Решение № 5170 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 408/2018 г.

Решение № 5170 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 408/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е във връзка с подадено искане за отмяна на Й. И. Д. от гр. С., вх. № 15746 от 18.10.2017 г. След дадени указания, с представена уточняваща молба от 12.04.2018 г. е конкретизиран съдебния акт, чиято отмяна се претендира, а именно определение № 805 от 12.08.2014 г. постановено по адм. дело № 652/2014 г. на Административен съд С.-област, което определение е оставено в сила с определение № 12453 от 20.10.2014 г. постановено по адм. дело № 12193/2014 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. Първоначално подаденото искане за отмяна не съдържа посочени точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Едва в съдебно заседание на 12.04.2018 г., видно от протокола на същото и след указания, дадени от съда, процесуалния представител на молителката - адвокат, посочва, че това са станали известни нови обстоятелства, а именно трите варианта на заповед № ЛС-01-966/28.09.1992 г. на кмета на община Самоков. В представена по делото писмена защита от 17.04.2018 г. на стр. 1 е посочено, че иска да се "възползва и от разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК - наличие на престъпни обстоятелства". Следва да се отбележи, че такова едно допълнение или уточнение е недопустимо да бъде направено в писмена защита, независимо от характера на производството. За пълнота следва да се отбележи, че настоящето производство е извънредно, за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и изисква надлежно и точно посочване на основания в самото искане и коректно спазване на всички процесуални изисквания за подаване на искането. Което в случая не е правено, но с оглед направено уточнение настоящият съдебен състав би могъл да приеме, че искането за отмяна е с правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - кметът на община Самоков, не изразява становище по искането за отмяна. Заинтересованата страна - Д. Х. Н., чрез процесуален представител, в представено писмено възражение моли да се остави без уважение искането за отмяна и да се присъдят сторените разноски за адвокатски хонорар. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството за отмяна по чл. 237 от АПК като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения или определения, с които се прегражда развитието на делото, е подчинено на точно и изчерпателно регламентирани в чл. 239 от АПК правни основания, които страната, за която съдебният акт е неблагоприятен, следва да представи и да докаже в това производство. В настоящия случая се посочва, че са налице станали известни нови обстоятелства, а именно трите варианта на заповед № ЛС-01-966/28.09.1992 г. на кмета на община Самоков, което следва да се приеме като основание по чл. 239, т. 1 от АПК и в срок, предвид твърдението за това узнаване. По посочения текст се визират нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая се представят трите варианта на заповед № ЛС-01-966/28.09.1992 г. на кмета на община Самоков, който не съдържат такива характеристики. Същите са неясни копия, а видно от трудно четимите, но близки дати на който са издадени (28.05.1992 г. и 28.09.1992 г.) явно се касае за една и съща заповед, която заповед е била предмет на продължителен съдебен контрол през 2004 г. и през 2014 г., видно от самите представени от молителката приложения към искането за отмяна, на места дори с цитиране на нейни инициали. Поради това съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК и подаденото искане за отмяна на влязлото в сила определение се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора на молителката разноски не се дължат. Основателно се явява предявеното от заинтересованата страна, с възражението по искането за отмяна, искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Поради това, Й. И. Д. следва да бъде осъдена да заплати на Д. Х. Н. сумата от 600 лв., представляваща размер на изплатеното адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 25.09.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия