Решение № 3979 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2010 г.

Решение № 3979 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13398/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Димитър Кирилов Николов, пълномощник на Емил Недялков Гемеджиев, срещу решение № 331 от 27.08.2010 г. по адм. д. № 403/2010 г. на Административен съд Хасково, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Полицейски орган при РУ на МВР Хасково - полицай Гроздан Маринов Грозев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 269 от ЗМВР, е отхвърлена жалбата на Емил Недялков Гемеджиев против заповед за задържане на лице рег. № 24Х/446 от 30.06.2010 г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР - Хасково - полицай Гроздан Маринов Грозев. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, правилно съдът е приел, че оспорването е неоснователно, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Неоснователен е доводът на касатора, че не е вземано предвид, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й не са били налице материалноправните предпоставки за това. Въз основа на събраните доказателства съдът правилно е приел, че релевантните за случая факти са безспорно установени. На жалбоподателя е дадено устно разпореждане от полицейски служител да представи документите си за самоличност, това разпореждане е дадено в изпълнение на законовите правомощия на полицейските служители, жалбоподателят не само, че не го е изпълнил, но съзнателно е създал пречки за изпълнението му чрез арогантното си отношение към полицейските служители и влизайки в саморазправа с тях, и е направил е опит да осуети откарването му с полицейския автомобил до местното РПУ за установяване на самоличността му, поради което са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. От изложеното е видно, че при разглеждането и решаването на спора не са допуснати нарушенията по чл. 209 от АПК, поради което обжалваният съдебен акт, като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение