Решение № 13444 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4101/2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 350/2017 г. на Административен съд – В. Т.. ОСЪЖДА СД "Енергия – Златев- с-ие", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област П., община Д. М., гр. Д. Митрополия, ул. "И. В." .№..., да заплати на дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП сума в размер на 3 359 лв. (три хиляди триста петдесет и девет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на СД "Енергия – Златев- с-ие", ЕИК *********, представлявано от управителя си К. Златев, против решение № 53 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 350/2017 г. на Административен съд- В. Т., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-04001516006611 -091-001/07.02.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение № 104/25.04.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Към касационната жалба са представени писмени доказателства- 5 броя приемо-предавателни протокола, уведомление за назначени работници, банкови извлечения, 4 броя платежни нареждания, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, декларация относно дейността на фирмата, писмо до НАП- В. Т.. Допълнително са представени протокол № 1181893 от 14.09.2018 г., заключение на ССчЕ по дело 686/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т., справка за задължения. Касаторът моли да бъде отменено решението и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд – В. Т. или да се разгледа по същество от касационната инстанция. Ответникът по жалбата - директор на дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстационното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – В. Т. е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу ревизионен акт № Р-04001516006611-091-001/07.02.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден в обжалваната му пред съда част с Решение № 104/25.04.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – В. Т. при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на обосноваността и материалната законосъобразност на ревизионния акт, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Относно фактурите, кредитните и дебитното известие на доставчика ЕТ "С. П. –Енергоремонтстрой" първоинстанционният съд е установил, че доставчикът не твърди, че е получил авансовото плащане в пари или друга оценима в пари престация, за да издаде фактура № 594/07.04.2016 г, а издаването и е било израз на действие, обезпечаващо бъдещото му съдружие в дружеството. Прието е, че представеният договор за цесия не може да се обвърже с издадената от доставчика авансова фактура нито по формален, нито по функционален признак. Според съда правилно администрацията не е признала и данъчния кредит по дебитното известие, тъй като редът за поправка на кредитните известия е предвиденият в разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС и дебитните известия се издават само към вече издадена фактура, а не към други известия. Относно фактурата за материали по опис, съдът е установил, че доставчикът е обяснил, че фактическото основание за издаването на фактурата не е доставянето на описаните в данъчния документ и приложения протокол материали, а "нулирането на плащането" от страна на РЛ към трети оператор – "БГ Терм", каквото основание за фактуриране не се предвижда от закона. Относно фактурите, свързани с придобиването на актив – шлайф, издадени от "Алекско 2022 - А" ЕООД, съдът е стигнал до извод, че не е доказано получаване на авансови плащания от страна на доставчика във връзка с предявеното право на приспадане по повод на такива извършени авансови плащания от РЛ. По отношение на фактурите, свързани с авансови и частични плащания на топлообменници, издадени от горепосочения доставчик, е прието, че в протоколите, целящи установяването на пробите на ремонтираните топлообменници, липсва индивидуализация на местонахождението на обекта, както и на датите на изпитанията, които се цели да бъдат установени с тези доказателства, поради което те не могат да се свържат с издадените фактури и като дати на данъчните събития. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати сочените от касатора нарушения. Относно фактурите и дебитното известие от доставчика ЕТ "С. П. –Енергоремонтстрой". Фактура 594/07.04.2016 г. е с предмет аванс по договор за поточна линия за пелети. Според писмените обяснения на издателя на фактурата – С. П., същата е издала процесната фактура, за да се стартира договора ? и да си запази място като съдружник. Във връзка с горепосочената фактура е представен договор от 26.02.2016 г. между ревизираното дружество и изпълнителят ЕТ "С. П. –Енергоремонтстрой" за изработка и монтаж на поточна линия за пелети. Не са представени доказателства за плащане на аванса по фактурата. Представен е и договор от 21.12.2015 г. за цесия, с който ЕТ "С. П. –Енергоремонтстрой"- цедент прехвърля на СД "Енергия – Златев- с-ие"- цесионер свое вземане от третото лице ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", дължимо във връзка с извършени строително монтажни работи. Издадения договор за цесия не може да се обвърже с цитираната по-горе фактура за авансово плащане, нито пък с извършено плащане от ревизираното лице към издателя на фактурата. Според дадени показания от свидетелката С. П. в проведено съдебно заседание на 05.02.2018 г. поточната линия за пелети все още не е изградена, както и липсва разплащане. Следва да се отбележи, че от проверка в търговския регистър същата все още не е станала съдружник в събирателното дружество. От писмените обяснения на С. П. се установява, че дебитното известие е издадено, за да се поправят две погрешно издадени кредитни известия. Във тази връзка правилни са изводите на съда, че администрацията законосъобразно не е признала данъчния кредит по дебитното известие, тъй като редът за поправка на кредитните известия е предвиденият в разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС и дебитните известия се издават само към вече издадена фактура, а не към други известия. Относно фактура 595/07.04.2016 г. Според писмените обяснения на С. П. горепосочената фактура е издадена за да се нулира плащане към "БГ Терм" за материали, които са платени от събирателното дружество. Представения протокол обр. 19 във връзка с фактурата е за завършени и подлежащи на плащане натурални видове строителни и монтажни работи, а не за предаване на конкретни материали. Според тази текстова част от протокола, доставчикът е възложител на работи, които представляват реконструкция на съществуващи отоплителни инсталации и други, разположени на територията на ВВМУ "Н. В.", но от представените от това трето лице доказателства се установява, че изпълнител на тези работи е претендираният доставчик на материалите, а не РЛ. С оглед на горното представеният протокол не може да се приеме за годно доказателство за приемо- предаване на материалите. Относно фактурите, свързани с придобиването на актив – шлайф, издадени от "Алекско 2022 - А" ЕООД. По отношение на фактурите за посочения – по-горе шлайф следва да се отбележи, че 26 от тях са били за авансови плащания за този шлайф, а една фактура /№ 143 от 21.08.2016 г. / е за окончателно плащане на този шлайф. Представен е договор за покупко-продажба от 01.04.2016 г., съгласно който "Алекско 2022 - А" ЕООД прехвърля на ревизираното дружество собствеността на шлайф машина срещу цена от 341 350 лв. Съгласно чл. 3 от договора, продавачът прехвърля правото на собственост върху вещта на купувача след заплащане на цената. Към фактурата е депозиран приемо-предавателен протокол от 21.08.2016 г., в който не е индивидуализиран предметът на приемо-предаването, нито е посочена фактурата или договора. С оглед на горното не може да се установи, че собствеността на фактурирания шлайф действително е прехвърлена. Правилни се явяват и изводите на съда, че не е доказано получаване на авансови плащания от страна на доставчика във връзка с предявеното право на приспадане по повод на такива извършени авансови плащания от РЛ. Отчитания на такива плащания не е констатирано. Относно фактурите, свързани с авансови и частични плащания на топлообменници, издадени от "Алекско 2022 - А" ЕООД. Към тези фактури са представени приемо-предавателни протоколи без дата, поради което същите не могат да бъдат приети за годно доказателствено средство, че топлообменниците действително са ремонтирани и продадени. Представен е договор, според клаузите на който на 05.08.2016 г. доставчикът и РЛ са се уговорили, че ще се извърши ремонт на конвективни повърхности на 4 бр. топлообменници, като е уговорено представянето на техническо задание със съответната конкретизация, но такова не е представено по преписката и по делото. Горните изводи не се разколебават и от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, намиращи се в кориците на делото. Предвид множеството изложени несъответствия в представените доказателства и във връзка с гореизложеното касационният съд намира, че обжалваното решение е валиден и законосъобразен съдебен акт и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответната страна като ответник по касация ? се дължат разноски. На дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 359 лв. на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 23.02.2018 г. по адм. д. № 350/2017 г. на Административен съд – В. Т.. ОСЪЖДА СД "Енергия – Златев- с-ие", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област П., община Д. М., гр. Д. Митрополия, ул. "И. В." .№..., да заплати на дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП сума в размер на 3 359 лв. (три хиляди триста петдесет и девет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Решението е окончателно.