Решение № 12746 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2010 г.

Решение № 12746 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6254/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, против решение № 7/12.02.2010 г. по адм. дело № 5821 по описа за 2009 г. на Административен съд - София, с което е отменена писмена покана с изх. № 29-07-44/22.07.2009 г. на Директора на СЗОК. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "ДКЦ-ХVIII - София" - е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София е писмена покана изх. № 29-07-44/22.07.2009 г. на Директора на СЗОК, с която "ДКЦ ХVIII София" ООД, гр. София - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 22-2239/05.02.2008 г. - е задължен да възстанови по сметка на СЗОК сумата от 16 933.23 лева., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за III и IV тримесечие на 2009 г. за високо специализирани медицински дейности ВСМД, за IV тримесечие за медико-диагностични дейности МДД и специализирани медицински дейности СМД. Решението на Административен съд - София, с което обжалваната покана е отменена като издадена в нарушение на материалния закон, е постановено при допуснато съществено нарушение на съдъпроизвоствените правила и неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) и на процесуалноправната норма на чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, съвсем безкритично е кредитирал заключението по назначената експертиза, което е необосновано, тъй като се базира на документи/ отделни протоколи както е посочено в заключението /, които не са представени по делото, не са индивидуализирани с № и дата на съставяне и не е установено от къде вещото лице черпи информация за съществуването им. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изпълнил и задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК /не е указал на "ДКЦ ХVIII София" ООД, гр. София да представи тези отделни протоколи за допълнителни МДД /в случай че те съществуват/, които вещото лице е споменало в заключението си/. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравно- осигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. (отм.) е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над определените средства. По силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, ИМП дължи възстановяването на това, което е платено неправомерно в резултат от допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор. (В този смисъл решение № 14766 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5429/2009 г., VI о., решение № 15675 от 18.12.2009 по адм. дело № 11122/2009, VI о., решение № 2404 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 13043/2009, VI о. и др.). Като нормативен акт от по-висока степен, ЗБНЗОК за 2008 г. (отм.) се прилага с предимство пред подзаконовите нормативни актове. В т. 442 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК изрично е посочено, че на основание Решение № 13623/10.12.2008 г., постановено по адм. дело № 10382/2008 г. на ВАС - V членен състав в съответствие с чл. 195, ал. 2 от АПК правоотношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, считано от 01.01.2008 г. се уреждат по правилата, регламентирани в т. 21, 37.6, 37.7, 66.1, 66.2, 66.3, 168, 186.10, 189.10, 189.17, 190.1, 190.2, 211, 214, 215, 218, 227.1, 227.2, 227.3, 229, 229.2, 431 и 432 от Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК. С решение № 10261 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 3407/2009 г. на тричленен състав от шесто отделение, оставено в сила с решение № 4035 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 13207/2009 г. на петчленен състав, Върховният административен съд е отхвърлил като неоснователно направеното от лечебно заведение оспорване на точки 166, 167, 168 и 169 от цитираното Решение № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г. на УС на НЗОК. За да постановят този резултат съставите на Върховния административен съд са приели, че: а) регулативните стандарти имат характеристика на прогнозна финансова рамка, поради което тяхното регулиране е въведено в чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., който регламентира правомощието на НЗОК всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ да определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности; б) оспорените текстове - т. 166 - 169 вкл. от цитираното решение на УС - всъщност са приети в изпълнение на посоченото задължение на УС на НЗОК да утвърди реда за разпределение броя на назначаваните специализирани медицински дейности от изпълнителите на медицински дейности, както и тяхната стойност; в) вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовия ред в страната и затова всяко превишаване на тези стандарти ще има за последица недопустима промяна на параметрите на разходната му част. В решението на тричленния състав е посочено, че то е съобразено и със задължителното за всички решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, според което определянето на регулативни стандарти не противоречи на Конституцията. Съдебното решение, постановено по оспорване на нормативен административен акт, също има действие по отношение на всички - чл. 193, ал. 2 АПК. Следователно решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България и решение № 10261 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 3407/2009 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, оставено в сила с решение № 4035 от 25.03.2010 г. по адм. дело № 13207/2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на втора колегия, са били задължителни за Софийския административен съд. Ето защо като е постановил решението си в противоречие с цитираните по-горе решения на ВАС и на Конституционния съд АССГ е нарушил материалния закон. Тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна, в следствие на допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, същото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, като при новото разглеждане съдът следва да укаже на " ДКЦ-ХVIII - София" на основание чл. 171, ал. 4 от АПК, да представи протоколи за допълнителни МДД / в случай че те съществуват/, както и да назначи повторна експертиза на основание чл. 201, пр. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, която да установи налице ли е превишение на определените регулативни стандарти и ако да в какъв размер, като вещото лице изготви заключението си съобразно представените по делото доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение