Решение № 8701 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2009 г.

Решение № 8701 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 410 от 10.06.2009 г., постановено по адм. д. № 390/07 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., е отменил ДРА № 747/22.10.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 1337 от 24.01.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта в която на жалбоподателя "Палерос" - ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Антониос Димитриос Раптис, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 5 400 лв. по фактури издадени от "Бейк" - ООД и е признал на дружеството право на данъчен кредит. С решението съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 125 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Бисерка Ганчева Василева в качеството й зам.-директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата против ДРА. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Палерос" - ЕООД - гр. Варна чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският окръжен съд е отменил ДРА № 747/22.10.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 1337 от 24.01.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта в която на жалбоподателя "Палерос" - ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Антониос Димитриос Раптис, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 5 400 лв. по фактури издадени от "Бейк" - ООД и е признал на дружеството право на данъчен кредит. Производството пред същия се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение № 225 от 28.02.2006 г. по адм. д. № 213/05 г. на Варненския окръжен съд с решение № 3219 от 28.03.2007 г. на Върховния административен съд, първо а отделение, постановено по адм. д. № 5295/06 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради което данъчният орган е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните фактури. С оглед на дадените указания в отменителното решение относно неприложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) окръжният съд се е занимал с въпроса за наличието на кумулативните условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит. На база на извършено тълкуване на разпоредбата и предвид заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което е установило начисляване на данъка от доставчика "Бейк" - ООД при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) окръжният съд е приел, че са налице условията на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване на право на данъчен кредит по процесните фактури и като незаконосъобразен ДРА следва да бъде отменен. Решението на Варненския окръжен съд е не правилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Основните оплаквания на касатора са относно това, че неправилно окръжният съд е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 64 от ЗДДС (отм.), основно възприемайки заключението на вещото лице относно начисляване на данъка, без да обсъди останалите доказателства по делото. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е установена от окръжния съд. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Бейк" - ООД, при която същият не е бил открит на деклариран данъчен адрес. По отношение на представени доказателства от доставчика е прието от данъчния орган, че липсва подпис на лицето, което е съставило същите, както и че при последваща проверка относно не е открит представител на дружеството на посочения адрес. Предвид не представянето и на доказателства след връчено искане по реда на чл. 50 от ДПК (отм.) е прието, че по отношение на въпросните доставки е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и правото на данъчен кредит следва да бъде отказано. С оглед дадените указания в отменителното решение на ВАС, които съгласно чл. 224 от АПК са задължителни за съда при по-нататъшното разглеждане на делото, окръжният съд е приел, че чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.) е приложен неправилно и е изследвал въпросът дали са налице условията на чл. 64 от същия закон за възникване на право на данъчен кредит. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал положителен отговор на този въпрос и е отменил ДРА в обжалваната му част като незаконосъобразен. Този негов извод е необоснован на фактите и обстоятелствата по делото, изграден е при допуснати съществени процесуални нарушение, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В случая съдът се е доверил изцяло на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, която е установила начисляване на данъка от доставчика при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Възприемането на заключението е в нарушение на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), която задължава съда да не възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В тази насока окръжният съд не е съобразил: 1. че по делото липсват каквито и да е доказателства, че счетоводната кантора, в която е извършена проверката, има отношения с доставчика за водене на счетоводството му; 2. че представените по делото документи относно начисляване на данъка не са подписани, а по аргумент от чл. 11 от ЗСч. подписът на лицето, съставило и подписало документа, е условие за достоверността на съдържащата се в него информация; 3. че липсват доказателства за редовно водене на счетоводството на доставчика, което също е условие за достоверност на установените от вещото лице вписвания. В същото време начисляването на данъка при условията на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) е едно от кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит, като в мотивите на съдебния акт липсва анализ на това дали са налице останалите условия, посочени в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от закона. Едно от съществените условия е това за реалност на извършените доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), като в тази насока от задълженото лице не са ангажирани никакви доказателства. В този смисъл анализът на доказателствата по делото налага изводът, че не е установено както начисляване на данъка от доставчика, така и реалност на извършените доставки, което само по себе си е достатъчно основание за невъзникване на право на данъчен кредит. Като е приел друго и е отменил ДРА като незаконосъобразен, Варненският окръжен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Палерос" - ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Антониос Димитриос Раптис, против ДРА № 747/22.10.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 1337 от 24.01.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта в която на жалбоподателя, е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 5 400 лв. по фактури издадени от "Бейк" - ООД, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д "ОУИ" - Варна сумата 953,42 лв. за всички инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,