Решение № 6463 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2009 г.

Решение № 6463 от 18.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и сл. във с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янко Станчев Станев от гр. Пловдив срещу решение № 14578 от 29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 6052 от 2008 по описа на Върховния административен съд (ВАС) - първо А отделение. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на § 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 31.05.2005 г., обнародвана в "Държавен вестник", брой 47 от 07.06.2005 година. В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като се излагат доводи за неправилността му поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното съдебно решение за законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като смята, че решението на съда е постановено в съответствие с приложимия закон и не са налице основания за отмяна. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, като прецени касационната жалба, посочените в нея отменителни основания и съответствието на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, я намира за неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС - първо А отделение, е отхвърлил като неоснователно оспорването на § 2 от ПЗР на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на МС от 31.05.2005, обнародвана в ДВ, бр. № 47 от 07.06.2005 г., като е стигнал до извода, че посочената разпоредба не противоречи на § 3 от ПЗР на Закона за здравето, както и на Закона за защита от дискриминация и на Закона за интеграция на хората с увреждания . Върховният административен съд в настоящия петчленен състав счита, че решението е правилно. В § 2 от ПЗР на НМЕР е предвидено, че: "Постановените до 31 декември 2004 г. експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1 януари 2005 г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършване на 65-годишна възраст на лицата". Касационният жалбоподател твърди, че този текст противоречи на § 3 от ПЗР на ЗЗ, в който е предвидено, че: "Лицата, на които до 31 декември 2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. " Правилно първоинстанционният съд, след съпоставяне на текста на § 2 от ПЗР на НМЕР с този на § 3 от ПЗР на ЗЗ, е стигнал до извода, че те не си противоречат. За да се изпълни фактическият състав на разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, трябва да са налице две кумулативно изпълнени условия: лицата да имат определена степен на трайно намалена работоспособност до 31.12.2004 г. и навършване на 65-годишна възраст. Същите условия трябва да са налице и за да бъде приложена разпоредбата на § 2 от ПЗР на НМЕР. С влезлия в сила от 1 януари 2005 г. ЗЗ за пръв път се предвижда възможност за определяне пожизнено на степен на трайно намалена неработоспособност в чл. 101, ал. 4 . § 3 от ПЗР на закона урежда преходен режим за лицата, които към датата на влизане на закона в сила имат определен срок на трайно намалена работоспособност и навършена 65-годишна възраст. Първоинстанционният съд коректно е тълкувал, че се касае за лица, чийто срок на инвалидност, определен с експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), не е изтекъл до 31.12.2004 г., т. е. на лицата, на които до момента на влизането в сила на новия закон е признато определено правно качество. Лицата, които към този момент са били с изтекъл в експертите решения срок, са се считали за здрави и не могат да се ползват от правата на лицата, притежаващи степен на трайно намалена работоспособност. Обратното би означавало да се придаде обратно действие на ЗЗ , каквото той не притежава. От това следва, че с наредбата не са поставени допълнителни изисквания и условия за признаване на пожизнена степен на трайно намалена работоспособност и не се стеснява кръгът на правоимащите лица, както твърди жалбоподателят. В § 2 от ПЗР на НМЕР е доразвит режимът на заварените случаи към момента на влизане в сила на ЗЗ , а не се ограничава приложното поле на § 3 от ПЗР на закона чрез въвеждане на допълнителни условия. Твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е разгледал всички обстоятелства по делото, не ги е обсъдил и не е мотивирал решението, с което е нарушил съществено съдопроизводствените правила, не се споделят от настоящия състав. Тричленният състав е анализирал съдържанието на оспорената разпоредба и я е сравнил с § 3 от ПЗР на ЗЗ, след което правилно е стигнал до извода, че те не си противоречат. Обсъдено е и твърдяното от жалбоподателя противоречие със Закона за защита от дискриминация и Закона за интеграция на хората с увреждания , като правилно е прието, че наредбата не им противоречи, тъй като възпроизвежда правило, уредено със закон, който се явява специален по отношение на тези закони. Останалите доводи на жалбоподателя са неотносими към предмета на настоящото производство по оспорване на подзаконови нормативни актове и първоинстанционният съд е коментирал това в мотивите на обжалваното в това производство решение. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия, приема, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС - първо А отделение, не страда от пороците, посочени е касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав, I колегия,