Решение № 11872 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Захариев от гр. София чрез адв. В. Попов против решение 12/03.01.2023 год. постановено по адм. дело 7980/2022 год. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ангажират се доказателства. Претендира разноски. Ответникът директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Лозенец чрез юрисконсулт Ланджев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК е неоснователна. С решение 12/03.01.2023 год. по адм. дело 7980/2022 год. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Г. Захариев срещу писмо изх. ПР/Д-С-ЛЦ-218-001/06.07.2022 год. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Лозенец. Административният съд е приел, че оспореното писмо, в което е обективиран отказ да се издаде задължително предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗДет., е законосъобразен административен акт като издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изложени са мотиви, че не е налице отказ за сътрудничество от страна на майката на детето полагаща грижи за него, поради което не се налага издаването на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 във връзка с ал.3 от ППЗЗДет. Решението е правилно. По делото е установено, че с решение по гр.д. 74613/2017 год. на Софийски районен съд родителските права върху детето Н. Захариев са предоставени на майката С. Стойчева, а за бащата Г. Захариев е определен режим на лични отношения. На 12.10.2021 год. бащата подава до директора на ДСП Лозенец доклад изх. 197/12.10.2021 год. за извършена социална услуга от фондация Психологическа подкрепа със заключението, че детето Н. Захариев периодично претърпява емоционално и физическо малтретиране от страна на майка си. На 13.10.2021 год. Г. Захариев подава жалба до директора на ДСП Лозенец с молба за съдействие относно продължаващо дългогодишно психическо и физическо насилие от страна на майката върху детето. ДСП Лозенец извършили проверка в училището, където учи детето, провели срещи с майката, с детето, провели разговор с А. Георгиев (съжителстващ с майката на семейни начала), проведена е обща срещу между Г. Захариев и С. Стойчева. В следствие на тези действия е изготвен доклад от 12.11.2021 год. за оценка на постъпилия сигнал, съгласно който майката спазва режима на лични контакти определен от съда, а евентуалната му промяна става с писменото съгласие на майката и бащата. Захариев е уведомен за извършената проверка по сигнала с писмо от 17.11.2021 год. Преди изпращането на писмото Захариев подава жалба срещу мълчалив отказ на Директора на ДСП Лозенец до съда. С решение по адм.д. 12629/2021 год. АССГ отменя мълчаливия отказ и връща преписката на органа за произнасяне по сигнала от 13.10.2021 год. Решението на съда е влязло в сила на 23.06.2022 год. На 11.01.2022 год. от фондация Асоциация Анимус е получена изготвена предварителна оценка на потребностите дете/родител от социална услуга за С. Стойчева и сина и Н. Захариев. С майката е сключен договор за предоставяне на социална услуга психологическо консултиране и подкрепа. Същото се отнася и за консултиране на детето. В доклада от фондация Асоциация Анимус е направено предложение бащата да бъде насочен към ползване на подходяща социална услуга. С междинен доклад от 15.04.2022 год. от същата фондация е отправена втора молба за насочване на бащата към социална услуга като изрично е посочено, че работата с майката и детето върви съобразно плана за предоставяне на социална услуга. На 06.07.2022 год. до Г. Захариев е изпратено писмо от директора на ДСП Лозенец предмет на разглеждане в настоящото производство. С писмото оспорващия се уведомява за предприетите действия във връзка със сигнала му от 13.10.2021 год. Направен е извод, че към момента не са установени рискови фактори по отглеждането на детето Н. Захариев, поради което не е започвана работа по случая. Захариев оспорил това писмо пред АССГ. С определение по адм.д. 7980/2022 год. АССГ оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. С определение 10536/21.11.2022 год. постановено по адм.д. 9854/2022 год. на ВАС, шесто отделение, съдът е приел, че оспореното писмо има характер на отказ за издаване на задължително предписание по смисъла на ППЗЗДет., който следва да бъде разгледан по същество. Отменил е определението на АССГ и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на делото е постановено обжалваното в настоящото производство решение 12/03.01.2023 год. За да отхвърли жалбата на Захариев съдът приема, че не са налице предпоставките за издаване на задължително предписание по отношение на майката, тъй като същата съдейства в работата с детето, спазва определения режим на лични контакти, а по делото не е установено детето да е в риск. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, административният съд обосновано е приел, че органът е постановил законосъобразен акт. Съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Видно от текста на цитираната разпоредба необходима и задължителна предпоставка за издаването на административен акт по посочения текст на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. е наличието на отказ за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила на детето по Глава трета от ППЗЗД. В случая това е майката С. Стойчева и от доказателствата по делото не се установява наличието на поведение от нейна страна, което може да се тълкува като отказ за сътрудничество. Настоящият касационен състав намира, че определения от съда режим на лични отношения между детето и баща му се спазва, липсва отказ за сътрудничество от страна на майката спрямо този режим, същата ползва социална услуга психологическо консултиране и подкрепа, не са налице данни детето да е в риск, следователно правилно е отказано издаването на исканото предписание и правилно жалбата срещу този отказ не е уважена. Като неоснователно се преценя възражението наведено в касационната жалба, че след постановяване на съдебното решение от ДСП не са предприели нищо. Видно от приложеното по делото решение по адм.д. 12629/2021 год. по описа на АССГ, за да отмени мълчаливия отказ на директора на ДСП Лозенец да се произнесе по сигнала подаден от Захариев на 13.10.2021 год., съдът е приел, че ДСП Лозенец не е предприела нужните действия смисъла на чл. 14 от ППЗДет като не е събрана необходимата информация не само от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, роднини, личен лекар, но и от близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", и от други източници при необходимост, както и няма данни да е попълнен формуляр "Развитие на случая" съгласно Приложение 3 към чл. 17 от ППЗДет. Съдът след като отменя мълчаливия отказ на директора на ДСП Лозенец дава задължителни указания на органа за събиране на надлежни доказателства и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и издаване акт, с който да коментира по същество искането и да приключи производството по него като го уважи или мотивирано да откаже. В решението си също съдът приема, че по делото няма данни майката да е отказала сътрудничество, поради което да се налага предприемане на мерки по чл. 18, ал. 4 от ППЗДет. като подобни съображения не са изложени и в жалбата на Г. Захариев адресирана до ДСП-Лозенец. Настоящият касационен състав намира, че при повторното разглеждане на спора по жалбата на Захариев от 13.10.2021 год. административният орган е спазил задължителните указания дадени с решението по адм.д. 12629/2021 год. по описа на АССГ. При внимателен прочит на същите ще се установи, че вмененото задължение на органа е било да събере доказателства и да изясни фактите и обстоятелствата по случая настъпили след подаване на сигнала от 13.10.2021 год., а не след постановяване на съдебното решение, както неправилно приема касатора. Видно от приложените към преписката документи работата по сигнала не е спирала-проведени са многобройни срещи, изготвен е доклад от 12.11.2021 год., оспорващият е уведомен за всички извършени действия с писмо от 17.11.2021 год., съставен е доклад от 06.12.2021 год. за оценка на получен сигнал от директора на 73 СУ и други. За всички тези действия касаторът е уведомен с писмото от 06.07.2022 год. като правилно органът е посочил, че детето Н. не е в риск, майката сътрудничи на ДСП Лозенец и следователно не са налице предпоставките за издаване на задължително предписание. Възражението на касатора относно извода на съда, че бащата не оказва необходимото съдействие и същият не е подкрепен с доказателства, настоящият съд намира за неоснователно. Изводът на първоинстанционният съд се подкрепя от събраните пред него доказателства, между които няма такива сочещи, че бащата ползва социална услуга, както многократно е насочван от ДСП Възраждане и фондация Асоциация Анимус. Видно от съдържанието на касационната жалба и приложенията към нея сам касаторът посочва, че представя тези доказателства за първи път в касационното производство. Т.е. доказателствата са съществували, но не са били представени от Захариев в производството пред АССГ. Що се отнася до приетите в касационното производство доказателства настоящият състав намира, че същите не са относими към спора, поради което не са взети предвид при постановяване на настоящото решение. Останалите възражения в касационната жалба досежно неправилното приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд не се споделят от настоящия състав при изложените по-горе съображения. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за неоснователна. Не са налице наведените от касатора основания за отмяна на съдебното решение. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минимален размер от 100 /сто/ лева съобразно разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение