Решение № 723 от 4.12.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002100831/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. С. Й., чрез процесуалния си представител адвокат З. П., срещу решение № 465 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№698/2023г. на Русенския окръжен съд. Състав на Русенския окръжен съд е отменил решение №1023/30.06.2023г. постановено по гр.д. №5622/2022г. по описа на РРС, в частта, с която е признато за установено по отношение на Община Иваново, че Д. С. Й. е собственик на УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място], Община Иваново, [улица] вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на Д. С. Й., ЕГН [ЕГН] от [населено място], с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено по отношение на Община Иваново, че е собственик на УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място], Община Иваново, [улица], като неоснователен. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация Община Иваново оспорва основателността на подадената жалба. Въззивният съд е установил по делото, че през 1947г. М. М. К. е получил държавно дворно място от 630 кв.м., парцел ***в кв.***, [населено място] за сумата от 5040 лева, което му е било предоставено от ТПС комисия в [населено място]. През 1956г. същият е сключил с Й. Г. предварителен договор за покупко-продажба за предоставеното му дворно място. С решение №377/06.11.1975г., постановено по гражданско дело №2621/1975г. по описа на РРС, е обявен за окончателен предварителен писмен договор от 23.05.1956г., по силата на който М. М. К. е прехвърлил на Й. Х. Г. собствения си недвижим имот: дворно място от 630 кв.м., което по плана на [населено място] образува парцел*** в кв.***, при посочени съседи.Към момента на влизане в сила на съдебно решението купувачът Й. Г. е имал сключен граждански брак с лицето Н. Г.. С договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт №84, том І, рег.№814, дело №71/03.04.2000г. по описа на нотариус с рег.№219, С. Й. Х. закупил от Н. Г. и Х. Х. 5/6 идеални части от дворно място в [населено място]- цялото с площ 630 кв.м., което по регулационния план на селото образува парцел*** в квартал №***, заедно с построената върху това място жилищна сграда.Не е спорно, че страните по сделката са наследници по закон на Й. Х. Г., поч. на 26.01.1998г. С договор за покупко-продажба по нотариален акт №71, т.I, рег.№511, дело №72 от 2019г. на нотариус К.К., С. Й. Х. и С. Х. Х. са продали на Д. С. Й. собствения си недвижим имот, а именно УПИ ***, в кв.***, с площ от 630кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, като продавачите си запазили пожизнено вещното право на ползване. По делото е представен АОС№569/22.05.2002г., с който УПИ *** в кв.***по ПУП на [населено място] е актуван като общинска собственост.С Акт №1981/23.07.2020г. е извършена поправка на АОС №569 /22.05.2002г. Изменени са: правното основание; площта на имота; границите.В графа „Забележки“ е отразено, че в имота има изградена едноетажна жилищна страда със застроена площ 28 кв.м., собственост на Д. С. Й.. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с протоколи №7/20.10.1947г. и №9/22.10.1947г. на Общинска комисия за трудова поземлена собственост с процесния имот е одворен М. М. К..Одворяването е станало по реда на чл.49 ЗТПС /отм.ДВ бр.90/53г./, според който раздаването и изплащането на стопанските дворове става по реда на оземляването.Според чл.42 ЗТПС /отм./, оземлените в продължение на 20 години от датата на протокола на общинската комисия за ТПС за оземляването им имат право на владение и ползуване на земите, а макар и да са ги изплатили предсрочно, те не могат да отчуждават земите, с които са оземлени, както и собствените такива или да ги обременяват с тежести, освен пред БЗК банка.Според чл.119 ЗТПС /отм./, когато оземлените не изпълняват задълженията си по този закон, дадената им земя се отнема и връща във фонда.Придобиването на правото на собственост по ЗТПС/отм./ е резултат на сложен фактически състав, който включва владение и ползване през период от 20 години и заплащане цената на земята.Предвид тази законова уредба, одвореният М. К. не е имал право да отчуждава дворното място до 22.10.1967г.С договор рег. №1345/23.05.1956г., преди изтичане на 20 годишния срок, М. К. продал на Й. Г. процесното дворно място, ведно с построената в него сграда, а с решение №377/6.11.1975г. по гр.д.№2621/1975г. по описа на РРС, този предварителен договор бил обявен за окончателен по иск на купувача срещу наследниците на продавача.Постановеното съдебно решение по гр.д.№2621/1975г. е нямало вещно прехвърлително действие, тъй като продавачът М. М. К. не е бил собственик на имота, не е имал и право да го отчуждава 20 години от одворяването. Тъй като имотът не е бил собственост на праводателя им, а е бил държавен, не е постигнат целения правен ефект- прехвърляне правото на собственост.Последващите сделки с имота също не прехвърлят на приобретателите правото на собственост. С постановеното определение №3954/26.08.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.34 от ЗТПС-отм. предвижда, че подлежат на оземляване всички лица, които изкарват прехраната си със земеделие или отраслите му и не притежават земи или притежават земи по-малко от средния тип земеделско стопанство за населеното място.Раздаването и изплащането на дворните места става по реда на оземляването, определен в този закон/чл.50/.Оземляването и отземляването се извършва от общинската комисия за трудова поземлена собственост/чл.37, ал.1/. Оземлените заплащат дадените им земи по оценките, по които са причислени към фонда, като при влизане във владение на земята плащат 5% от стойността, а остатъка заплащат в 20-годишен срок с равни, годишни, безлихвени вноски, като в продължение на 20 години от датата на протокола на общинската комисия за ТПС за оземляването им имат право на владение и ползуване на земите, но не могат да отчуждават или да ги обременяват с тежести/освен пред БЗК банка/, независимо от това, че са ги изплатили предсрочно/чл.42 и чл.43, ал.1 от ЗТПС-отм./.Когато оземлените не изпълняват задълженията си по този закон, дадената им земя се отнема и връща във фонда/чл.119 от ЗТПС-отм./ Не е спорно по делото, че с протоколи №7/20.10.1947г. и №9/22.10.1947г. на Общинска комисия за трудова поземлена собственост лицето М. М. К. е бил оземлен с дворно място от 630 кв.м., представляващо парцел ***в кв.***, [населено място].Не се спори и относно това, че през 1956г. оземленото лице е сключил с лицето Й. Г. предварителен договор за покупко- продажба за предоставеното му дворно място, който е бил обявен за окончателен с решение на съда от 06.11.1975г. Сключеният през 1956г. предварителен договор за покупко-продажба няма вещно, а само облигационно действие.Същият е създал едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка една от страните като правото, което е предмет на този договор ще бъде прехвърлено след сключване на окончателен договор за покупко-продажба или влизане в сила на решението, с което съдът е обявил предварителния договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД.Във втората хипотеза съдебното решение е източник на продажбеното отношение. В случая купувачите Й. Г. и съпругата му Н. Г. са придобили собствеността върху спорния имот след влизане в сила на решение №377/06.11.1975г., постановено по гражданско дело №2621/1975г. по описа на РРС.Прехвърлянето на собствеността е осъществено 28г. след оземляването на продавача, поради което не може да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията му, регламентирани в ЗТПС, което да е основание предоставената му земя да се отнеме и върне във фонда на основание чл.119 от ЗТПС. Разпоредбата на чл.363 от ГПК предвижда, че когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Проверката която извършва съдът в производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД е същата, която прави нотариуса при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, което изисква извършването на преценка дали към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен продавачът е собственик на имота.Тази проверка в случая е извършена от съответния районен съд, което означава, че прехвърлителят М.К. е изпълнил задължението си по чл.43, ал.1 от ЗТПС и е заплатил предоставеното му дворно място по определената от ТПС комисия оценка. От изложеното следва, че купувачите Й. Г. и Н. Г. са придобили въз основа на съдебното решение правото на собственост върху имота, с който М.К. е бил оземлен.Впоследствие правото на собственост върху имота е било придобито по наследяване и продажба от лицето С. Й. Х., който заедно със съпругата си го е продал през 2019г. на ищцата като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота.Лицето, което притежава „голата“ собственост на имота, има правен интерес от иск по чл. 108 ЗС, когато този имот се владее от лице, което не е носител на вещното право на ползване /решение № 13 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2021 г., I г.о./ Поради същите аргументи това лице може да предяви установителен иск за собственост срещу всяко лице, което с извънпроцесуалното си поведение оспорва неговото право.Такъв е и процесния случай, в който ответникът е актувал спорния имот като частна общинска собственост. Предявеният по реда на чл.124, ал.1 от ГПК иск е основателен и следва да бъде уважен. В полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, които за трите инстанции са в общ размер на 480лв. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение