Решение № 2838 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2016 г.

Решение № 2838 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12054/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС), представляван от главния инспектор Т. Т., против решение по т. 2 от Протокол № 19 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.10.2016 г., с което е прието, че И. Н. П. - съдия в Районен съд - Ботевград, не е извършил нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗСВ и не му е наложено дисциплинарно наказание. В жалбата се излагат оплаквания, че решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) е взето в нарушение материалния закон и на административнопроизводствените правила, както и че несъответства на целта на закона. Поддържа, че дисциплинарният състав е обсъдил нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ (ДВ, бр. 1/2011 г.), без то да е предявено от предложителя на дисциплинарното наказание. Твърди се, че доводът за липса на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ по отношение на делата със забава в рамките на три месеца, противоречи на съображението, изложено от дисциплинарния състав относно липсата на правила за изчисляване на натовареността на съдиите в съдилищата. Необосновано е и приемането за неправилна преценката на ИВСС за ниска натовареност на привлечения към отговорност. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново произнасяне от СК на ВСС. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Д. З. излага доводи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Поддържа, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, макар и формално да установяват забава при изписването на мотивите към присъдите, това не обосновава необходимостта от налагане на дисциплинарно наказание. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - И. Н. П. - съдия в Районен съд - Ботевград, чрез пълномощника си адв. Неврокопски, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 от АПК, приема следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Висшия съдебен съвет е инициирано от главния инспектор на Инспектората към ВСС с подаването на предложение изх. № ПИ-01-93-Пз/14 от 02.12.2015 г. по описа на ВСС, в което е очертан предметът на дисциплинарното производство. То включва в обхвата си 152 дела по описа на Софийски районен съд, по които не е спазен предвидения срок за изготвяне на акта от съдията, за периода от 18.06.2012 г. до 01.09.2013 г., както и 10 броя дела по които е осъществено бездействие с депозирани въззивни жалби и протести, довело до неоснователно забавяне на наказателните производства. Констатациите по отношение на тези 152 броя производства, както и по 10 броя наказателни дела, по които няма действие по администриране на жалбите и протестите са включени в Акт за резултатите от извършена проверка изх. № ПП-01-93 от 10.06.2015 г. на ИВСС, издаден в резултат на извършена комплексна планова проверка по наказателни дела в Софийски районен съд за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. В предложението е посочено, че по цитираните 152 броя дела са извършени нарушения на регламентирания в чл. 308 и чл. 340 от НПК едномесечен срок, изразяващи се в неспазването на установените процесуални срокове за решаване на делата, като за 2012 г. (18.06.2012 г. -31.12.2012 г.), броят на просрочените актове е 61, като забавата към 07.11.2014 г. е: по 4 дела - от 1 г. и 3 месеца до 1 г. и 6 месеца; по 1 дело от 1 г. до 1 г. и 3 месеца; по 14 дела от 9 месеца до 12 месеца; по 11 дела от 6 месеца до 9 месеца; по 24 дела от 3 до 6 месеца; по 7 дела - до 3 месеца. През 2013 г. (01.01.2013 г. - 01.09.2013 г.) броят на просрочените актове е 91, като забавата към 07.11.2014 г. е по 4 дела - от 1 г. и 3 месеца до 1 г. и 6 месеца; по 2 дела - от 1 г. до 1 г. и 3 месеца; по 16 дела от 9 месеца до 12 месеца; по 44 дела от 6 месеца до 9 месеца; по 154 дела от 3 до 6 месеца; по 46 дела - до 3 месеца. До приключване на проверката в съда и изготвянето на Акта с резултати от извършената проверка са предадени мотивите по 8 дела. Както бе посочено по-горе проверката е установила и 10 дела, по които срещу постановените от съда присъди са били депозирани въззивни жалби и протести, по които в резултат на бездействие на съдията-докладчик в продължение на период от 9 месеца до 1 г. и 7 месеца не са предприети действия по администриране. Отбелязано е, че съдия Петров е назначен за съдия в РС - Ботевград, командирован да изпълнява длъжността съдия в Софийски районен съд, където работи и в периода от 01.01.2012 г. до 01.09.2013 г. От 01.09.2013 г. работи като съдия в Софийски градски съд. Направена е констатация, че са налице дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в НПК, и действия и бездействия, които неоправдано са забавили производството по 10 броя дела. На 08.12.2015 г. Комисията по дисциплинарните производства на ВСС е обсъдила предложението на ИВСС и е предложила да се образува дисциплинарно производство срещу И. П. - съдия в Районен съд - Ботевград. С решение по т. 68.1 по Протокол № 61 от заседанието на ВСС, проведено на 10.12.2015 г., на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство № 51/2015 г. - за налагане на дисциплинарно наказание на И. П. и е избран чрез жребий дисциплинарен състав. За проведените заседание на последния, както привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, така и вносителят на предложението са редовно призовани. Дисциплинарният състав е постановил решение № 10-00-041/19.09.2016 г. по дисциплинарно дело № 51/2015 г. по описа на ВСС, с което е предложил да се приеме, че съдия И. П., заемащ длъжността районен съдия в Районен съд - Ботевград, не е извършил нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ и не следва да му се налага дисциплинарно наказание. В мотивите на решението е прието, че по първата група нарушения - неспазване на определените в НПК срокове за решаване на делата, предложението на ИВСС е необосновано и неточно, тъй като 53 броя дела от посочените 152 броя са с отчетена забава до три месеца, и поради високата натовареност на съдиите от СРС и СГС, макар и постановени извън сроковете по чл. 308 и чл. 340 от НПК, ВСС е приел в своята дисциплинарна практика за тези магистрати, тримесечния срок за разумен при постановяването на актовете им. Установена е и друга грешка в изчислението, поради което при подробна проверка на посочените в предложението дела, дисциплинарният състав е приел, че общия брой на делата, по които има забавяне в изготвянето на съдебния акт е 99 броя. По отношение на втората група нарушения дисциплинарният състав е приел, че поради командироването на съдия Петров в СГС, и подаването на жалбите и протестите, посочени в предложението, в периода, в който той е правораздавал в Софийски градски съд, актът за командироването автоматично го освобождава от задължението да администрира постъпилите въззивни жалби и протести. След обсъждане на натовареността на съдия Петров, отменените и обжалваните актове, сериозното му здравословно състояние (прекаран исхемичен инсулт и диагностициран с инсулинозависим захарен диабет), е дало основание на дисциплинарния състав да достигне до извода, че е налице само формално неспазване на процесуалните срокове, и поради липса на виновно поведение, и обективни причини, довели до установената забава, на 99 броя дела, както и предвид предаването на съдебните актове, посочени в предложението, до приключване на дисциплинарното производство, не е налице дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ. С решение по т. 2 от Протокол № 19 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 11.10.2016 г., след обсъждане на предложението, и след проведено явно гласуване с 11 гласа "за" и 0 гласа "против", СК е приела предложението на дисциплинарния състав и не е наложила дисциплинарно наказание на И. П. - съдия в Районен съд - Ботевград. Предвид установените по делото фактически обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение на СК на ВСС е постановено от компетентен орган, предвиден в чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, и е прието с мнозинство, съответстващо на изискванията по чл. 320, ал. 6 от ЗСВ. При гласуването на решението са участвали 11 члена на СК на ВСС, поради което е налице необходимия кворум. За приемане на решението са гласували 11 члена, а против предложението 0 члена, следователно е налице и необходимото квалифицирано мнозинство за взимане на решение за налагане на дисциплинарно наказание - не по-малко от осем гласа от членовете на съдийската колегия. Изложените оплаквания за нарушение на административнопроизводствените правила са неоснователни. Дисциплинарното производство е инициирано от Инспектората към Висшия съдебен съвет, който има такова правомощие по чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. Предложението по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ поставя началото и формулира предмета на провежданото дисциплинарно производство. Съдът не е оправомощен да ревизира същия, като изменя, допълва и/или променя установените фактически и правни обстоятелства, а разполага само с възможността да провери обективността на фактическите констатации и тяхната юридическа квалификация. Обжалваното решение на СК на ВСС е взето при спазване на процедурата по чл. 313 и сл. от ЗСВ. Същото е мотивирано с оглед разпоредбата на чл. 320, ал. 7 от ЗСВ, която предвижда, че за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия или на пленума на Висшия съдебен съвет. Съгласно чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗСВ, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може: 1. да наложи предложеното от дисциплинарния състав, съответно от вносителя на предложението, наказание; 2. да отхвърли предложението на дисциплинарния състав, съответно на вносителя на предложението, за налагане на дисциплинарно наказание и: а) да не наложи дисциплинарно наказание; б) да наложи по-леко наказание; в) да наложи по-тежко наказание; г) да върне преписката на съответния административен ръководител в случаите по чл. 314, ал. 6. Текстът очертава общата рамка на дискреция на кадровия орган при решаване на въпроса за дисциплинарната отговорност на магистрата. В разглеждания случай решението на административния орган почива на обективния анализ на релевантните за спора факти. По-малката натовареност на съдия И. П. се дължи на здравословното му състояние, като в периода от м. декември 2011 г. до 18.06.2012 г. поради преживян мозъчен исхемичен инсулт е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. В периода от 22.02.2012 г. до 26.02.2012 г. съдия Петров пак е настанен в болница с неинсулинозависим захарен диабет с неврологични увреждания. До 18.06.2012 г. е в отпуск по болест, като след тази дата започва с намалена работоспособност и нарушено здраве - от състояние на неинсулинозависим захарен диабет до инсулинозависим захарен диабет и диабетна полиневропатия. С. П. е преосвидетелстван с ЕР № 1865 от 08.07.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания на IV МБАЛ С. ЕАД - I състав, като от 65 %, работоспособността му е намалена на 60 %, със срок до 3 години, при намален обем на работа като съдия до 40 %. В периода от 18.06.2012 г. до датата на ЕР за преосвидетелстване - 08.07.2013 г. отново постъпва в болница от 03.06.2013 г. до 07.06.2013 г. Изложените в жалбата възражения, че натрупването на работа в продължение на времето поради незаконосъобразно неизпълнение на служебните задължения, не го освобождава от дисциплинарна отговорност, не може да се възприеме в конкретния случай. Преценката дали натовареността на съответния магистрат, съобразена с характера на разгледаните дела и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да постанови съдебните си актове в срок, следва да се извърши за всеки конкретен случай и на тази база да се изведе извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Основно изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да реши с необходимото внимание и в разумен срок делата, които са му предоставени за разглеждане. Двете начала са поставени в условията на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на магистрата експедитивността и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват съобразно общото количество възложени дела и проявената компетентност и професионална отговорност при решаването им. Правилно СК на ВСС е приела, че твърдяното забавяне по 99 броя дела не е извършено, поради неглижиране на работата от страна на съдия Петров, а е с оглед тежкото му здравословно състояние именно в периода на проверката. Прието е, че за 2012 г. има средно около 2 дела за година, до година и шест месеца, които са забавени, а по отношение на останалите се наблюдава забавяне на изписване на мотивите с по няколко месеца. За 2013 г. делата, които са забавени над 1 г. и 3 - 6 месеца са само 4, а останалите дела, фигуриращи в предложението, са постановени в рамките от 3 до 9 месеца. Освен това основателен се явява доводът на члена на СК на ВСС, че с оглед смекчаващото отговорността обстоятелство, а именно, че съдия Петров към момента на приключване на дисциплинарното производство няма неизготвени мотиви към съдебните актове, и с оглед всички обстоятелства, изследвани в административното производство, не следва да му се налага дисциплинарно наказание. По отношение на второто нарушение касаещо бездействие при администриране на въззивните жалби и протести, правилно СК на ВСС е приела, че с издаването на заповедта за командироване на съдия Петров в СГС, в която е посочено да довърши само започнатите наказателни дела, е отпаднала отговорността му да извършва обработката на жалбите и протестите, през периода на командироването му в СГС. Т. данни водят до извода за липса на нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ. В ал. 4 на чл. 307 от ЗСВ (относимата към момента на подаване на предложението и издаване на решението на дисциплинарния състав редакция - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.), на която се е позовал жалбоподателят в предложението си (чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2), се съдържа изброяване на конкретни хипотези на дисциплинарни нарушения, при извършването на които на магистрата се налага дисциплинарно наказание, като във всички случаи обаче е необходимо деянието да покрива критериите на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ (чл. 307, ал. 2 от ЗСВ в настоящата редакция - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). При положение, че не са налице елементите на фактическия състав по чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, при осъществяването на които възникват основания за дисциплинарно санкциониране на магистрата, както СК на ВСС законосъобразно и обосновано е приел, правилно е отказал да наложи на заинтересованата страна дисциплинарно наказание за нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2. В случая е налице обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения в предвидените от НПК срокове, тъй като за предложения период съдия Петров е бил в тежко здравословно състояние, и не е налице виновно поведение от негова страна. Освен изложеното към момента на приключване на дисциплинарното производство, дисциплинарно привлеченото лице е изписал всички мотиви по посочените в предложението наказателни дела. Оспореното решение е взето от компетентен орган, в рамките на прерогативите му, визирани в разпоредбата на чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗСВ. Предвид разпоредбата на чл. 320, ал. 7 от ЗСВ, както бе посочено и по-горе, за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието. Предвид изложеното, жалбата на ИВСС против решение по т. 2 от Протокол № 19 от заседанието на СК на ВСС проведено на 11.10.2016 г., относно произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 51/2015 г. по описа на ВСС, с което не налага дисциплинарно наказание на И. Н. П. - съдия в РС - Ботевград, е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на заинтересованата страна за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, като видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, тези разноски са в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 323, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,