Решение № 10262 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2020 г.

Решение № 10262 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Керим, [населено място], против Решение № 35 от 03.02.2020 г. на Административен съд Кърджали по адм. д. № 180 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № Р-16001618004155-091-001 от 28.01.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, изменен с Решение № 228 от 11.04.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му за установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ и лихви върху тях за 2015 г. и за 2016 г. от 12 536, 86 лв. на 11 880, 40 лв. и потвърден в частта за установените задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2015 г. и за 2016 г. в размер на 11 296, 64 лв. и лихви върху тях – 2 653, 57 лв., както и относно установените задължения по ЗДДС за периода от 01.09.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 6 551, 94 лв. и лихви – 1 425, 35 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не са доказани предпоставките за извършване на ревизията по особения ред, а данъчната основа е определена въз основа на предполагаеми доходи, чиито размери не са доказани. Позовава се и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза и възразява срещу подхода на ревизиращият екип да включи в данъчната основа като приход суми за превоз на лицата, които не са изпратили данни в отговор на искането за това. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от директора е депозирал писмена защита на 01.06.2020 г., в която са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за данъчните периоди 2015 г. и 2016 г. в общ размер от 11 880, 40 лв. главница и лихви; задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2015 г. и за 2016 г. в размер на 11 296, 64 лв. и лихви върху тях – 2 653, 57 лв., както задължения по ЗДДС за периода от 01.09.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 6 551, 94 лв. и прилежащи лихви в размер на 1 425, 35 лева. С оспореното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата срещу РА. В РА е констатирано, въз основа на събраните при ревизията доказателства, че през периода 2015 г. и 2016 г. Г. Керим е извършвала стопанска дейност - транспортни услуги със собствено моторно превозно средство марка "Фолксваген Каравел" и рег. [рег. номер на МПС] - по превоз на пътници от България до Германия, Холандия и Белгия, и че същите са извършвани с цел реализиране на доход и печалба, както и че на това основание, ревизираното лице е извършвало дейност по занятие, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Този извод е обоснован с представена от ОД на МВР – Кърджали информация за регистрирани влизания и излизания на автомобил, собственост на лицето, въз основа на която справка са определени броят на извършените превози на пътници по години, както следва: - за 2015 г. са били осъществени общо 24 броя преминавания и са установени 149 пътника, а за 2016 г. са били осъществени общо 72 броя преминавания с 507 пътника. Въз основа на получена информация от лица, пътуващи с автомобила, собственост на Г. Керим, е установена платената от тях сума за едно пътуване, която е възлизала между 30 и 150 евро, за което не е бил издаван документ. За лицето са определени приходи от извършен превоз на пътници за 2015 г. в размер на 29 219 лв. и за 2016 г. – в размер на 99 296. 06 лв. Изчислени са разходи въз основа на данни от фирми със сходен предмет на дейност – превоз на пътници, като за 2015 г. са определени разходи за 11 608, 97 лв., а за 2016 г. – 39 450 лева. За ревизираното лице са определени получени доходи от превоз на пътници за 2015 г. общо за 17 610, 69 лв. и за 2016 г. – 59 845, 72 лева. Годишната данъчна основа за процесните периоди е установена като разлика между посочената годишна данъчна основа на доходите от превоз на пътници определена по реда на чл. 122 от ДОПК и установените задължения за ЗОВ и е в размер на 13 067, 14 лв. за 2015 г. и в размер на 53 092, 63 лв. за 2016 г., върху които данъчни основи е определен дължимият данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, на основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, предвид приетото, че физическото лице не е регистрирано като търговец, но има това качество по смисъла на ТЗ. За реализираните приходи лицето не е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, поради което е прието наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – "данни за укрити приходи или доходи", обосновали провеждане на ревизията по особения ред. Във връзка с констатациите за извършвана от Г. Керим икономическа дейност приходните органи са счели, че на лицето трябва да се определят и задължения за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, като осигурителният доход е определен по реда на чл. 122 - чл. 124 ДОПК, а размерът на осигурителните вноски е съгласно определените в материалните закони – КСО и ЗЗО. За да отхвърли жалбата на Г. Керим, първоинстанциноният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното производство, съдът е приел, че органите по приходите са доказали фактите, даващи основание да се приеме, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Мотивирал се е, че ревизираното лице е осъществявало транспортната дейност - услуга по превоз на пътници със собствени МПС по занятие, като търговец по смисъла на ТЗ, като не се касае за еднократни превози, предвид броя на извършените превози и превозените пътници за ревизирания период, от която дейност съгласно отговорите на лицата, платили за извършения превоз е реализиран доход, който не е деклариран и съответно попада в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи или доходи. Предвид системността в извършваната дейност и установеното, че физическото лице не е регистрирано като ЕТ, съдът е преценил като правилен извода на приходните органи, че доходите следва да се обложат като такива от стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ и по реда на чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите при определяне на облагаемата основа са съобразили сумите, платени от всички превозени лица, преминали границата съгласно наличните справки, а не само от тези, които са отговорили на изпратеното от страна на ревизиращите искане за предоставяне на информация. Изложил е съображения, че обратният подход би довел до изгода от неправомерното поведение на задълженото лице, което не е издавало документи, нито е декларирало получените приходи, поради което съответно с целта на закона, облагаемата основа е определена от приходните органи. Съдът е потвърдил РА и в частта относно констатациите по КСО и ЗЗО. Предвид констатациите за упражняване на икономическа дейност без регистрация по ТЗ съдът е приел за правилно определени като за самоосигуряващо се лице задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УФ и здравно осигуряване, при правилно изчислен размер, с оглед вида на данъка и съответния материален данъчен закон. В заключение е посочил, че оспореният РА е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно – наличие на укрити приходи или доходи, съставляващо хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което е неоснователно твърдението на касатора в обратния смисъл. Събраните доказателства и дадените обяснения от трети лица в хода на ревизията водят на извод, че в процесния период 2015 г. – 2016 г. Г. Керим е извършвала дейност по превоз на пътници със собствено МПС от България до Германия, Белгия и Холандия, която с оглед броя на извършените превози, съответно броят на превозените пътници за този период, правилно е преценено, че попада в обхвата на понятието търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Въз основа на получените писмени обяснения от превозваните лица безспорно се установява, че от тази дейност е реализирала приходи, които не са били декларирани по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, това е обстоятелство, даващо основание за извършване на облагането по реда на ал. 2 на правната норма, по който ред е протекло ревизионното производство. От предоставената от ОД на МВР – Кърджали справка, която съдържа данни за марка и идентификационни номера на автомобила, данни за брой, имена, ЕГН на пътниците, както и дата на напускане и влизане в страната, безспорно се установява фактът на осъществени многобройни пътувания до Германия, Белгия и Холандия и обратно с множество конкретно посочени пътници - различни физически лица. По делото като доказателства са приети обясненията на част от пътуващите, от които се установява стойността на извършения превоз. Действително, открити и отговорили на проведените от приходните органи проверки са само част от превозваните пътници, но неправилно в касационната жалба се твърди, че данъчните задължения следва да се определят само на база получени отговори на запитвания при насрещните проверки. Безспорно е доказано наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизия на лицето по особения ред, то съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, поради което в случая доказателствената тежест за установяването на противното пада върху ревизираното лице. В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, както в случая. Настоящият съставна ВАС, Осмо отделение преценява като правилно определени размерите на облагаемите доходи. При изчисляване размера на реализираните приходи за всяка от процесните години, ревизиращите органи са съобразили броя регистрирани пресичания на границата и броя превозени лица на всеки осъществен курс съгласно официалната справка на ОД на МВР – Кърджали, като от общия брой са изключили проверените лицата, които са посочили, че не са платили за транспорт. Прието е, че пътниците са платили средно по 100 евро, (сума, посочена от далите обяснения лица). За потвърждение на цената, посочена от останалите пътуващи и формиране на разходите е извършена справка за фирми, осъществяващи сходна дейност по превоз на пътници до Европа. При това положение, избраният подход е максимално справедлив за ревизираното лице. Полученият от ревизираното лице доход от дейността по превоз на пътници правилно е бил посочен и като осигурителен, съответно за него са начислени и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, чиито размер е изчислен с оглед вида на данъка и съответния материален данъчен закон. Настоящата касационна инстанция споделя извода на съда, че в РА правилно са установени основата и размера на данъка, като годишните данъчни основи за доходите от дейността като ЕТ са обложени със законоустановената ставка по ЗДДФЛ, както и вноски по ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и лихви за периода 1.01.2015 г. – 31.12.2016 година. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, предвид доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред, административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора, в полза на ответника предвид своевременно заявеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 1 544 лв., определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,