Решение № 9171 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2017 г.

Решение № 9171 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "К. Е." ООД, ЕИК *********, срещу решение № 175 от 10 февруари 2017 г., постановено по адм. д. № 1187/2016 г. по описа на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1760/21 декември 2012 г., издадено от началника на М. П. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът, за да отхвърли жалбата му, неправилно се е позовал на чл. 900 - 903 от Регламент на Съвета (ЕО) № 2454/93 от 2 юли 1993 г., въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността (Регламент за прилагането), тъй като в жалбата си до директора на А. М. дружеството изрично се е позовало само на чл. 239, § 2 от Митническия кодекс на Общността, понеже случаят не попада в хипотезите на чл. 905 от Регламента за прилагане. Отбелязва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че "К. Е." ООД е могъл да декларира стоките за допускане за свободно обращение още при получаването им на 19 март 2009 г., като учреди съответно обезпечение, тъй като това е свързано с допълнителни разходи. Посочва, че началникът на М. П. е допуснал забавяне на проверката на сертификата за произход, тъй като за периода след 24 март 2009 г., когато е представено официално потвърждение за този сертификат, до 03 септември 2009 г., когато стоката е освободена от митницата, не са извършвани никакви действия за проверка на сертификата. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - началникът на М. П., чрез процесуалния си представител юрк. Т. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд П. е решение № 1760/21 декември 2012 г., издадено от началника на М. П., с което е отказано възстановяване на антидъмпингови мита в общ размер на 31 801,17 лева, както и лихви за начисленото задължение за антидъмпингово мито в размер на 2 616 лева и ДДС в размер на 523,21 лева. Производството пред Административен съд П. е образувано след отмяната с решение № 5954 от 18 май 2016 г. по адм. д. № 1860/2015 г. на Върховния административен съд на решение № 2749 от 13 декември 2014 г. по адм. д. № 300/2013 г. на Административен съд П. и връщане на делото за ново разглеждане с указания съдът да обсъди и да се произнесе по посочените предпоставки в разпоредбата на чл. 146 от АПК, като изложи и мотиви по направените оплаквания за нищожност на решението, както и мотиви, които да са относими към направеното от дружеството искане за възстановяване поради наличие на обстоятелства по чл. 239 от Митническия кодекс на Общността (МКО). С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че решение № 1760/21 декември 2012 г. е издадено от компетентен орган и е валиден административен акт, тъй като не е налице предходен влязъл в сила отказ по същото искане, в какъвто смисъл са възраженията на "К. Е." ООД. По материалната законосъобразност на акта, след анализ на доказателствата по делото е формиран извод, че посоченото от дружеството основание за възстановяване на антидъмпингово мито не попада в никоя от хипотезите на чл. 899 от Регламента за прилагане във вр. с чл. 239, § 1 от Регламент 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, поради което постановеният отказ с процесното решение на началника на М. П. е материално законосъобразен. От фактическа страна съдът е установил, че на 19 март 2009 г. "К. Е." ООД е представило митнически манифест МУ BG00307, с който е изискало стоките - стоманени въжета, с произход и изпращане от Р. К. да бъдат въведени на територията на Европейския съюз. Поради обстоятелството, че са постъпили сигнали от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), свързани с нередности при внос в Общността на стоманени въжета с произход Ю. К., с цел избягване на антидъмпингови мита на същите стоки с произход Китай, митническите органи са изискали от дружеството - вносител на основание чл. 248 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г., да обезпечи евентуално дължими антидъмпингови мита, поради съмнения относно достоверността на приложения сертификат за непреференциален произход от Р. К. № 001-09-0051325. На 19 март 2009 г. с ЕАД 09BG003007J000029-7/20090319, дружеството - вносител е поставило стоките под режим "митническо складиране". С писмо вх. № 196/20 март 2009 г. по описа на митническо бюро (МБ) Карлово, жалбоподателят е изискал писмено да му бъде посочено основанието на изискването за плащане на гаранция. С писмо изх. № 105/06 април 2009 г. на МБ Карлово, дружеството е уведомено, че представеният от него SERTIFIKAT OF ORIGIN № 001-09-0051325 е изпратен за проверка относно коректността на издаването му и че до приключване на проверката, на основание чл. 248 от Регламент № 2454/93 г., следва да се гарантират евентуалните държавни вземания. На 24 март 2009 г. в митническата администрация е получено писмо от Търговска секция на Посолството на Р. К.. в което е посочено, че се потвърждава автентичността на сертификата. С писмо изх. № 2-4400-0877/08 от 27 март 2009 г. началникът на М. П. е направил до директора на Дирекция "Митническо разузнаване и разследване" в Агенция "Митници" искане за извършване на последваща проверка на горепосочения сертификат за произход. С писмо вх. № 24900-0871/08/18 май 2009 г. заместник-директорът на А. М. е уведомил М. П., че предвид наличната информация и документи няма индикации за произход, различен от декларирания. На 13 август 2009 г. е влязъл сила Регламент /ЕО/ № 734/2009 г., с който е започнала процедура по разследване във връзка с възможно заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета върху вноса на стоманени въжета и кабели с произход от Китайската народна република чрез внос на изпращани от Р. К. и Малайзия стоманени въжета и кабели, независимо дали е декларирано, че са с произход от Р. К. и Малайзия. На 03 септември 2009 г. "К. Е." ООД е декларирало процесните стоки за режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление с ЕАД 09BG003007H0009914/20090903. При така установените факти съдът е направил извод, че фактическото основание за възстановяване на вносни сборове по гореописания внос, посочено от дружеството в неговото искане от 29 февруари 2012 г. не попада в посочените от него в същото искане правни основания по чл. 239 от Регламент (ЕИО) 2913/92, във връзка с чл. 905 от Регламент (ЕИО) 2425/93. Решението е правилно. С вх. № 2600-3731/29 август 2012 г. от "К. Е." ООД до началника на М. П. е подадено искане за възстановяване на вносни сборове на основание чл. 239 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г. във вр. с чл. 905 от Регламент (ЕИО) 2425/93, определени с решение № 1228/11 юни 2010 г. на началника на М. П. по ЕАД № 09BG003007J0029/20090319. Посоченото решение е обжалвано пред съда и жалбата е отхвърлена като неоснователна с окончателно решение на Върховния административен съд. Дружеството изразява несъгласие със съдебните решения, като счита, че са резултат от непознаването на митническото право на ЕС. С., че определените за плащане антидъмпингови мита по цитираното ЕАД са платени при наличието на "особено положение, произтичащо от обстоятелства, при които заинтересованото лице не може да се обвини в опит за заблуда или явна небрежност", поради което същите трябва да бъдат възстановени изцяло. Излага съображения, че посочените в искането митни сборове са възникнали в резултат на бездействие на администрацията на Агенция "Митници", а не в резултат на неправомерно поведение на дружеството - вносител. В резултат на това бездействие, в периода от въвеждането на стоката на територията на Общността и поставянето й под режим "митническо складиране" до поставянето й под режим "допускане за свободно обращение" е влязъл в сила нов регламент, който предвижда антидъмпингово мито в размер на 60,40% върху митническата стойност на стоката. Касаторът посочва, че първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата му неправилно се е позовал на чл. 900 - 903 от Регламент на Съвета (ЕО) № 2454/93 от 2 юли 1993 г., въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността, тъй като в жалбата си до Директора на А. М. дружеството изрично се е позовало само на чл. 239, § 2 от МКО, защото случаят не попада в хипотезите на чл. 905 от Регламента за прилагане. Съгласно чл. 239, § 1, второ тире (на който текст е основал искането си за възстановяване на митни сборове касаторът), възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове се извършва и в случаи, различни от тези по членове 236, 237 и 238, които произтичат от обстоятелства, които не предполагат недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересованото лице. Случаите, в които може да се приложи тази разпоредба, както и процедурата, която трябва да се следва за тази цел, се определят съгласно процедурата на комитета. Възстановяването или опрощаването могат да подлежат на специални условия. Видно от цитирания текст, той не съдържа конкретните хипотези, в които се прилага тази разпоредба, а се съдържа препращане към процедурата на комитета, която именно е уредена в коментираните в обжалваното решение разпоредби на членове 899 - 903 от Г. 3 "Специални разпоредби по прилагане на чл. 239 от кодекса". Касаторът не твърди наличие на някоя от тези конкретни хипотези. Той се позовава на чл. 239 от Митническия кодекс, който според константната практика на СЕС представлява обща клауза за справедливост. Съгласно т. 59 от Решение на Съда от 17 февруари 2011 г. по дело С-494/09, на което се позовава дружеството в касационната жалба, в съответствие с чл. 239, § 1 от Митническия кодекс във връзка с чл. 899, § 2, първа алинея от Регламента за прилагане е възможно вносните сборове да се възстановят, когато в случая има особена ситуация, произтичаща от обстоятелства, при които на заинтересованото лице не може да бъде вменено недобросъвестно поведение или груба небрежност. В т. 60 от същото решение се отбелязва, че според постоянната съдебна практика наличието на такава особена ситуация предполага задълженото лице да се намира в изключително положение спрямо другите оператори, извършващи същата дейност. Именно такова изключително положение на касатора спрямо другите вносители на този вид стоки в процесния период не е установено от него в съдебното производство. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че "К. Е." ООД е могъл да декларира стоките за допускане за свободно обращение още при получаването им на 19 март 2009 г., като учреди съответно обезпечение. Учредяването на обезпечение в случаи като процесния е обичайна практика и не се явява необоснована пречка за допускане на стоките в режим на свободно обращение. В този смисъл, касаторът е третиран по еднакъв начин с всички вносители на този вид стоки, както в страната, така и в ЕС. С. чл. 248, § 1, изречение второ от Регламента по прилагане, когато митническите органи сметнат, че извършените проверки могат да доведат до по-високо мито от изчисленото в декларацията, те трябва да изискат внасяне на гаранция за разликата между сумата, изчислена на база на данните в декларацията и сумата, която може да бъде заплатена в крайна сметка. По силата на тази разпоредба, която не предоставя възможност за преценка на митническите органи, е била изискана и гаранцията от касатора, която дружеството е предпочело да не заплати и да не освободи стоките, чрез декларирането им за допускане за свободно обращение. С оглед горното решението, с което жалбата на "К. Е." ООД е отхвърлена като неоснователна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,