Решение № 8187 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4296/2012 г.

Решение № 8187 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4296/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Мария Тодорова Илиева от гр. София, подадена от пълномощникът и процесуален представител адв. Дудоленски срещу решение № 708 от 13.02.2012 г. по адм. д. № 2857/2011 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № РД-14-9/14.03.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, ведно със законните последици. Ответникът, чрез процесуалният си представител юрк. Игнатов ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата и счита, че решението следва да бъде отменено, поради неправилно прилагане на материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, тъй като се касае за строеж V категория /вилна сграда/ и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-14-9/14.03.2011 г. на зам.-началника на ДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 3 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ част от строеж "едноетажни стопански постройки с навеси - 2бр." в ПИ 000726 и ПИ 000727, м. "Сугарски алчак", землището на яз. Искър, изпълнен при съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗУТ. Разпоредено е привеждане на строежа в съответствие с одобрените на 17.03.2006 г. проекти и Разрешения за строеж № № 083 и 084/17.03.2006 г. и изм. № 169/12.06.2007 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че процесните стопански постройки, визирани в разрешенията на строеж са изградени по проект като вилна сграда, подробно описана в заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, в противоречие с изискванията по чл. 154, ал. 2, т. 3 и 5, а именно: в земеделска земя при неспазване изискванията на Наредба № 2/10.04.1998 г. и при отклонения от одобрения проект. Така постановеното решение е незаконосъобразно и постановено при наличие на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, но неправилно прилагане на материалния закон. Не е съобразено наличието на противоречие между правното основание за издаване на заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ и нарушенията по т. 3 и 5, ал. 2 на чл. 154 ЗУТ. Съдът е приел, че са налице и двете нарушения, неотчитайки, че основанието по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ съдържа съществени отклонения от проекта само по т. 1, 2, 3 и 4 на ал. 2, чл. 154 ЗУТ, т. е. не и такива по т. 5. Същевременно е прието и от съда и от административния орган, че се касае за стопанска постройка, която следва да отговаря на изискванията на Наредба № 2/10.04.1998 г., което освен, че не съответства на доказателствата по делото, не е основание по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като за такъв вид строеж не се одобрява инвестиционен проект, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ и следователно същият не може да бъде извършен в отклонение от проекта. С оглед на това, решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК постановено друго по същество. Безспорно е установено по делото, че процесния строеж не съставлява стопанска сграда, а жилищна сграда на три нива, с променена конструкция по архитектурния проект, одобрен на 17.03.2006 г., послужил за издаване на разрешенията на строеж /№ № 083 и 084/17.03.2006 г. и изм. № 169/12.06.2007 г./, т. е. не се касае за стопански постройки, изградени в противовес с правилата на Наредба № 2/1998 г., която регламентира строителство в земеделски земи и е приложима само ако не противоречи на нормите на ЗУТ. Съгласно чл. 7 от ЗУТ предназначението на териториите се определя с устройствените планове и схеми, а в земеделските територии се включват обработваеми земи. Промяната на предназначението на териториите и поземлените имоти с цел строителство се извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при условията и по реда на този закон, съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 ЗУТ. В конкретния случай е установено безспорно, че към момента на издаване на разрешенията за строеж и одобряване на проектите няма одобрен устройствен план /схема, но към момента на издаване на оспорената заповед е одобрен Общ устройствен план на София от 2009 г., според който процесният строеж попада в зона за нискоетажно жилищно застрояване. Следователно не е приложим режимът по Наредба № 2/1998 г. и не е налице нарушението по чл. 154, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази връзка се явява незаконосъобразен и изводът за несъвместимост на строежа с предназначението на територията при отклонение от одобрените инвестиционни проекти водещо до увеличение на площта. Заключението на съдебно-техническата експертиза установява, че не е налице увеличение на площта на постройките, независимо от тяхното приобщаване в една сграда, с конкретно описани параметри. Освен това, с оспорената заповед е прието, че само конкретна част от постройката /постройките/ е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, а при несъвместимост с предназначението на територията следва целия строеж да е такъв. В оспорената заповед е прието, че извън визираната за премахване част, строежа е законен, извършен с разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, от което следва неприложимостта на хипотезата за отклонение от одобрения инвестиционен проект по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, още повече, че е установено наличието на изграден строеж с друга характеристика, който не е предмет на оспорената заповед. От изложеното следва извода, че в приложното поле на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, която разпоредба е правното основание на процесната заповед, не попада хипотезата на т. 5, ал. 2, чл. 154 ЗУТ, а несъвместимостта на строежа с предназначението на територията по т. 3, ал. 2, чл. 154 ЗУТ не е налице. Следователно оспорената заповедта се явява незаконосъобразна. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед. С оглед изхода на делото и изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от жалбоподателката, ответникът дължи разноски в размер на 1000 лв. адв. хонорар по приложения договор за правна помощ, надлежно внесен, 400 лв. депозит за СТЕ и 15 лв. държавни такси. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,