Решение № 8290 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2340/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби подадени от Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Цонева и от К. Въчкова от гр. Смолян срещу решение 494/10.12.2019 г., постановено по адм. д. 399/2019 г. по описа на Административен съд- Смолян. Касационният жалбоподател - Министерство на вътрешните работи (МВР) обжалва решението в осъдителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение, в обжалваната му част да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от К. Въчкова иск за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от 10.02.2017 г. В останалата част, моли решението като правилно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция. Касационният жалбоподател К. Въчкова, чрез процесуалния си представител адв. Пашалиева обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за претърпени имуществени вреди, както и в частта, в която е уважена частично исковата й претенция за неимуществени вреди. Моли решението в обжалваните му части да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като вместо него се постанови друго по същество на спора, с което да се уважат изцяло исковите претенции с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Моли също за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба на МВР и за неоснователност на жалбата на К. Въчкова. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваната му част е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на МВР е частично основателна, а жалбата на К. Въчкова е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС- Смолян е образувано по искова молба от К. Въчкова от гр. Смолян против МВР гр. София с искане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се осъди ответника да й заплати сумата от 15 621 лева имуществени вреди и сума в размер на 10 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2017 г. до окончателното й заплащане. С обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение, административният съд е отхвърлил изцяло исковата й претенция за имуществени вреди като е приел, че по отношение на тази искова претенция не са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. от ЗОДОВ. По отношение на исковата претенция на Въчкова за неимуществени вреди съдът позовавайки се на допуснатите по делото свидетелски показания, а също и на заключението по допусната по делото съдебно психологическа експертиза приел, че са налице доказателства за тяхното възникване, но не в претендирания от ищцата размер от 10 000 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД административният съд приел за справедливо обезщетение за неимуществените вреди, сума в размер на 3000 лева като за разликата над тази сума отхвърлил иска като неоснователен. Присъдил е и законната лихва за забава, считано от 10.02.2017 г. датата на влизане в сила на решението по адм. дело 12960/2015 г. по описан на ВАС, с което е отменена процесната заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът е присъдил и разноските в производството по ЗОДОВ в размер на 485,92 лева. Съдебното решение е частично неправилно в осъдителния му диспозитив по отношение на исковата претенция за неимуществени вреди по следните съображения: Неоснователни са наведените от касационния жалбоподател МВР доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Обосновани, съответстващи на събраните по делото доказателства и действащите материалноправни норми са изводите на административния съд за наличие на всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, реално настъпване на вреди от вида на твърдените и наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и причинените вреди. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС - Смолян в мотивите на съдебния му акт доводи в тази насока, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Основателни обаче са развитите от касатора, МВР гр. София, доводи за постановяване на съдебното решение в осъдителната му част в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.52 от ЗЗД. Касационната инстанция намира, че предвид характера на претърпените вреди, тяхната интензивност и времетраене, справедливият размер на дължимото обезщетение е 500 лева, а не 3000 лева, поради което съдебното решение в частта му, в която МВР гр. София е осъдена да заплати на К. Въчкова обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 500 лева до присъдения размер от 3000 лева следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли иска на К. Въчкова срещу МВР гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди негативни емоции и преживявания, резултат от отменената като незаконосъобразна заповед К-1751/20.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи за сумата над 500 лева до присъдения размер от 3000 лв. Предвид изложеното решението следва да се отмени и в частта на присъдените съдебните разноски в размер на 485,92 лева, като се присъди сумата от 110 лева, съобразно уважената част от иска. Касационната жалба на К. Въчкова срещу съдебното решение в отхвърлителните му части е неоснователна. По отношение на претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди (като разлика в заплатеното и следващото се от новото назначение възнаграждение) в размер на 15621,00 лв. от отменената като незаконосъобразната заповед К-2363/10.03.2014 г. на министъра на вътрешните работи, административният съд правилно и обосновано на събраните по делото доказателства е приел, че не се установява претендираните от ищцата имуществени вреди да са в причинно - следствена връзка с твърдения незаконосъобразен административен акт. Този извод на съда е правилен понеже обосновано е прието, че издаването на заповед за присъждане на категория не е единствената предпоставка за възникване на служебното правоотношение и получаване на следващото се възнаграждение, при което с отмяната не е могло да възникнат преки и непосредствени имуществени вреди за ищцата. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на Министерство на вътрешните работи за претендираните имуществени вреди. Доказателствената тежест е за ищцата, която трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон в частта, с която е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на присъдения размер за неимуществените вреди жалбата също е неоснователна поради прието по-горе в мотивите на решението. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция не се дължат разноски на касатора К. Въчкова. Такива не следва да се присъждат и на касатора МВР предвид разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,