Решение № 16061 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2019 г.

Решение № 16061 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Струм Инженеринг" ООД ЕИК ********* срещу Решение № 812 от 12.02.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 12182/2018 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че към момента на изграждане на рекламното съоръжение дружеството е спазило всички изисквания на приложимото към този момент законодателство, което е установено и от административния орган. Съдът неправилно не е приложил разпоредбата на пар. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПМС № 294 от 8.11.2016 г., с което е изменена Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Сочи, че съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП, която е цитирана от административния орган като нарушена, е една и съща, както към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламно съоръжение и разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, така и към момента на постановяване на процесния отказ. Тя предвижда ограничение по отношение на разположението на рекламни съоръжения само в тунели и пред тях. Това показва, че към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламното съоръжение органът не е констатирал, че поставянето му над тунела на автомагистралата е в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. При постановяването на отказа административният орган не е посочил на коя редакция на НСПП и Закона за пътищата (ЗП) се позовава, което също не е отчетено от съда. От отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е имал предвид. Това важи и за чл. 25, ал. 3 от ЗП, която също съдържа няколко хипотези. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и оспореният отказ, а преписката да бъде изпратена на административния орган със задължителни указания за издаване на исканото разрешение за срок от десет години. Ответникът – Управителният съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в представения по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Струм Инженеринг" ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т. 2. 195 от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала "Хемус", на км 46+426 ляво, съобщен с писмо изх. № 53-00-4717/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжения (РС) № 255 от 16.03.2004 г. е разрешено на "Струм Инженеринг" ООД да изгради 8 бр. РС включително при км 46+426 ляво на АМ "Хемус". С разрешение № 1979/22.12.2005 г. е разрешено на дружеството да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 46+426 ляво с площ от 48 кв. м. Със заявление вх. № 53-00-691/6.06.2017 г. дружеството е поискало преиздаване на разрешение № 1979/22.12.2005 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 46+426 ляво. Видно от протоколи № 15830 и 15844 от 2017 г. УС на АПИ е взел решения да се назначи специализирано звено за инспекция. Със Заповед № РД-11-116/15.02.2017 г., допълнена със Заповед № РД-11-123/16.02.2017 г., е назначено такова звено. В доклад № 93-01-1800/08.03.2017 г. се съдържат установявания на състоянието на тунелите и в т. VІ, подточка 7 се препоръчва като краткосрочно мероприятие за безопасност на движението да се премахнат рекламните съоръжения и да се почисти растителността в обхвата на тунелите, включително процесния, който видно от приложената по делото схема е на действителен км 54+686 – тунел "Правешки ханове". Проведено е заседание на Управителния съвет на АПИ, за което е съставен в протокол № 16631/26.06.2017 г., като по т. 2. 195 е взето решение да се откаже преиздаване на разрешение за ползване на рекламно съоръжение, изградено на АМ "Хемус" при км 46+426 ляво. С писмо № 53-00-4717/26.06.2017 г. дружеството е уведомено, че РС при км 46+426 ляво над тунел на АМ "Хемус" е изградено в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП и чл. 25, ал. 3 от ЗП, което обосновава отказ да се преиздаде исканото разрешение. От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че процесното съоръжение съществува и се намира над портала на тунела "Правешки ханове" на АМ "Хемус". Към СТЕ е приложен снимков материал, показващ разположението на рекламното съоръжение. Вещото лице е пояснило, че несъответствието между обозначението на местоположението на рекламното съоръжение в разрешението за поставяне - км 46+426 и действителното местоположение - км 54+686 се дължи на прекилометриране на АМ "Хемус". Разликата от км 8+260 отговаря на откритата през 2013 г. отсечка София – п. в. "Яна". При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Посочил е, че издаденото на жалбоподателя разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на пар. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗП, обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25.06.2012 г. Обосновал е, че за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. Решението е правилно. Изграждането и експлоатацията на РС са дейности по специално ползване на пътищата по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. В чл. 26, ал. 7 от ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Регламентацията на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17б от НСПП. Касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17б от НСПП. Съгласно чл. 17б, ал. 1 от НСПП не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. Според пар. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. По делото не се спори, че срокът за подаване на искането за преиздаване на разрешението е спазен. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП, посочена като основание за оспорения отказ, предвижда, че се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП, която също е посочена в отказа, гласи, че се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела. Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2, предл. 2 от ЗП, разрешенията за специално ползване на пътищата, включително за експлоатация на рекламни съоръжения, се издават при условие, че са спазени изискванията на ЗП. От представените по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение се намира над портала на тунела на магистралата, поради което е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25, ал. 3 от ЗП. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение на пар. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 8.11.2016 г. Посочената разпоредба гласи, че преиздадените по реда на чл. 17б от НСПП, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. Правилно съдът е приел, че тази разпоредба касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. (датата на която ПМС № 294 от 8.11.2016 г. е влязло в сила) разрешения за експлоатация, като конкретният случай не попада в хипотезата на нормата. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за липса на яснота в коя редакция разпоредбите на ЗП и НСПП са посочени от административния орган. След като в отказа си органът не е посочил изрично, че се позовава на разпоредбите в предходни техни редакции, съдът правилно е приел, че нормите са приложени в редакцията, действаща към датата на приемането на решението. Доколкото като фактическо основание за отказа изрично е посочено, че РС е изградено над тунел, обстоятелството, че не е посочено конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 от ЗП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение