Решение № 14326 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2010 г.

Решение № 14326 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1908/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба на Георги Тодоров Тодоров от град Русе срещу мълчалив отказ на министъра на здравеопазването за предоставяне на достъп до обществена информация по заявляние вх. № 93-00-49-1/26.11.2009 г. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и искане да бъде предоставена исканата информация. Ответникът - министърът на здравеопозването не е взел становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав като взе предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заявление № 393-00-49-1/26.11.2009 г. Георги Тодоров Тодоров е поискал от министъра на здравеопазването да му предостави становищата и/или докладни записки, изготвени от министъра, неговите заместници или служители в Дирекция "Правна" на министерството относно издаването на Наредба № 18/20.06.2005 г., обнародвана в ДВ, бр. 77/2.09.2008 г. В срока по чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ задълженият административен орган не е отговорил на заявителя и същия е депозирал жалба до Върховния административен съд срещу мълчаливия отказ за произнасяне по искането му. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред първоинстанционния съд мълчалив отказ е в нарушение на ЗДОИ, подлежащ на отмяна. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Предвид на изложеното, мълчаливият отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице - в случая министъра на здравеопазването, е следвало да се произнесе изрично и да изложи мотиви, предвид на обстоятелството, че поисканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Мълчаливият отказ е недопустим, тъй като административният орган е длъжен да се произнесе изрично по заявлението и да уведоми заявителя за това произнасяне. С оглед на това същият следва да бъде отменен, като се задължи органа да се произнесе изрично по направеното искане с мотивирано решение. Разноски от жалбоподателя не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение