по-горе разпоредба, към момента на одобряването й - 16.02.2006 г. Към този момент обектът е съществувал, не е отразен в КК и по този въпрос спор в производството няма. Кадастърът има само констативно действие и следва да отразява действителното фактическо състояние на обектите, която именно непълнота по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е отстранена по реда на чл. 54 ЗКИР, с нанасянето на сградата с идентификатор 69345.6.114.1, възстановена след увреждането й, според свидетелите за по-малко от месец и неотразена в КК до издаването на процесната заповед, въз основа на скицата-проект. Безспорно същата е предмет на кадастъра, отразена в процесната заповед в изпълнение на задължението за поддържане на същия в актуално състояние, при наличие на предпоставките за това. На второ място, противно на приетото в решението, в случая не е налице и спор за материално право по ал. 2 на чл. 54 ЗУТ, като пречка за уважаване на искането. Съдът не е отразил между кои лица и с какъв предмет е този спор за материално право и доколко влияе на нанасянето на обекта. Административното производство е стартирало със заявление от 5.02.2016 г., като същото е било спряно от административния орган, въз основа на представено съдебно удостоверение за образувано гр. дело № 199/2016 г. на РС-С., по чл. 108 ЗС, по отношение на сградата, повдигнат от "БОБ Т." ООД, прекратено поради неизпълнени указания за внасяне на депозит за изпълнение на поисканата СТЕ. Влязлото в сила определение № 504/12.09.2016 г. на РС-С., е било представено на административния орган, с което е отпаднало и основанието за спиране на производството. На 25.10.2016 г. е издадена процесната заповед. Неоспоримите данни по делото са, че нот. акт за признаване правото на собственост върху сградата на "БОБ Т." ООД, е издаден по-късно, на 4.11.2016 г. от същия нотариус, в същия обем на постройката и идентификационен номер, но той, както с основание се сочи в жалбата, не рефлектира на нанасянето на обекта в КК. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с нормите на материалния закон са преценява към датата на постановяването му, а към който момент наличие на спор за материално право не е установен. Като последица от дублирането на правото на собственост, би било отразяване в КР с данните на всички лица и документи, каквото искане няма данни да е заявено, то не е пречка за нанасяне на процесната сграда, доколкото не повдига спор за вида, площта и местоположението й, а настъпилите факти след издаването на акта няма пречка да бъдат отразени в последващо производство. Несъстоятелно е възражението на ползвателя на имота - "П." АД за смесване на процедури при издаването на заповедта, още повече, че издаването на скица е административна услуга, законовите предпоставки на която нямат нищо общо с предпоставките за изменение на КККР поради непълнота или грешка, на основание чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗКИР. От изложеното следва, че обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо това се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на "П." АД, против Заповед № 18-8446 от 25.10.2016 г. на Началника на СГКК-С., бъде отхвърлена като неоснователна. В подобен смисъл е и решението по адм. дело № 9926/2016 г. на ВАС. При този изход на процеса и своевременно направеното искане, на касационния жалбоподател следва да се присъдят и направените по делото разноски в двете му съдебни инстации, в общ размер 1465 лв., представляващи ДТ и възнаграждение по договори за правна помощ, надлежно доказани като заплатени. С настоящия съдебен акт следва да бъде заличен като страна Министърът на земеделието и храните, неправилно вписан като ответник в касацията, по отношение на който производството е прекратено с процесното решение, влязло в сила в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,