Решение № 1252 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2009 г.

Решение № 1252 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Горова, като пълномощник на 19 физически лица, против решение от 17.03.2009 г., постановено по адм. дело № 960/2004 г. на Софийски градски съд, III-В състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им против решения: № 112 по Протокол № 32/10.12.2001 г. и № 25, взето по Протокол № 36/15.04.2002 г. на Столичния общински съвет, в частта им относно одобрения регулационен план на вилна зона - "Горна баня" (Разширение на кв. "Горна баня"), досежно кв. 26 по плана на кв. "Горна баня", м. "Маджарица", досежно бивш имот № 1100. С доводи за неправилност на съдебния акт се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Горова, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Видно от доказателствата по делото не е налице истинност на съответния проект, т. к е ползван стар кадастрален план, в който не са нанесени възстановените имоти с имотните им граници. Не следва да се приема план, който ще създаде материалноправни проблеми на собствениците на имотите. Не са обсъдени от съда и допуснати процесуални нарушения по чл. 82, ал. 2 от ППЗТСУ, касаещи реда за уведомяване на собствениците за проекта и за решението на СОС за одобряване на ЧИЗРП, касаещо възстановения с решение на ПК имот. Претендират се разноските по делото. Ответниците - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Председателят на Столичен общински съвет, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Не е налице твърдяното касационно основание за отмяна на атакувания съдебен акт, което следва да се дефинира като "необоснованост". Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновано е подробно изложеното в съдебния акт становище, че оспорените решения на СОС за одобряване на застроителен, регулационен и кадастрален план на м. "Вилна зона - Горна баня", кв. 26, са взети в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.), приложими по силата на § 6, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ. В случая предметът на правния спор е точно изяснен - с приетото изменение на РП, предвиждащ от стар имот № 1100 - възстановен в собственост на жалбоподателите, са отредени нови 7 бр. имоти, които частично се припокриват с него. Въз основа на доказателствата по делото и неоспореното заключение на СТЕ, съдът е извел законосъобразен извод за липсата на нарушение на нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), предвид заложения в закона принцип за икономичност на регулацията. В тази насока са изложени обосновани съображения, че за новопредвидените имоти са спазени изискванията на чл. 53, и чл. 54 от ППЗТСУ (отм.), макар и да няма съвпадение на регулационните линии с границите на стария имот. В случая не е допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), каквито възражения са наведени и пред настоящата инстанция. Те са обсъдени в решението и подробните съображения в него се споделят изцяло от настоящата инстанция - след като са спазени законовите изисквания по приложимия ЗТСУ за площ и лице, проведен е принципа на икономичност, включително и по отношение на прокарването на обслужващите новите имоти улици, касационни основания за отмяна не са налице. Освен това жалбоподателите не са ангажирали доказателства в подкрепа на поддържаната теза за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, нито за оборване констатациите на вещото лице. Абсолютно несъстоятелни са и доводите за допуснати при издаването на акта процедурни нарушения, касаещи реда за уведомяване на собствениците за проекта и за решението на СОС за одобряване на ЧИЗРП- и този въпрос е изследван подробно от решаващия съд, жалбата е приета за допустима и разгледана по съществото й, правата по защита срещу акта са реализирани. С оглед тези съображения, настоящата инстанция намира оспореното решение на СГС за постановено при съобразяване с приложимия материален закон и спазени процесуални правила, поради което, като правилно и обосновано, същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,