Решение № 8223 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1743/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу Решение 246 от 09.01.2024г., постановено по адм. дело 8978/2023г. по описа на Административен съд София град/АССГ/. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи за правната същност на подаденото заявление за подпомагане и че уведомителното писмо е издадено в съответствие с разпоредбите на чл.10б от Наредба 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Моли да се отмени решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се остави в сила уведомителното писмо. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Ответникът Б. Н. П. чрез адв. Спасова в писмен отговор поддържа становище, че не са налице касационни отменителни основания и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за касационното производство в размер на 1 200лв. адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правна защита. В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и писмения отговор, прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и затова е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Б. Н. П. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. 02-220-6500/3183 от 08.08.2023г. на зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта му отнасяща се до схема за обвързано подпомагане за плодове СП/основна/, с която е намалено финансовото подпомагане за кампания 2018г.. С решение 246 от 09.01.2024г. АССГ е отменил уведомителното писмо и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до материална незаконосъобразност на акта в оспорената му част. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Б. Н. П. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. 02-220-6500/3183 от 08.08.2023г. на зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта му отнасяща се до схема за обвързано подпомагане за плодове СП/основна/, с която е намалено финансовото подпомагане за кампания 2018г. и затова е допустимо. Съдебното решение е правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел правилен и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не обосновава неправилност на обжалваното решение. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена, съгласно представените доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение