Решение № 8011 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2017 г.

Решение № 8011 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А.-В. - заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" и Ж. Ж. заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 296 от 28.02.2017 г., постановено от Административен съд П., първо отделение, ХVIII състав по адм. д. № 530/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. С касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за двете инстанции общо в размер на 4843,73 лв. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от "Ф. П." ООД. С тази касационна жалба са релевирани доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател мотивира правен интерес от оспорване на съдебното решение с факта, че при така формулирания от съда диспозитив решението не може да бъде изпълнено, тъй като не е конкретизиран административния орган, който следва да извърши разпоредените действия. С касационната жалба се оспорват и мотивите, изложен от съда във връзка с искането за прогласяване на нищожност прихващане, извършено от ДФЗ-РА. Ответникът по тази касационна жалба заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", излага доводи за недопустимост, поради което прави искане за оставяне на жалбата без разглеждане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на двете касационни жалби, поради което предлага отмяна на оспореното съдебно решение. Касационната жалба на А. А.-В. - заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" и Ж. Ж. заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страни, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Касационната жалба на "Ф. П." ООД е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователно е възражението на ответника по тази касационна жалба за недопустимост. Решението макар и привидно да уважава заявеното искане не може да бъде изпълнено, тъй като в диспозитива на решението липсва индивидуализация на органа, който следва да извърши предписаното действие. Освен това съдът не се е произнесъл по искането за прогласяване на нищожност на извършено прихващане, заявено с жалбата. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че разглеждането на касационната жалба, подадена от "Ф. П." ООД е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с жалба, с искане да се прогласи нищожност на извършени от Д. фонд "Земеделие" прихващия на одобрени плащания, съответно в размер на 48 998.65 лева окончателно плащане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г. и в размер на 10 730.20 лева - годишно агроекологично плащане за 2015 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с твърдяно задължение на дружеството от нарушение на договор 16/311/00450 от 27.06.2012 г. сключен с ДФ "Земеделие" по реда на мярка 311. С жалбата се оспорва незаконосъобразно бездействие на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция да извърши дължимото и оторизирано окончателно плащане по договор № 16/121/05341/17.07.2013 г. в размер на 48 998.65 лева и оторизирано агроекологично плащане в размер на 10 730.20 лева за кампания 2015 г. С обжалваното решение съдът е осъдил заместник изпълнителния директор на ДФЗ в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение да извърши фактическите действия по изплащане на сумата в размер на 48998,65 лв. по договор № 16/121/05341 от 17.07.2013 г., по реда и при условията на чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. на Министерство на земеделието и храните за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. -2013 г., както и да извърши фактически действия по изплащане на сумата от 10730,20 лв. годишно агроекологично плащане за 2015 г. по реда и при условията на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. на МЗХ за условията и реда за прилагане на Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че липсва основание за извършване на прихващане, тъй като актът за дължимост на насрещното вземане не е влязъл в сила. При този извод по отношение на извършеното прихващане, съдът приема, че задължението на административния орган за изплащане на оторизираните суми произтича от приложимите подзаконови нормативни актове, поради което е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, което подлежи на отмяна. По тези мотиви съдът е постановил решение, с което е осъдил административния орган - заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" да извърши нормативно предписаното действие. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият състав прецени като неоснователни доводите на касационните жалбоподатели за недопустимост на обжалваното решение. С определение № 8913 от 15.07.2016 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - първо отделение по адм. д. № 4914/2016 г. касационната инстанция се е произнесла по допустимостта на оспорването, като е дала указание за разглеждане на подадената жалба в хипотезата на чл. 257 от АПК. Съобразно дадените указания първоинстанционния съд е разгледал жалбата и е постановил обжалваното решение. От друга страна в същото определение са дадени указания след връщане на делото за продължаване на съдопроизводството, съдът да даде указания на оспорващата страна за уточняване на предмета на оспорване по искането за прогласяване на нищожност на волеизявлението за прихващане. Тези указания не са изпълнени от решаващият съд, който е постановил решение без да изясни предмета на оспорване. По делото е представено писмо изх. № 01-2600/537 от 03.02.2016 г., което съдържа изявление за прихващане на оторизираната сума по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР 2007-2013 г. по лошо вземане № 7969 по договор № 16/311/0450 от 27.06.2012 г., за което бенефициента е уведомен с изпратена нотариална покана за доброволно изпълнение. Въпреки дадените указания в отменителното определение, съдът не е оставил жалбата без движение с указание страната да уточни дали оспорва цитираното писмо, съдържащо изявление за прихващане или друг административен акт, с искане за прогласяване на нищожност. Поради неизяснен предмет на оспорване, в обжалваното решение липсва произнасяне на съда по първото искане, формулирано в петитума на подадената жалба. По предмета на спора, съдът дължи не само излагане на мотиви, а и постановяване на диспозитив, какъвто в случая липсва по искането за прогласяване на нищожност на волеизявление за прихващане. Нередовна е подадената жалба и във връзка с искането по чл. 257 от АПК. Искането не съдържа точно указание кой орган дължи извършване на нормативно предписаното действие. Като страна в производството, с оглед изложените в жалбата доводи, е конституиран заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" без да бъде персонифициран административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Устройствения правилник на ДФЗ, дейността на фонда се осъществява и от заместник изпълнителни директори, на които поименно, със заповед на изпълнителния директор се възлага определен ресор. Искането, с което е сезиран съда е за незаконосъобразно бездействие на административен орган във връзка с изплащане на оторизирани суми по две различни мерки, администрирането на които е възложено в ресор на различен заместник изпълнителен директор. Въпреки, че от приложените към преписката доказателства е било видно, че два акта за оторизация са издадени от двама различни заместник изпълнителни директори, на които е възложен съответния ресор, съдът не е проявил активност за изясняване на процесуално легитимираните лица, които следва да бъдат конституирани като ответници и по отношение на които следва да бъде постановен осъдителния диспозитив, задължаващ ги да извършат предписаните действия. Напротив, въпреки възражението на оспорващата страна по отношение на конституирания неперсонифициран ответник, съдът е отказал да предприеме необходимите процесуални действия за уточняване на ответника в производството. Именно поради това поведение на съда, постановения осъдителен диспозитив е неизпълним, тъй като действията по изплащането на оторизираните суми по двете мерки се дължи и от двама различни заместник изпълнителни директори, в чиито ресор е възложено изпълнение на дейностите по прилагане на Програмата за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. и дейностите във връзка с директните плащания на площ. В тази връзка следва да се отбележи, че в сезиращата жалба също не е посочен органът, който следва да извърши на дължимото действие, поради което настоящият състав намира, че и на това основание жалбата е била нередовна, поради което съдът е следвало да я остави без движение, като даде указание на жалбоподателя да конкретизира, както дължимото действие, така и да посочи конкретен административен орган, който с осъдителен диспозитив ще бъде осъден да извърши действието. Настоящият състав намира, че жалбата е била нередовна и на още едно основание. С петитума на жалбата са формулирани три обективно съединени искания - за прогласяване на нищожност на волеизявление за прихващане; за извършване на действия за изплащане на оторизирана сума по мярка 121 и за извършване на действия по изплащане на оторизирана сума по мярка 214. По трите обективно съединени искания оспорващата страна дължи заплащане на отделна държавна такса, а в случая е събрана само една държавна такса в размер на 50 лв. С оглед на изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената жалба е била нередовна, поради което съдът е следвало на основание чл. 158, ал. 1 от АПК да остави жалбата без движение, като даде указания на оспорващата страна да посочи конкретен акт за който твърди нищожност, да идентифицира ответниците във връзка с оспорването на незаконосъобразните бездействия и най-сетне да внесе дължимата държавна такса по обективно съединените искания. Едва след изправяне на тези нередовности на жалбата съдът следва да пристъпи към разглеждане на спора по същество. Като не е извършил дължимата проверка за редовност на жалбата, съдът е разгледал делото без да конституира надлежен ответник, поради което и постановеното осъдително решение не може да бъде изпълнено. Отново поради тази причина не е постановен диспозитив във връзка с оспорването, с искане за прогласяване на нищожност на волеизявление за прихващане. Настоящият състав счете, че е налице и друго съществено нарушение на процесуалните правила, което е опорочило изводите на съда. В хода на разглеждане на спора е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, по твърдяна преюдициална обусловеност със спора, разглеждан по адм. д. № 364/2016 г. Без да изложи мотиви съдът е оставил това искане без уважение. Настоящият състав намира, че спорът, разглеждан по цитираното административно дело е от значение за решаване на разглеждания спор, тъй като в това производство се оспорва задължение на "Ф. П." ООД, което е основание за извършеното прихващане, за което оспорващата страна е уведомена с писмо изх. № 01-2600/537 от 03.02.2016 г. Тъй като няма данни това писмо да е било оспорено, от съществено значение за разглеждания спор е установяване с влязъл в сила съдебен акт на задължението, произтичащо от лошо вземане по договор № 16/311/00450 от 27.06.2012 г., което е и предмета на спора по адм. д. № 364/2016 г. по описа на Административен съд П.. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да съобрази дадените указания във връзка отстраняване на нередовности на подадената жалба. Едва след като се уточни предмета на спора и се персонифицира административния орган, който дължи извършване на претендираните действия, съдът следва да конституира надлежните ответници, с участието на които да разгледа правния спор. Оспорващата страна следва да внесе и дължимата държавна такса по обективно съединените искания. При този изход на спора и аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, присъждане на разноски за производството пред тази инстанция не се дължи. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение