Решение № 2935 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2016 г.

Решение № 2935 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8169/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Н. - Г., срещу решение № 1005/17.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3497/2014 г. на Административен съд - П., с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-160-2600/13960/20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", обективиращо отказ за предоставяне на финансова помощ по СЕПП в размер на 118 494.59 лв и по НР1 - 26 600.64 лв и е наложена санкция за бъдещ период по НР1 в размер на 17 748.67 лв, постановен по заявление за подпомагане на "Агроинтеграл" ООД - гр. П. за кампания 2012 г., и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са доводи за недопустимост и неправилност на решението, като постановено по просрочена жалба, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата, подадена срещу уведомителното писмо, ведно с присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Агроинтеграл" ООД, в писмен отговор, чрез процесуалните си представители адвокатите А. Б. и Н. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С атакуваното решение Пловдивският административен съд е отменил оспореното пред него уведомително писмо и е върнал преписката на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че подадената от "Агроинтеграл" ООД жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 3, предложение първо от АПК - след узнаването, че горестоящият административен орган се е произнесъл по жалбата подадена пред него, с нарочен акт. При това е констатирано, че уведомително писмо № 02-160-2600/13960/20.09.2013 г. е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, в т. ч. без да са изложени мотиви и в противоречие с приложимия материален закон. Отбелязано е, че в него не са посочени обстоятелствата, установени за всяко едно БЗС, нито конкретните причини, по които е отказано подпомагането за съответните площи. Установеното от органа "застъпване" е прието за недоказано, тъй като по административната преписка не са представени заявленията, подадени от другите кандидати. По отношение на застъпванията със земеделския производител Я. И. е констатирано, че от ДФЗ не е представена "декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин", нито документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.09.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, доказващи правото на ползване на това лице на застъпените площи. В резултат съдът е счел, че уведомителното писмо не съдържа мотиви, а само описание на съдържанието в приложените таблици, от които не могат да бъдат извлечени аргументите на органа за постановения отказ за подпомагане, както по СЕПП, така и по НР1. Решението е недопустимо, като постановено по просрочена жалба. В касационната жалба административният орган поддържа възражението си за просрочие на жалбата, направено още пред първоинстанционния съд. Данните по делото сочат, че уведомителното писмо е обжалвано по административен ред, с жалба, подадена от "Агроинтеграл" ООД на 25.10.2013 г., чрез Д. фонд "Земеделие" до министъра на земеделието и храните. С нея земеделският производител е поискал от висшестоящия административен орган преразглеждане на заявлението му за подпомагане за 2012 г., поради факта, че неправомерно са били приети за застъпени ползваните от дружеството парцели и наложените санкции се явяват неоснователни. От писмените доказателства по делото е видно, че преписката със становище по жалбата на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е получена в МЗХ с рег. индекс № 13-8209, на 04.11.2013 г. От този момент е започнал да тече двуседмичния срок за произнасяне на МЗХ по смисъла на чл. 97, ал. 1 АПК, който е изтекъл на 18.11.2013 г. - в присъствен ден, понеделник. Министърът не се е произнесъл в този срок, поради което и за жалбоподателя е започнало течението на 14-дневния срок за обжалване на първоначалния административен акт по чл. 149, ал. 1 АПК, съобразно чл. 149, ал. 3 АПК - считано от крайната дата, на която е следвало да се произнесе горестоящият административен орган. Ето защо крайният законоустановен срок за оспорване на уведомителното писмо по съдебен ред е изтекъл на 02.12.2013 г. - в понеделник, работен ден. Жалбата обаче е подадена пред Д. фонд "Земеделие" едва на 30.07.2014 г., поради което е просрочена. По-късното произнасяне от министъра със заповед № РД 20-682/17.07.2014 г. не възобновява срока за съдебно оспорване. Следва да се има предвид, че въпросите, свързани с началото на броенето на срока за обжалване при оспорване по административен и съдебен ред са предмет на изрично тълкуване, извършено с тълкувателно решение № 6/30.06.2015 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В мотивите към последното е изрично посочено, че произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК /двуседмичен в настоящата хипотеза/, не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Отделно от това, последващото късно произнасяне с изричен акт на министъра на земеделието и храните, с който е отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо, не полага началото на нов срок за съдебно обжалване. Крайният извод в тълкувателното решение е, че както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне, с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това законов срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба. Предвид гореизложеното и тъй като жалбата, подадена пред първоинстанционния съд след срока по чл. 149, ал. 3 АПК е просрочена и респективно - недопустима, следва да се приеме, че като я е разгледал по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а образуваното пред него производство по делото - да се прекрати. С оглед изхода от спора, следва да се отбележи, че процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото обаче чл. 143, ал. 4 АПК не предвижда задължение за разноски в тежест на жалбоподателя, в случаите на недопустима жалба в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК, искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение