Решение № 15951 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14417/2016 г.

Решение № 15951 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14417/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 във вр. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е. ВП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Я., община М. против решение № 6473 от 26.10.2016 г. по адм. дело № 1855/2016 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата му против решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел IV, т. 5 и 6. Правят се изводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ в представено писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни -"ЕВН Б. Е." АД и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД /ЕСО/ не вземат становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.- град е отхвърлил жалбата на "Е. ВП" ЕООД срещу решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта по раздел IV, т. 5 и 6. С него на "Електроенергиен системен оператор" /ЕСО/ ЕАД, считано от 1.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа, без ДДС, която се дължи от производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7, 14 лв./MWh при ценообразуващи елементи- необходими годишни приходи 20 307 хил. лева и количества ел. енергия 2 844 860 Мвтч. За да постанови този резултат, съдът е приел спазването на процедурата по приемане на решението, като е преценил, че в съответствие с чл. 13, ал. 5, т. 2, ал. 7 и 8 ЗЕ и чл. 45-46 от Наредба № 1 е прието обжалваното решение, поради което административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че КЕВР е публикувала на страницата си в интернет доклада на назначената работна група и проекта за решение, насрочила е обществено обсъждане, като отделна покана е била изпратена до заявителите на цените. Въз основа на протокола от проведеното обществено обсъждане съдът е приел, че дружествата - жалбоподатели са могли да участват и заявят писмено становището си, както останалите представители на енергийни предприятия и сдружения. Посочил е, че в ЗЕ и приложимите подзаконови нормативни актове няма производител на ел. енергия за насроченото обществено обсъждане, поради което е извел извод, че не е допуснато нарушение на чл. 26 АПК. Първоинстанционният съд е анализирал предложението на "ЕСО" ЕАД за утвърждаването на цени на електрическата енергия от 31.03.2015 г., допълнителното му становище от 8.06.2015 г., включително и направените корекции от страна на КЕВР в първоначалното и допълнителното предложение на дружеството, съдържащи се в приложената по делото административна преписка, представляващи по същността си мотиви към обжалваната част от решението. Приел е, че в правомощията на КЕВР е да вземе решение, с което да определи цената за достъп до електропреносната мрежа, в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗЕ, поради което е извел заключение, че решението е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на обжалваната част от акта, в обжалваното решение е съобразен предмета на договора за достъп до електроразпределителната мрежа, като се е позовал на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от същата дата. Изяснено е съдържанието на понятието "достъп", определено в § 1, т. 15 от ДРЗЕ, както и това, че "Е. ВП" ЕООД има качеството на производител на електрическа енергия, според § 1, т. 46 от ДРЗЕ, с оглед на което е длъжно да сключи договор за достъп. Съдът е посочил, че с решение № Ц-33 от 2012 г. на основание чл. 32, ал. 4 ЗЕ са били определени временни цени за достъп до електропреносната и/или електроразпределителните мрежи, което е отменено с множество решения на ВАС. З. първи път цената за достъп е определена с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на КЕВР, което към този момент не е влязло в сила, тъй като е обжалвано, които обстоятелства са били служебно известни на първостепенния съд. При определянето на цената за достъп до електропреносната мрежа съдът е съобразил принципите, въведени с чл. 31, т. 1 и 2 ЗЕ, както и нормите на чл. 27 от Наредба № 1, в релевантната й редакция, обн. в ДВ, бр. 17/2014 г., в която е визиран начинът на определянето на цената за достъп. В ал. 3 на същия нормативен текст е регламентирано, че пределната цена на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Съобразно представените писмени доказателства, цената за достъп е определена при съобразяване на направените допълнителни разходи за резерв - закупена разполагаемост за периода м. 07.2012 - м. 04.2015 г., като е отчетено, че през този период, с изключение на месеците, през които "ЕСО" ЕАД не е закупувало разполагаемост за студен резерв, поради липсата на средства, при 8760 часа годишно, в процесния ценови период следва да бъдат включени разходи отразяващи 100 MWh допълнителен резерв, а не както е поискал преносния оператор 170 MWh. Съдът е посочил, че натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост през посочения период до м. 04.2015 г., както и некоригиране на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия, в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1, са двата фактора, които водят до съществена разлика между цената за достъп, определена с решение № Ц-6 от 2014 г. и с обжалваното решение № 27 от 2015 г. Въз основа на този анализ съдът е формирал извод, че определената цена за достъп, съответна на направените разходи за разполагаемост през предходния ценови период е законосъобразна, поради настъпилите изменения в ЗЕ и Наредба № 1. Освен това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), уреждащи видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. Съдът е посочил и съдържанието на понятието "системни услуги", определено в чл. 53а ДРЗЕ, видовете допълнителни услуги, визирани в чл. 94 ПУЕС, които съгласно чл. 93, ал. 3 ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги, които предоставя на ползвателите на преносната мрежа. В чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1 в релевантната й редакция е посочено, че цената за достъп може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия и други компоненти в зависимост от структурата на разходите. По тези съображения цената за достъп, в която са включени и други компоненти, е преценена като съответстваща на посочената норма от Наредба № 1. Относно периода, през който са осъществени разходите, които са преди определянето на цената за достъп, първоинстанционният съд е приел, че извършената компенсация от страна на КЕВР е съответна на чл. 31, т. 2 ЗЕ, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. По аргументите в жалбата относно приложимостта на чл. 34 и 35 ЗЕ, съдът е приел, че в тях не се включват направените разходи от "ЕСО" ЕАД за предходния период, като е съобразил нормата на § 8 ПЗР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 17 и чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ, поради което е приел доводите за неоснователни. Административният съд С. - град е изслушал назначената по делото съдебно-икономическа експертиза и е приел, че макар да няма включена формула или методика за изчисляване цената на достъп, същата е изчислена в съответствие с чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни норми. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Законосъобразен е извода на първоинстанционният съд, че оспорената част от процесното решение на ДКЕВР е постановена при спазване императивните изисквания на материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Безспорно е установено по делото, че процедурата по приемане на решението е започнала с подадени заявления от енергийните предприятия за определянето на цени за регулаторния период, по които е назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане и писмените им такива са надлежно обсъдени от страна на КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата, а при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1. От данните по приложената административна преписка се установява, че проектът на решението е бил обявен на интернет-страницата на КЕВР и всяко заинтересовано лице е могло да се запознае с него и да вземе участие в общественото обсъждане. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма предвидено задължение за Комисията да уведомява поотделно всеки производител на електрическа енергия за постъпил проект на решение и за предстоящо обществено обсъждане. Неоснователно се явява и възражението за несъбрани доказателства относно изпълнението на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а от ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. Този довод за първи път се навежда в касационното производство и на него не следва да му се отговаря. По такъв ненаведен довод при първоинстанционното разглеждане на спора не са събирани доказателства, не е направено и обсъждане в мотивите на съдебното решение, предмет на настоящия контрол. Въпреки това следва да се посочи, че в хода на изпълнение на процедурата по приемане на решение № Ц-27 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо "Г. Б." ЕООД, защото дружеството е обжалвало решение № Ц-27/2015 г. пред съда и е упражнило правото си на защита. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато ако не е допуснато, би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са взети от заявленията (основно и допълнително) дадени от "ЕСО" ЕАД. Те са преценени и анализирани от Комисията, поради което не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че "" ЕООД е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено. Поради това правилно съдът е приел, че решението е прието в съответствие на чл. 26, ал. 2 във вр. чл. 61, ал. 3 от АПК и с чл. 25, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 3 от Правилника за дейността на КЕВР и нейната администрация. Не се споделят от настоящата инстанция и възраженията за допуснато нарушение на материалния закон. Не намира подкрепа в доказателствата по делото твърдението, че с определената цена за достъп до електропреносната мрежа се изземвали приходите от дейността на производителите на ел. енергия от вятър и слънце и те се прехвърляли към оператора на преносната мрежа е неоснователно. Цената за достъп е въведена с изменението на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 47/2011 г., поради което жалбоподателят е бил наясно, че такава цена ще бъде определена в съответствие с правомощията на КЕВР. Цената за достъп само за производителите на ел. енергия от вятър и слънце е определена с оглед на обективните обстоятелства, които са наложили "ЕСО" ЕАД да направи допълнителни разходи за разполагаемост, предизвикани тъкмо от тази категория производители на ел. енергия от вятър и слънце, а разходите на системния оператор не са били възмездени. За покриването им е определена цената за достъп за тази категория производители на ел. енергия, която ги е предизвикала. Неоснователно е и възражението за необоснованост на решението на КЕВР и липсата на мотиви при постановяването му. С т. 5 от обжалваното решение КЕВР е признала на преносния оператор извършени допълнителни разходи за закупуване на допълнителни резервни мощности, чрез които се балансира променливата генерация от соларни и вятърни паркове. КЕВР е признала за обоснована количествената оценка за влиянието на фотоволтаичните и вятърни електроцентрали върху енергийните режими, получена в резултат на изследването, извършено от "ЕСО" ЕАД. Оценката показва, че за покриване нарастването на денонощния диапазон на отрицателно и положително изменение на остатъчния товар, електроенергийната система на страната се нуждае от допълнителни регулиращи мощности. Случайното изменение на параметрите на първичните енергийни източници от слънце и вятър води до големи отклонения в отдадената от тях мощност. Това е свързано с увеличаване на диапазона от вторично регулиране в страната и по-често активиране на третичен (15 минутен) резерв, както и свързаните с това разходи, извършвани от "ЕСО" ЕАД. В резултат на тези оценки и анализи е определен от Комисията необходимият резерв за допълнителни услуги, който следва да се поддържа със 100 MW вместо заявеният от 170 МW, средночасово по-висок от предвидения за същия регулаторен период 200 МW средночасово по раздел IV, т. 1 или общо 270 МW за целия период на решение № Ц-27/2015 г. Поради това правилно административният съд е посочил, че определената цена за достъп е различна, не само защото не е била предмет на регулиране с предходни решения, но и при отчитане на спецификата на цената, произтичаща от новите норми на чл. 84, ал. 2 и § 197 ПЗР на ЗЕ и чл. 12 от ПТЕЕ. В определението на понятието "системни услуги", дадено в § 1, т. 53а от ДРЗЕ са посочени видовете услуги, които се включват в него, докато в чл. 94 от ПУЕС са посочени видовете допълнителни услуги, които съгласно чл. 93, ал. 3 от ПУЕС операторът на преносната мрежа закупува за реализиране на някои системни услуги. В заявлението си за определяне на цена за достъп "ЕСО" ЕАД е включило допълнителни регулиращи мощности за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране в размер на 170 МW, но КЕВР е признала този размер до 100 МW на час. Т. допълнителни мощности се включват в чл. 27, ал. 4 от Наредба № 1, представляващи компонента на цената за определяне на цената за достъп, както правилно е приел и съдът. Тези допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от "ЕСО" ЕАД и извършени за периода м. септември 2012 г. - м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. - м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период - 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. За тези допълнителни разходи, необходими на "ЕСО" ЕАД за закупуване на допълнителни регулиращи мощности, които не са част от цената за достъп, дължима от крайните клиенти, преносният оператор следва да бъде компенсиран в рамките на три регулаторни периода. За периода от м. септември 2012 г. до м. април 2015 г. "ЕСО" ЕАД е извършило разходи за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързани с производството на ел. енергия от фотоволтаични и вятърни централи в размер на 51 786,21 хил. лева, които са признати от Комисията. Отчетени са били и приходите от реализиране на решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. и решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. в размер на 17 254,54 хил. лв. Разликата между извършените разходи в размер на 51 786,21 хил. лв. и посочените приходи от 17 254,54 хил. лв., е в размер на 34 531,66 хил. лв. Тази разлика представлява некомпенсирани разходи чрез цените за достъп. Те са направени в изпълнение на произтичащото задължение на "ЕСО" ЕАД от ЗЕ да осъществява единно управление на електроенергийната система на страната. Цената за достъп е определена в съответствие с чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1, според която пределната стойност на разходите на оператора на преносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период. Цената за достъп по обжалваното решение е образувана на база на утвърдени прогнозни необходими годишни приходи и утвърдено количество ел. енергия, доставено в мрежата за продажба и пренос, през съответния период. За образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на ел. енергия през нея, Комисията е приела Указания с протоколно решение № 15 от 9.02.2012 г. Според т. 39 от тях цената за достъп се изчислява като съотношение на признатите от КЕВР необходими приходи на "ЕСО" ЕАД и количеството сумарна консумирана почасова мощност. Необходимите приходи отразяват сумата от условно-постоянните разходи, разходи за студен резерв и разходи за услуги и възвръщаемост на капитала, намалени с приходите от предоставената преносна способност. Определеният размер на цената за достъп е обоснован и от натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., които са факторите, водещи до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената по решение № Ц-27, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г./ и разходи за компенсация, представляващи други компоненти. Именно в тази връзка е обоснована разликата в цената за достъп посочена в доклад от 27.5.2015 г. в размер на 5,41 лева и определената цена от 7,14 лева/МВтч, предвид включените разходи за компенсация и приходите от реактивна енергия. Освен това съгласно § 1, т. 53а от ДР на ЗЕ системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Нормата на възвръщаемост се изчислява в процент като средно претеглена на база цените на собствения и привлечения капитал. Нормата на възвръщаемост на капитала с процесното решение е призната в размер на 3,33 % като ценообразуващ елемент при образуване на цената за достъп. Тя се прилага само върху оборотния капитал, формиран на база 1/8 от разходите за осигуряване на допълнителен резерв. Признатият размер на необходимите приходи 20 307 хил. лв. са в пъти повече от признатите с решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. размер на общо необходими приходи за цената за достъп на производителите на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия на стойност 6 041 хил. лв. Признатият размер на необходимите приходи включва разходите за компенсиране 11 510 хил. лв., разходите за осигуряване на допълнителен резерв 8 760 хил. лв. и 36 хил. лв. възвръщаемост, формиращи по-високата цена за достъп, дължима от производителите на ел. енергия от вятър и слънце. Поради това твърдението в касационната жалба, че цената за достъп за производителите на ел. енергия от тези първични източници е многократно увеличена, което е нарушение на материалния закон, е неоснователно. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът не е съобразил, че с оспореното решение на КЕВР и определения размер на цената за достъп, се изземват на приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към "ЕСО" ЕАД. Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от мотивите на ЗИД на ЗЕ от 7.07.2015 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (в приложимата редакция) и Правилата за търговия с електрическа енергия, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане от пълномощника на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,