Решение № 174 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 74/2011 г.

Решение № 174 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 74/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Т. Т. П. за възобновяване на нохд № 295/2010 г. на Плевенския районен съд, отмяна на постановената по това дело присъда и връщане делото на районния съд за ново разглеждане. Искането се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В съдебно заседание получилият лично призовката си П. не се явява и не се представлява. Заключението на прокурора е за оставяне на искането без уважение. Върховният касационен съд установи: С присъда № 528 от 15.VII.2010 г. по нохд № 295/2010 г. на Плевенския районен съд Т. П. П. е признат за виновен в това, че на 11.ХI.2009 г. в Плевен е държал без надлежно разрешително хероин в 4 пакетчета с общо тегло 0.344 гр на стойност 17,20 лева и марихуана в 2 пакетчета с общо тегло 0.470 гр. на стойност 2,82 лева, за което и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НК е осъден на 1 г. лишаване от свобода, която да изтърпи при строг режим и на 2 000 лева глоба. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено П. да изтърпи при строг режим и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по нохд № 2/2009 г. също на Плевенския районен съд. Присъдата не е била обжалвана или протестирана, влязла е в сила на 30.VII. 2010 г. и наложеното на П. наказание е било приведено в изпълнение на 4.ХI. с. г. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Невярно е твърдението, че първоинстанционният съд е ограничил процесуалните права на осъдения като е разгледал делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК и въпреки, че П. не бил получил "лично...призовка" и не му било "предавано по друг начин за започналото наказателно производство". На л. 10 от първ. дело е приложена изпратената до Т. П. призовка с препис от обвинителния акт и посочване датата на първото съдебно заседание - 24.III.2010 г., 14 ч. Тази призовка П. е получил лично, но не се е явил на посочените в нея дата и час. Бил е обявен за местно/на л. 25 от първ. д./ и общодържавно/на л. 26 от с. д./ издирване, което не е дало резултат, след което съдът е назначил на П. служебен защитник и е разгледал и решил делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК. По отношение на защитника правата и задълженията на съда и органите на досъдебното разследване се ограничават единствено до неговото назначаване или отстраняване от участие в изрично предвидените случаи, каквито нарушения в искането не се твърди да са допуснати. Твърденията, че "присъдата почива на множество предположения" и е "постановена в разрез с изискването обвинението да бъде доказано по несъмнен начин", не е подкрепено с доводи, изискващи отговор. Не е допуснато нарушение на материалния закон с неприемането от съда, извършеното от подсъдимия да е маловажен случай на престъпно държане на високорискови наркотични вещества. Намирането у П. на общо 6 пакетчета с хероин и марихуана сочи по-скоро на държане с цел разпространение още повече, че осъденият не е наркозависим и по негови твърдения при психиатричното му освидетелстване е употребявал "нередовно марихуана, амфетамини и кокаин", отрекъл е "употреба на хероин" и видимо не са се установили "белези, които да се свържат с такава употреба"/заключение на СПЕ на л. 27 и 28 от досъд. разсл./. Наложеното на Т. П. наказание не е явно несправедливо. Обсъжданото деяние е извършил 7 дни след влизане в сила на одобреното споразумение по нохд № 2/2009 г. на Плевенския районен съд, с което е бил осъден за престъпление по чл. 354, ал. 1, т. 1 НК и освен което има още 4 осъждания в периода 2006-2008 г. - по 1 за кражба и държане без разрешително на огнестрелно оръжие, и 2 за грабеж. Това съдебно минало очертава П., независимо от младата му възраст, като личност с висока обществена опасност, така че наказанието, чиято справедливост оспорва, е по-скоро несправедливо занижено. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение