Решение № 141 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1985/2009 г.

Решение № 141 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1985/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба от П. Д. М. за допълване на определение № 72 от 07.06.2010 г. по гр. д. № 1985/09 г. на ВКС I ГО. В молбата се излагат доводи, че с определението си съдът не се е произнесъл по всички възражения изложени в жалбата му срещу въззивното решение. Ответниците по касация не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в молбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: С решение № 404 от 01.07.2009 г. по гр. д. № 258/09 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила решение № 487-3 от 10.02.2009 г. по гр. д. № 3455/08 г. на Районен съд гр. П., с което иска на К. С. М. и П. Д. М. срещу М. Д. М. с правно основание чл. 109 ЗС, e отхвърлен. Решението е било обжалвано от П. М., Л. П. М. и И. П. Г., като наследници на К. М. С определение № 72 от 07.06.2010 г. по гр. д. № 1985/09 г. на ВКС I ГО жалбите не са допуснати до касационно обжалване. ВКС е приел че в изложенията са формулирани фактически, а не правни въпроси, затова няма основание да бъде допуснато касационно обжалване. Молбата за допълване на определението е неоснователна. Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено постановеното решение ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, т. е. ако липсва изразена воля относно част от спорното право. С определението по чл. 288 ГПК съдът се е произнесъл отрицателно по искането на касатора за допускане на касационно обжалване с оглед формулирания от него въпрос. Тъй като мотивите нямат сила на пресъдено нещо, за допълване на решението е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите. ВКС не е съд по същество на спора, затова не дължи произнасяне по всяко едно от заявените основания за касационно обжалване с отделен диспозитив тогава, когато не се допуска обжалване на въззивното решение като цяло, поради формулиран фактически а не правен въпрос. С молбата за допълване на решението молителят фактически цели да постигне различен краен резултат чрез повторна проверка на определението за допустимост на касационното обжалване, което е недопустимо. Водим от горното съдът